Касандра Клеър
Принц с часовников механизъм (24)

Бонус материали

Майко, татко и моя малка сестричке,

Днес е седемнайсетият ми рожден ден. Знам, че пишейки ви това писмо, нарушавам Закона. Знам, че най-вероятно ще скъсам това писмо, когато го завърша, както правя на всеки свой рожден ден, откакто навърших дванайсет. Но независимо от това го пиша, за да ознаменувам събитието, както някой, който всяка година посещава гроба на любим човек, за да го помене. За да не се превърнем в мъртъвци един за друг.

Чудя се дали, когато се събудите тази сутрин, ще си спомните, че на днешния ден преди седемнайсет години ви се е родил син. Чудя се дали си спомняте за мен и дали се опитвате да си представите какъв е животът ми тук, в Института в Лондон. Съмнявам се, че можете да си го представите. Всичко е толкова различно от къщата ни, заобиколена от планини, великолепното ясносиньо небе и безкрайната зеленина. Тук всичко е черно, сиво или кафяво и залезите са обагрени със сажди и кръв.

Чудя се дали се тревожите за мен. Дали не съм самотен или, както мама винаги се тревожеше, дали не ми е студено или дали отново съм излязъл без шапка в дъжда. Тук никой не се безпокои за такива дреболии. Има толкова много неща, които биха могли да ни убият всеки момент, така че това, че си пипнал настинка едва ли има някакво значение.

Чудя се дали сте разбрали, че ви чувах, когато бяхте дошли за мен, когато бях на дванайсет. Скрих се под леглото, за да не чувам как ме викате по име. Но ви чувах. Чувах как мама викаше малкото си момче. Хапех до кръв ръцете си, но не слязох долу, и Шарлот вероятно ви е отпратила. Мислех, че може би ще дойдете отново, но вие не го направихте. Всички Херондейл са толкова упорити.

Спомням си въздишката на облекчение, която се изтръгваше от вас всеки път, когато Съветът идваше да ме попита дали искам да стана нефилим и да напусна семейството си, и всеки път аз казвах „не“ и ги отпращах. Чудя се дали знаете, че бях изкушен от идеята за живот, изпълнен със слава, битки и убийства в защита на най-близките си, както се полага на един мъж. Това е в кръвта ни: влечението към серафимските ками и стилитата, към Знаците и чудовищата.

Чудя се защо си напуснал нефилимите, татко; чудя се защо мама не е избрала да се извиси и да стане ловец на сенки. Може би ги смятате за жестоки или студени? Аз не ги смятам за такива. Шарлот е особено мила към мен, без да знае, че ни най-малко не го заслужавам. Хенри е доста луд, но всъщност е добър човек. Той би разсмял Ѐла. Не бих могъл да кажа особено добри неща за Джесамин, но тя е безобидна. Но както не мога да кажа добри неща за Джесамин, така и не мога да спра да възхвалявам Джем — той е братът, който татко винаги е смятал, че трябва да имам, кръв от кръвта ми, въпреки че не сме роднини. Независимо че може би съм загубил всичко друго, поне спечелих приятелството му. Отскоро си имаме и попълнение. Името й е Теса. Хубаво име, нали? Спомням си цвета на облаците, които идваха откъм океана и се носеха над планините — точно като онези облаци е и цветът на нейните очи.

Тес, Тес, Теса.

Съществувало ли е някога по-прекрасно име? Когато го произнасям на глас, сърцето ми звънти като камбана. Странно е да си го представи човек, нали — сърце, което звънти — но усещането е подобно на усещането, когато ме докосваш: сякаш сърцето ми звънти в гърдите, звукът трепти надолу по вените ми и радостно отеква в костите ми.

Защо написах това в тази книга? Ти си причината. Ти ме научи да обичам тази книга, преди само й се надсмивах. Когато я прочетох за втори път, с отворен ум и сърце, почувствах огромното отчаяние на Сидни Картън и му завидях. Да, на Сидни, защото въпреки че не се надява, че жената, която обича, би могла да го заобича, той поне може да й каже за любовта си. Може да направи така, че да й разкрие страстта си, независимо че цената е собствената му смърт.

Бих избрал смъртта, заради шанса да ти кажа истината, Теса, ако можех да съм сигурен, че това би била моята смърт. Затова завидях на Сидни, завидях му, че е свободен.

Сега най-после и аз съм свободен и вече мога да ти кажа, без да се страхувам, че това ще застраши живота ти, всичко, което се е натрупало в сърцето ми.

Ти не си последната мечта на душата ми.

Ти си първата мечта на душата ми, единствената мечта, която не бях в състояние да спра да си представям, че ще се осъществи. Ти си първата мечта на душата ми и от тази мечта, надявам се, ще се породят всички останали мечти, един живот, който наистина да си струва.

Най-после с надежда:

Уил Херондейл