Дерек Ланди
Тленни обвивки (51)

51.
Вместилището

Тълпата застина. Тесеракт направо зяпна:

— Блъфираш — рече.

— Дали? — отвърна Танит, мечът й блесна и опря в гърлото на Валкирия. Студеният метал легна върху кожата на момичето.

— Няма да я убиете — продължи Тесеракт. — Свалете оръжията.

Скълдъгъри запъна предпазителя на револвера.

— Валкирия по-скоро би умряла тук и сега, отколкото да позволи на още някой от вас да я обладае и да я принуди отново да се превърне в чудовище, което се кани да унищожи света. При такава опасност, ако я убия, ще й направя услуга и тя отлично знае това.

Иззад гърба на Тесеракт излезе Рийт и се усмихна:

— Не ставай смешен. Тя ти е приятелка. Партньорка. Тя е едно искрено, почтено и невинно момиче, целият живот е пред нея. Не би могъл просто хладнокръвно да я застреляш.

— Гастли — повика високо Скълдъгъри, — тук ли си?

Тълпата се раздели и Гастли се изстъпи напред.

— Познаваш ме много отдавна — продължи скелетът. — Мислиш ли, че бих убил Валкирия, за да спася света?

Юмруците на Гастли се свиха и той се вторачи в Тесеракт:

— Ще я убие — каза тихо.

— Съгласна съм — добави Чайна, промъквайки се елегантно сред струпаните хора. — Ако ми позволите да бъда напълно откровена, направо съм изненадана, че още не е дръпнал спусъка.

Рийт оголи зъби и изръмжа:

— Тогава трябва да му я отнемем.

— Шансовете ви да го сторите не са добри — рече Скълдъгъри. — Сред вас има такива, които сигурно ще повалят или мен, или Танит, преди да посегнем на момичето. Но да повалите и двама ни едновременно? Надали ще успеете. Даваме ви десет секунди да напуснете телата на хората, които сте обладали.

— Няма да позволя отново да ме затворят — рече Гастли. — Ако ще убиваш Валкирия, убивай я. Може и да не получим нашия мечтан мъртъв свят, но по никакъв начин няма да се върнем в онази кошмарна стая.

— Никой не ви пита — обади се Танит. — Напуснете обладаните тела и се махайте, вървете, където щете. Днес няма да ни победите, нито ние ще ви победим, така че предлагам да обявим реми. Пробвайте си пак късмета утре, а ние ще ви чакаме и ще ви разкатаем фамилията.

— Очаквате да се откажем от хората, които сме обладали? — попита Чайна. — Няма да стане. Аз ужасно харесвам тялото, което нося, харесвам неговия ум и магията, която върви в комплекта.

— Онези от нас, които са обладали магьосници, вече са се превърнали в живи оръжия — обади се Тесеракт. — Нямаме намерение да ви отстъпим тези оръжия, така че да ги използвате срещу нас следващия път, когато се изправим един срещу друг.

— Боя се, че нямате избор — отговори Скълдъгъри. — Десетте секунди започват да текат сега.

Тесеракт го загледа с омраза, после премести очи върху Валкирия.

— Приятелите ти са готови да те убият, Даркесо. Боят се от теб. Така и трябва. Нека се боят.

— Пет секунди — обади се Скълдъгъри.

— Помни, че не сме приключили — каза Тесеракт.

После отдръпна маската от лицето си и разтвори широко уста. Всички наоколо направиха същото. Останката напусна с гърчене тялото на наемника и литна в небето, а руснакът се свлече в безсъзнание, маската се върна на старото си място. Накъдето и да погледнеше Валкирия, Останките напускаха обладаните тела, събраха се на облак от неспокойна чернилка и изпълниха въздуха с гневни писъци.

Валкирия обърна очи към Скълдъгъри:

— Вместилището — прошепна.

— Не се тревожи, Вал — рече тихо Танит. — Вече го намерихме. Виждаш ли малката пещера ей там? Това е входът — още докато говореше, земята под краката им започна да се тресе.

Движенията на Останките станаха хаотични и нервни, когато почувстваха първите тласъци на притеглянето. Три от тях рязко бяха измъкнати от облака, дръпнати сякаш от невидима ръка към планината, писъците им преминаха от гняв към ужас. Последваха ги други, още, на все по-големи групи, като постепенно към пещерата потече стабилен поток от пищяща тъмнина.

Останката, която беше излязла от тялото на Тесеракт, се спусна рязко надолу, вкопчи се в яката на палтото на безжизнения убиец, борейки се срещу притеглянето на машината. Прилепи се до лицето на руснака, но застина, когато Скълдъгъри се надвеси отгоре й.

— В секундата, в която обладаеш този мъж — проговори скелетът високо, за да надвика писъците и подземния тътен, — аз ще го убия и ти ще загинеш. Как мислиш, дали блъфирам?

Танит дръпна меча си от гърлото на Валкирия и момичето отново си пое дъх свободно. Потокът Останки се източи, последната потъна в гърлото на пещерата. Останката, впила се отчаяно в Тесеракт, остана самичка. После и тя се пусна от тялото на руснака.

Но вместо да се остави да бъде придърпана от машината, тя се хвърли към Валкирия. Танит блъсна момичето настрани и сама посрещна Останката. Създанието връхлетя върху русата магьосница, тя залитна и се изтъркаля надолу по възвишението, Валкирия и Скълдъгъри хукнаха след нея. Танит се опита да откъсне съществото от себе си, но усилията й бяха напразни. Гърлото й се изду, тя се задави, после се отпусна.

В следващата секунда, както беше легнала по гръб, се извъртя, ботушът й се заби в крака на Скълдъгъри. Остър пукот на счупена кост. Скелетът изви от болка, Танит скочи, завъртя се акробатически във въздуха и го изрита втори път в ребрата. Скълдъгъри се люшна и падна.

Танит посегна към Валкирия, момичето отстъпи и отблъсна ръката й, но съзнанието й не можеше да възприеме русата жена като враг. Танит обаче нямаше подобни скрупули. Лакътят й тресна Валкирия в челюстта и я събори в хвойновите храсталаци. Момичето побърза да се изправи, парира втори ритник, който само я блъсна назад, опита се сама да ритне, но Танит само се засмя.

Въздухът се нагъна, тресна магьосницата и я събори.

— Бягай! — викна Скълдъгъри, докато се бореше да се изправи.

Валкирия се обърна и затича към входа на пещерата. Вместилището още работеше, момичето чуваше гърма на въртенето и усещаше как земята се тресе под краката й. Ако успееше да примами Танит в пещерата, машината щеше да изтръгне Останката от тялото й, но времето вече изтичаше. Вместилището постепенно забавяше оборотите си. Хвърли бърз поглед през рамо и видя как магьосницата заобикаля изправилия се Скълдъгъри и се навежда бързо да грабне нещо от тревата. Револверът на детектива.

Валкирия се обърна, готова да се върне на поляната. Танит стреля два пъти в скелета, Скълдъгъри трепна два пъти рязко, после се препъна в счупения си крак и падна. Танит захвърли пистолета и погледна Валкирия с победоносна усмивка.

Момичето изруга и затича отново към пещерата. Танит тичаше след нея и бързо я настигаше, а Валкирия си даде сметка колко малка част от способностите на Танит всъщност е виждала на общите им тренировки. Танит винаги е била по-силната, по-бързата и по-опитната от двете, но никога не е правила така, че това да бие на очи. В някои случаи Валкирия дори се беше изкушавала да си въобразява, че силите им се изравняват. Сега, когато виждаше как без усилие Танит скъсява разстоянието помежду им, осъзна, че по този въпрос се е самозаблуждавала като последна глупачка.

Все пак стигна до пещерата преди Танит да я настигне. Ревът на Вместилището беше направо оглушителен, от скалния таван се ронеше прахоляк. Сферата на машината беше пълна с гърчеща се чернилка. Валкирия спря и се обърна задъхано към приближаващата Танит. Усмивката на русата магьосница беше изчезнала, на лицето й се беше изписала напрегната решителност. Останката в тялото й сигурно пищеше от болка от притегателната сила на устройството.

— Остави я! — кресна Валкирия.

Танит продължаваше да приближава, макар с всяка крачка да забавяше ход. Валкирия измести въздуха и я блъсна достатъчно силно, че да разконцентрира Останката и да я накара да отпусне хватката си, но Танит подскочи нагоре изненадващо и поривът премина под краката й. Момичето залитна назад и дръпна сенките подире си, за да прикрие отстъплението си, но русата магьосница направи салто и затича настрани по стената на пещерата, като свърна нагоре и се скри зад една нащърбена каменна издатина.

Валкирия продължи да отстъпва, търсейки с поглед позиция, където да застане, без да бъде напълно уязвима. Долови движение с ъгълчето на окото си. Танит тупна зад гърба й, но момичето се движеше твърде бавно, за да може да реагира адекватно. Танит обви ръка около шията й и стисна. Паниката заля съзнанието на Валкирия. Инстинктивно ръцете й се опънаха надолу и изтласкаха въздуха по начина, който използваше, за да се качва до перваза на прозореца си на втория етаж. Този път тялото й се изстреля право назад, чу се изненаданият вик на Танит, когато двете едновременно паднаха.

Валкирия очакваше Танит първа да се изправи на крака, но явно ефектът на машината вече си казваше думата. Устните на русата магьосница бяха черни, вени браздяха лицето й и тя се влачеше бавно по земята.

Валкирия изтича при нея, решена да оказва натиск, докато Останката не издържи и не реши да избяга. Танит отблъсна първия замах и се гмурна под втория. Валкирия обаче я изрита в пищяла и с третото кроше успя да я удари. После я ритна отново, така, както самата Танит я беше научила. Едва надигнала се, Танит отново се сви, но брадичката й срещна коляното на Валкирия, главата й се отметна назад, тя отстъпи, олюлявайки се, спъна се и падна в прахта.

— Остави я! — заповяда Валкирия.

Танит се усмихна и изплю кръв.

— Ще ти се наложи да ме убиеш, Вал.

Валкирия понечи да нападне отново, но се досети, че Танит само я примамва да се доближи. Вместо това сграбчи шепа сенки и ги запрати напред. Танит се приведе и се претърколи, сенките дори не я докоснаха. Със същото движение препъна Валкирия. След това се наведе над нея, сграбчи я за реверите на палтото и го свлече от раменете й, после я вдигна и я тресна в стената на пещерата. Юмрукът й полетя напред и удари момичето право в лицето. Пред очите на Валкирия избухнаха хиляди слънца. Втори удар в ребрата, който направо я помете. Без защитата на дрехата дробовете й се свиха от болка и момичето помисли, че счупените й ребра са поне две-три.

Очите й се замъглиха от сълзи, не виждаше нищо, досещаше се инстинктивно къде се намира Танит, но без да мисли повече, рязко замахна с глава напред. Усети хрущящия удар, а Танит изкрещя от болка и се дръпна. Валкирия изтри очи и видя русата магьосница да се държи за носа. Момичето се засили и я изрита. Ритникът би повалил всеки, лишен от коремни мускули като тези на Танит. Единственото, което момичето постигна, беше, че си осигури малко свободно пространство.

Лицето на Танит се сгърчи, тя ахна, за миг черните вени избледняха и Валкирия видя, че от измъчените очи я гледа отново приятелката й. После очите се присвиха злобно. Останката пак пое контрола.

Валкирия пристъпи, блъсна Танит много силно и я събори на земята.

— Бори се! — изпищя момичето. — Танит, бори се!

Танит бавно се претърколи. Опита се да стане, но пак падна.

— Изкарай го насила от себе си! — извика Валкирия. — Веднага!

Вместилището забавяше въртенето си. Оставаха още няколко секунди, преди да спре окончателно. Валкирия сграбчи Танит за глезените и я повлече по-близо до въртящата се сфера. Танит риташе и се бореше, но силите й се изчерпваха. Валкирия я пусна и се наведе над нея. Пъхна ръце под мишниците й и се напрегна да я изправи на крака. Ръмжейки от усилието, момичето избута приятелката си последните няколко метра до самата машина. Танит сграбчи един скален ръб, за да се задържи права и надигна задъхано глава.

— Свърши се — каза Валкирия. Вече не се налагаше да крещи, защото гърмът на Вместилището заглъхваше. — Моля те. Излез от Танит. Ти изгуби, разбра ли? Не можеш да ни победиш, затова, моля те, излез от Танит. Върни се при другите.

— Защо… — едва проговори Танит, — да правя това?

— Защото изгуби битката!

— Не, Вал… Щях да съм изгубила, ако ме бяхте затворили отново в онази стая.

Валкирия закрачи напред. Танит вдигна ръка да я спре, но момичето я блъсна и пръстите й се сключиха около гърлото на русата магьосница.

— Ще я душа, докато излезеш.

Черните устни на Танит се разлепиха и тя леко се засмя, но после стискането я задави и тя замълча.

Гърмът се беше превърнал в тихо ритмично туптене. Сферата се въртеше вече само по инерция, като забавяше все повече при всеки следващ оборот. Валкирия стисна още по-силно, ръката на Танит дращеше безпомощно по нейната.

— Излез от там! — изкрещя бясно момичето.

Сферата спря да се върти, ръмженето стихна и Вместилището се изключи.

— Не — прошепна Валкирия.

Танит се усмихна, сграбчи я за тениската и я придърпа съвсем близо, после я удари с лакът под брадичката. Следващото, което Валкирия чу, беше изстрел. Лежеше на земята — не си спомняше кога е паднала — и гледаше Танит, която бягаше странично по скалната стена, докато най-после се скри в мрака на пещерата.

Скълдъгъри докуцука до момичето, като опитната му ръка не сваляше пистолета от мястото, където допреди малко беше обладаната.

— Добре ли си? — попита, без да поглежда надолу.

— Не — прошепна Валкирия.