Башак Саян
Страх от обвързване (12)

12.

Истанбул, септември 2000

Селин гледаше как слънчевите лъчи се процеждат през прозореца и се опита да предположи колко е часът. Трудно й беше да се събужда, когато щорите са спуснати. С мъка отвори очи и погледна към мястото, където беше оставила часовника си. Погледна към часовника си, без да повдига главата си от възглавницата. Наближаваше девет. Трябваше да се събуди и да се стегне. Трябваше й около един час, за да се разбуди напълно. Налагаше се да отиде на репетиция. Това бяха последните репетиции. Сезонът започваше в началото на октомври. Цялото тяло я болеше. Така ставаше, когато започнеше отново да работи след почивката през лятото. Обездвижените мускули напомняха за себе си.

С нежелание стана от леглото и се отправи към фотьойла в хола. Жилището й беше малко. Състоеше се от хол и кухничка. Навсякъде беше разхвърляно. Селин ненавиждаше да прибира. Прислужничката, която идваше веднъж седмично, едва успяваше да сложи ред. Върху масата стояха неприбрани от много дни кафени чаши, чинии с остатъци от храна. Купища списания бяха разпилени на пода, а върху масата за храна бяха метнати дрехи. Включи телевизора и се запита дали Бахар вече се е събудила. Всъщност Бахар бе изключително дисциплинирана, но след случилото се снощи можеше и да не се е събудила.

Селин не можеше да повярва, че Бахар и Джем биха могли да бъдат заедно. По-точно, че Бахар може да го пожелае. Никак не си подхождаха. Според нея тази връзка рано или късно щеше да свърши. Защото нито един мъж не можеше да бъде сигурен. Всички бяха нежни, но завоюваха ли жените, насочваха погледите си към нова жертва. Мъжете нямаха и понятие за вярност. Затова най-добре бе да ги поразяваш със собственото им оръжие. Тази връзка можеше да изтормози Бахар. Още в самото начало започна да се проявява влиянието й, през последните седмици имаше проблеми с концентрирането. Бяха в период, когато трябваше да отдадат цялото си внимание на професията. Тяхната професия буквално се състезаваше с времето. След трийсетгодишна възраст нямаха никакви шансове да получат главна роля. Оставаха им последните една или две години.

Бахар бе добра балерина. С късмет. Селин цял живот я ревнуваше от нежното й тяло, което приличаше на лебед, от крехката фигура, от перфектния начин на танцуване. Тя танцуваше естествено, както й идваше отвътре. Но колкото и да работеше, не успяваше да постигне перфектността на Бахар. Преди да се запознае с Джем, тя бе изключително дисциплинирана. Балетът и танцът изискваха силна концентрация. Излезеш ли на сцената, оставаш сам със зрителя, друг няма. Там си напълно сам. Като боец на бойното поле, който не вижда нищо друго, освен противника, насочил меча си срещу него. Мигновено разсейване на вниманието означаваше да изпиташ върху себе си острието на меча. Балетът и танцът бяха такива неща. Трябва да живееш, като се съсредоточиш само върху себе си и върху тялото си.

Последните няколко години и двете се бориха да получат главна роля. Това бе такава борба, че въпреки разпиляния си живот Селин не отделяше дори за миг погледа си от тази цел. Режисьорът Сердар Акай бе споделил, че през следващия сезон възнамерява повече да ги използва. Беше много важно, но недостатъчно. Трябваше да се издигнат до главна роля. В противен случай животът им щеше да продължи да се влачи като досега. Много балерини очакваха сезона, за да ги изберат за представления.

Единственият начин за Селин да се докаже пред семейството си бе да напишат името й най-отгоре на афишите. От материална гледна точка винаги бе живяла охолно. Произхождаше от семейство на кореняци истанбулци. Баща й, собственик на хартиена фабрика, се бе противопоставил на желанието й да стане балерина, искаше да работи в семейния бизнес. Според него следването на дъщеря му в консерваторията означаваше да стане наркоманка, да ляга и да става с различни мъже, да води нередовен начин на живот. Но с годините започна да забелязва, че собствените й страхове я подтикват към такива действия. Специално избираше мъже, които не я притесняваха, оставяха я на свобода, за да не се привързва. След като не отстъпи от намерението си да учи в консерваторията, баща й я лиши от всякаква подкрепа. От този ден нататък Селин не получаваше нищо от къщи. Щом нямаше намерение да се отказва от тази си любов, значи трябваше да се научи да посреща сама нуждите си. И се научи. По време на следването правеше преводи, работеше като екскурзовод и се оправяше със спечелените пари. Те й стигаха само за това мъничко жилище и за училищните разходи.

По едно време решиха да живеят заедно с Бахар, но веднага се отказаха, тъй като тя бе вманиачена на тема чистота, а Селин бе изключително разпиляна, едната обичаше развлеченията, а другата не.

Двете трябваше да танцуват така, като че никой друг не съществува под светлините на рампата, и накрая да получат аплодисментите. По това си приличаха с Бахар. И двете обичаха аплодисментите, които бяха равнозначни на любовта. Това бе мечтата на двете приятелки още от детството им.

Селин бе готова да пожертва и най-голямата си любов в името на това да бъде примадона, да я аплодират. Подборът, за който се подготвяха през последните седмици, беше много важен за двете с Бахар. Подготвяха голяма постановка, която щеше да предизвика голям интерес. „Ана Каренина“… Онова великолепно произведение, което разкриваше как любовта на една красива и тъжна жена може да завърши с трагедия… Това бе едно от малкото произведения, в което главната роля можеше да се изпълнява от трийсетгодишна балерина. Ако сега изпуснеха този шанс, можеше да нямат друга възможност. Ех, де да можеше да бъде Ана! Всички се надпреварваха да грабнат главните роли. Бахар и Селин започнаха да работят заедно. До изпитите оставаха седем месеца. От една страна, изпълняваха задълженията си за постановката през този сезон, а от друга, се подготвяха за участие в постановката, която щеше да е гвоздеят на следващата година. В момент, когато всички мисли трябваше да се фокусират върху това, изведнъж се появи Джем и обърка Бахар. Селин за нищо на света не би допуснала този мъж до себе си при положение, че рискуваше да изпусне ролята си в постановката.

Но това не бе единственият проблем. Селин не харесваше Джем, нито неговото поведение. Сякаш не бе за вярване. Към Селин се отнасяше като към привидение, когато говореше с нея, не я поглеждаше, непрекъснато я обиждаше. Но го правеше така, че никой друг освен нея не разбираше. Селин не проумяваше какъв е проблемът. Поради това никак не харесваше Джем. Беше щастлива, когато не го виждаше.

От друга страна обаче, чувстваше, че не може да понесе тази ситуация. „Че кой е той — си помисли тя. — Един глупак, който разчита на парите и на чара си! Биха ли го погледнали жените, ако нямаше пари?“ Може би гневът на Селин щеше да премине, ако знаеше защо Джем се отнася така с нея, но той не даваше никакво обяснение.

Тя знаеше, че е красива. Получила бе добро образование, говореше английски и френски като майчиния си език. Беше културна. Освен това, вместо да си живее с бащините пари, тя избра трудния път, за да осъществи мечтите си. Защо тогава този сноб, наречен Джем, се отнасяше така към нея? Той я караше да се съмнява в себе си, да се чувства неспособна. В това отношение й напомняше първия й любовник.

Бе се запознала с него, докато учеше в консерваторията. Той беше самоуверен, красив мъж, след когото тичаха всички момичета, но винаги я караше да се чувства недостойна. Бе първият мъж в живота на Селин. Казваше се Мурад. Обичаше го толкова силно, че се примиряваше с всичко, въобразяваше си разни неща и не можеше да се откаже от него. Забравяше всичко, когато погледнеше черните маслинени очи с дълги мигли. Мурад бе така сигурен в любовта на Селин. Съзнаваше, че каквото и да направи, тя няма да си тръгне и всеки път все повече насилваше границите на търпението. Критикуваше я за всичко. Нищо не харесваше, все намираше недостатъци. Ако някой понечеше да похвали Селин, веднага го прекъсваше и започваше да му се подиграва. Положението бе станало нетърпимо. Селин нямаше никакво самочувствие, смяташе, че е грозна. Не се доверяваше на себе си и на способностите си.

Когато кажеше, че ще го напусне, любимият й през смях повтаряше, че само дебел и възрастен мъж ще я предпочете, че никога няма да бъде с друг мъж като него. Толкова дълго слуша тези думи, че започна да им вярва. Случеше ли се да почувства погледа на някой възрастен мъж върху себе си, веднага си спомняше тези думи. Мурад почти не я забелязваше, когато отиваха някъде заедно, в нейно присъствие флиртуваше с други жени и ако тя понечеше да реагира, казваше, че в това няма нищо странно, че трябва да се гордее и да се чувства щастлива, защото мъжът, когото всички харесват, вечер се прибира с нея вкъщи. Селин мислеше, че това е правилно, и каквото и да направеше той, се примиряваше.

Един ден Мурад я накара да покани Седа на партито, което даваше вкъщи по случай рождения си ден. Бе казал, че се опитва да изравни броя на момчетата и момичетата. Селин не познаваше добре Седа. Не бяха близки приятелки. Поздравяваха се, когато се срещнеха в училище, понякога биваха заедно в групата. Беше красива, но до такава степен не придаваше значение на това, че мъжете се бояха да я приближат. Мислеха, че след като им изиграе най-различни номера, Седа ще ги зареже. Въпреки ниския ръст тялото й беше хубаво. Вероятно тя бе най-кокетната жена, която Селин бе срещала. Но не беше по вкуса на Мурад. Той отдаваше голямо значение на външния вид на жената. Затова Селин бе спокойна.

Вечерта разговаря с всеки от гостите, сервира напитките, мезетата, чувстваше се като стопанката на дома. Дори това бе достатъчно, за да се почувства щастлива. Бе доволна, като че бяха дали прием с мъжа си. Докато всички се забавляваха, й направи впечатление, че от доста време Мурад не се виждаше наоколо, и тръгна да го търси във всички стаи. Погледна навсякъде, но го нямаше.

Мислеше, че може да е отишъл да купи алкохол и тя не го е чула. Най-накрая провери спалнята, макар да беше сигурна, че не е там. Нямаше начин да се е притеснил от гостите, тъй като много обичаше партита.

Селин се шокира, когато отвори вратата на спалнята. Видя любимия си мъж и Седа голи в леглото. Селин още помнеше много ясно този миг. Сякаш откъснала се от себе си, следеше самата себе си. Бе убедена, че духът й е напуснал тялото. Застина и занемя. Не забеляза никакво чувство по лицето на Мурад, който се бе обърнал при отварянето на вратата. Той я погледна и като се обърна към Седа, която се опитваше да скрие лицето си между чаршафите, каза на Селин да затвори вратата. Толкова.

Селин машинално се върна в салона, смени пепелниците, продължи да сервира напитките. Дори не пророни сълза. Сякаш се бе вкаменила, превърнала се бе в леден паметник. Бахар разбра, че нещо е станало, и я накара да й разкаже. Селин спокойно прибра вещите си и си тръгна. След този ден никого не допусна до себе си. Започна да живее като мъж, да излиза с няколко мъже едновременно, да постъпва обратно на това, което очакваха от нея. След всеки мъж, когото зарязваше, самочувствието й се възвръщаше, с одобрението в техните очи се опитваше да промени отношението си към себе си. Забавляваше се с жалкото положение, в което изпадаха мъжете, когато ги напускаше, след като веднъж е спала с тях. По този начин си отмъщаваше. Не допусна никого повече до себе си, който би я накарал да се почувства нещастна и унизена.

Но ето че мъжът, когото харесваше най-добрата й приятелка, пак я изправяше пред същите чувства. В присъствието на Джем се чувстваше грозна, нежелана и мразеше това чувство.

Остави дистанционното на телевизора и се обади на Бахар. Искаше да научи какво се е случило миналата нощ. Приятелката й отговори при първото позвъняване.

— Оооо, мислех, че още спиш. Реших, че снощи си легнала късно.

— Въобще не съм спала! Въпреки това притежавам невероятна енергия. Струва ми се, че мога три пъти да обиколя на бегом Истанбул. Толкова.

— Е, в такъв случай ще демонстрираш енергията си на днешната репетиция.

Бахар изведнъж спря. Искаше нещо да каже, но като че не знаеше как да го направи. Бавно изрече:

— Аз го обичам, Селин. Криех го дори от себе си, но вече няма смисъл да крия. Както и да се опитвам да го отхвърля.

Селин не се изненада. Отдавна очакваше това признание.

— Бога ми, колкото и да се опитваше да скриеш, ние знаехме, момичето ми. Е, какво правихте?

Бахар изведнъж се оживи:

— Седяхме, с часове разговаряхме. Стори ни се, че можем да си говорим до безкрай. Като го видях, разбрах колко ми е домъчняло за него.

— А после?

— После ме остави вкъщи. Толкова. Сутринта ми е изпратил есемес. Мисля, че и той не е спал.

— Чудно!

— Защо?

— От мъж като него очаквах по-голяма решителност. Знаеш, че няма спасение нито за онази, която лети, нито за онази, която бяга.

— Не е такъв, за какъвто го мислиш. Както и да е, хайде, аз тръгвам. Ще се срещнем ли в кафенето на „Таксим“?

— Добре.

След като приключиха разговора, Селин се замисли върху думите на Бахар. Бил различен! Колко глупави бяха жените! Смятаха, че мъжът, в когото са влюбени, е най-добрият и перфектен мъж на този свят. Но Селин не можеше да се излъже по отношение на Джем. Умът му бе като на ловец, който се наслаждаваше само когато прерязваше нишката на живота. Като Мурад. Въпреки това изпита съмнение. Кой знае защо, но се притесни от постъпката на Джем, защото бе оставил Бахар вкъщи. Селин очакваше друго. Мъже като Джем и Мурад постъпваха по друг начин. Ако се лъже, значи мъжете се отнасят така само към нея. Тя дори не искаше да мисли за това.