Дерек Ланди
Тленни обвивки (39)

39.
Мюриъл

Мюриъл Хъбард се прибра, остави ключовете от колата на масата в хола и преметна палтото си върху перилата на стълбите. Огледа се за съпруга си и го завари на телефона в хола да приказва за някакви безредици. Днес беше почивният му ден, но и при най-малкия проблем всички му звъняха — все пак беше началник на полицията. После нейният собствен телефон звънна, Джеймс вдигна очи, видя я на вратата и й се усмихна леко. Мюриъл му върна усмивката, вдигна телефона до ухото си и излезе от стаята.

— Мамо — Ашли. Шепнеше. — Имам нужда от помощ.

Мюриъл намали температурата на термостата в хола — в къщата беше твърде топло — и влезе в кухнята.

— Какво става, мила?

— Преследват ме.

— Кой те преследва?

— Останалите.

— Приятелите ти?

— Те не са ми приятели.

Мюриъл занесе чайника до мивката и го напълни с вода.

— Да не си се скарала пак с Имоджън? Мила, знаеш я каква е. След няколко часа сама ще дойде да ти се извинява.

— Имоджън е мъртва.

— О, не драматизирай чак толкова. Ще й простиш, нали винаги й прощаваш рано или късно.

— Мамо. Имоджън е мъртва. Те я убиха.

— Кой я уби? — попита Мюриъл.

— Останалите. Дан и Айфи, и другите — гласът на дъщеря й трепереше. — Те… я разкъсаха.

Мюриъл кимна.

— Че защо им е да постъпват така?

— Откъде да знам?!

— Няма нужда от излишни тревоги, Ашли. Всички се караме с другите, спорим, късаме си взаимно нервите. Но истинските приятели преодоляват разногласията.

— Мамо, не ме слушаш. Не искам да кажа, че разкъсаха Имоджън с думи. Разкъсаха я с голи ръце. Тя не е мъртва за мен, мамо, тя си е, мъртва действително. Сега разбираш ли? Физически я нападнаха и физически я убиха.

Мюриъл въздъхна.

— Защо не се прибереш у дома?

— Крия се.

— Къде?

— На детската площадка, в малката къщичка.

— В къщичката за деца? Че как се побра вътре?

— Търсят ме. Искат да се доберат до татко.

Мюриъл наля вряла вода в чаша и потопи торбичката с чай.

— Защо им е притрябвал баща ти?

— Не знам. Казват, че бил влиятелен.

— Разбира се, че е влиятелен, нали е началник на полицията.

Шепнещата Ашли повиши тон:

— Знам кой е татко, мамо! Просто ти обяснявам какво казаха те! Казаха още, че могат да го използват и че искат да се докопат до него чрез мен!

— О, разбирам — Мюриъл сръбна от чая.

— Тук са — промълви Ашли съвсем тихо.

— Приятелите ти?

Ашли не отговори. Мюриъл пийна пак от чашата и зачака дъщеря й отново да заговори. Чу далечен вик, после шум от движение, телефонът на момичето изтрополи на земята, после отново го грабнаха и в слушалката засвистя вятър.

— Мамо! — изпищя Ашли толкова високо, че Мюриъл дръпна телефона от ухото си. — Повикай татко! Преследват ме! Тичам към вкъщи, но те са по петите ми! По-бързи са!

Шум. Свистене. Паникьосаното накъсано дишане на Ашли. Мюриъл поклати глава и вдигна очи към съпруга си, който влезе в кухнята.

— Нещо става в града — каза Джеймс и взе ключовете от колата. — Явно цяла тълпа хора са откачили едновременно. Безредици по улиците. Виждала ли си ми палтото?

— На леглото е — каза му Мюриъл. Мъжът кимна и пое към горния етаж. — Извинявай, мила — обърна се отново към дъщеря си, — какво ми казваше?

— Извикай татко! — изкрещя Ашли. Шумът от тичането й рязко прекъсна със звучно фрас.

Мюриъл чу дъщеря си да плаче, но някак отдалече, сякаш беше изпуснала телефона, а някой или нещо я отмъкваше все по-далеч от слушалката.

Джеймс се върна, вече облечен.

— Най-добре не излизай — каза. — Навън не е безопасно. Къде е Ашли?

— Тъкмо говорех с нея — отвърна Мюриъл.

Той кимна.

— Кажи й да се прибира.

— О, никак няма да е доволна, ако й го кажа.

— Кажи й, че по-късно може да ми разиграва тийнейджърските си драми колкото си иска, обещавам, че ще я изслушам от край до край. Но навън не е безопасно, да се прибира веднага.

— То и вътре не е безопасно — изкикоти се Мюриъл.

Джеймс се засмя рязко, после млъкна:

— Не разбирам.

Мюриъл го удари, той се преметна през кухненския плот в средата на помещението и се свлече на пода от другата му страна. За първи път през целия им трийсет и две годишен брак някой от тях вдигаше ръка срещу другия. Много тъжно.

По телефона долетя друг глас. Нисък. Нагъл.

— С мамчето на Ашли ли говоря?

— Здрасти, Дан — отвърна Мюриъл. — Закъсня. Трябваше да се опиташ да се добереш до него чрез съпругата, а не чрез дъщерята.

Чу как Дан започна да псува и това я накара да се усмихне. Отвори широко уста и Останката в нея изпълзя навън. Тялото на Мюриъл падна, черното създание се прилепи до съпруга й и се напъха в неговото гърло. Клепачите на Джеймс трепнаха и той отвори очи. Простена тихо и седна, прииска му се да не беше се удрял чак толкова силно. Посегна към изпуснатия телефон и се изправи.

— Там ли си още, Дан? Сега аз контролирам всичките полицаи и полицайки, а ти какво точно си, прощавай? Пъпчив тийнейджър?

— Не — обидено отвърна Дан. — Имам план Б.

— О, много ще се радвам да го чуя.

— Първо, ще убия дъщеря ти. После ще… — Джеймс чу други гласове, след миг отново заговори Дан. — Окей. Явно няма да убивам дъщеря ти. Айфи вече леко се пооля с нея, нали си е психопатче. Но все пак ще се позабавлявам. Ти си шеф на полицията? Значи аз ще стана министър-председателят.

Джеймс се разсмя.

— От пъпчив тийнейджър до министър-председател — не е зле. Стига някой отново да не те изпревари. Съветвам те да побързаш, Дан. Ако продължаваш да се моташ, всички могъщи магьосници и важни смъртни ще бъдат заети.

Дан не отговори, просто затвори телефона. Джеймс се изсмя отново, изправи се на крака и прекрачи тялото на изпадналата си в безсъзнание жена. После напусна къщата и отиде на работа в почивния си ден.

Няма почивка за злите, помисли си и пак се разсмя.