Дерек Ланди
Тленни обвивки (42)

42.
Урокът започва

— Да телепортираш хиляда души едновременно не е чак толкова различно от това да телепортираш само един човек — обясняваше Гордън, докато пътуваха по пустата магистрала. — Усилието, същинската магия, необходима за това, се съсредоточава върху задачата да се отвори процеп в пространството. Колко ще бъде широк този процеп не е от значение.

— Какъв процеп? — попита Флетчър.

— Знаеш ли изобщо как действа способността ти?

Флетчър не можеше да издържа да гледа Гордън, докато бяха в движещата се кола, затова държеше очите си приковани към предното стъкло.

— Разбира се. Помислям си за някое място, на което вече съм бил, и в следващия миг се озовавам там. Изобщо не отварям никакъв процеп в пространството.

— Всъщност, точно това правиш. Емет Перегрин веднъж ми обясни как е успял да проумее цялата работа и аз мисля, че думите му много ще ти помогнат. Ъм, Флетчър, не искам да звуча като даскал или нещо такова, но би ли бил така добър да ме гледаш в очите, докато ти говоря?

— Прощавай — отвърна момчето, — но не мога. От теб ми прилошава.

Гастли се намръщи:

— Как така Гордън ще те кара да ти прилошава?

— Ами той все някак си се изплъзва извън автомобила.

— Не съм виновен — отвърна Гордън. — Понякога не виждам кога наближаваме завой, а и Гастли не ме осведомява кога сменя скоростите.

— Извинявай — обади се Гастли.

— Няма нищо. Флетчър, обещавам да се постарая да не мърдам много. Погледни ме.

Флетчър издиша, кимна и се обърна към Гордън.

— Окей — рече. — Продължавай.

Гордън се усмихна, в този момент Бентлито подскочи на някаква бабуна и лицето на безплътното тяло на писателя потъна напълно в задната седалка. Трябваше да се наведе напред, за да стане отново видим. На Флетчър му се повдигна.

— Вместо да се фокусираш върху разстоянието, което трябва да пропътуваш — рече Гордън, — мисли така: ти всъщност изобщо не се движиш.

— Не се ли движа?

— Ти използваш способността си да останеш напълно неподвижен, а целият свят всъщност се завърта около теб, докато се нагласи така, че ти да се окажеш на мястото, на което искаш да бъдеш.

— Ъм…

— Точно като мен в момента. Аз съм вързан на ехо-камъка, самият ехо-камък се движи, но аз всъщност не се движа. Светът се движи около мен. От време на време и през мен. В твоя случай, Флетчър, самата тъкан на съществуващото се мести и се нагажда спрямо желанията ти. Сигурен съм, че човек с твоето самочувствие няма проблем да приеме идеята, че вселената се върти около него.

— А, в това съм сигурен!

Гордън се усмихна.

— Чувството ми е познато. Емет казваше, че просто оставял светът да си се върти, докато той само си стоял неподвижно. Съсредоточавал се върху мястото, на което искал светът да спре, и толкоз. Не се затормозявал с мисли за разстоянието, за това колко хора води със себе си или колко голям товар трябва да пренесе. Виждал крайната точка на пътуването като ясен, неподвижен маркер насред един водовъртеж и просто изчаквал тя сама да дойде при него. Разбираш ли?

— Ами… Май да.

— Хубаво. Да разбираш означава да си направил първата крачка. Втората е да приемеш онова, което си разбрал. А когато приемеш фактите, възможностите стават безкрайни.