Иван Крилов
Остарелият лъв

Лъвът могъщ, страшилището на горите,

на старини съвсем изнемощял:

и ноктите се изхабили, и зъбите,

с които в страх преди врага държал,

и с болните крака едва вървял.

Направо Лъв за смях —

не само че от него зверовете нямат страх,

ами за старите обиди отмъщават,

един през друг го оскърбяват:

ту го халоса кон с ритник,

ту с остър рог го мушне бик,

ту го ухапе вълк кръвник.

Горкият Лъв страдание ужасно

търпи с измъчено сърце и чака своя край.

Сегиз-тогиз роптай

с ръмжене глухо и безстрастно.

Веднъж видял: изпъчило гърди магаре

се готви с къч да го удари

и гледа място, дето най-боли, да избере.

„О, богове! — изстенал страдащият Лъв. —

Нима ще доживея срам такъв!

Вземете ми душата по-добре!

С живота по-добре да се простиш,

отколкото обиди от магаре да търпиш!“