Дерек Ланди
Тленни обвивки (21)

21.
Най

Ръката беше ледена. След първата се протегна и втора и леко стисна китката на Валкирия. След нея и трета, която хвана момичето за ръкава, а после — и четвърта, и пета, и Валкирия усети, че всяка следваща ръка я придърпва нежно, но все по-категорично към каретата. Тя сложи крак на стъпалото, после се качи на него, от каретата се чу звук, подобен на тежка въздишка, и ръцете бавно я притеглиха навътре.

Дъхът напусна гърдите на Валкирия. Дробовете й се изпълниха със студ. Кръвта й забави движението си в жилите й, когато сърцето й спря да бие. Момичето престана да усеща допира на дрехите до кожата си. Седна на седалката вече мъртва, напълно безчувствена и съзнанието й застина в тъпа апатия.

В каретата цареше безжизнен мраз. На седалката срещу Валкирия седяха трима души и се взираха в нея с пусти очи. За секунда момичето се запита къде ли са всички останали — навън се бяха подали толкова много ръце. Беше очаквала, че каретата ще е претъпкана с мъртъвци. Но не, други нямаше, само тези тримата, а и любопитството избледня и изчезна от ума на момичето, преди да опита да зададе на спътниците си каквито и да било въпроси.

Валкирия зарея поглед встрани. Беше й все едно в какво са облечени тримата отсреща, не се вълнуваше от външния им вид. Бяха мъж и две жени — отбеляза това на ум, преди да изгуби всякакъв интерес към тях. Каретата се търкаляше по пресечен терен. Седалките бяха покрити с червена кожа, но цветът всъщност бе някак мътен. Валкирия дръпна настрани едната черна завеска на прозореца, а ръката й беше толкова бледа, че синееше. Загледа се в отражението си в стъклото и видя лице на труп, обрамчено с кестенява коса.

Дръпна ръката си, а завеската се спусна обратно на мястото си. Валкирия се облегна назад върху алената кожена седалка срещу тримата мъртви, тъпата тежест на пълната незаинтересованост задушаваше всичките й мисли още в зародиш.

А времето не спираше да прави онова, което му се удаваше най-добре — течеше безспир.

 

 

Момичето се взираше тъпо в обувката на единия от спътниците си, когато осъзна, че каретата забавя ход и постепенно спира. Бавно вдигна очи нагоре към прозореца, но завеските бяха все така спуснати, а и тя вече нямаше никакво желание да ги дърпа, за да надникне навън. Вратата от дясната й страна се отвори, тримата мъртви слязоха, без да продумат. Без капчица енергия, момичето ги последва.

Намираха се в някакво грамадно хале. Склад. Беше точно толкова студено, колкото и в каретата. Дулахан я чакаше отвън, Валкирия се отдели от другите трима и го последва в едно помещение с много маси. Отсечена женска глава, оставена до едно тяло с отстранени крайници, примигва срещу й. Мъртви хора, нарязани в различна степен, висяха по стените и от тавана на месарски куки и грамадни стоманени гвоздеи. Бавно обръщаха глави подир момичето и я проследяваха с поглед, но не издаваха нито звук.

Дулахан спря пред едно същество, препасано с омацана кожена престилка, с неестествено издължени ръце и крака, наведено над още един труп, проснат на масата пред него. Валкирия също направи крачка напред и съществото извъртя глава, за да я погледне. В процепа между хирургическата му маска и мръсната шапчица на главата му й се мерна лъсналата бледност на кожата му. Ръбовете на клепачите на създанието бяха нашарени с черни дупчици, от които висяха накъсани остатъци от гнил конец, а зениците бяха мънички и жълти.

То остави острието, с което досега беше ръчкало из вътрешностите на трупа, и дръпна маската си надолу към брадичката. Вместо нос имаше гигантски струпей, а устата, която точно като клепачите явно някога е била зашита, зейна в усмивка, подобна на гангренясала рана.

— С нетърпение те чаках — изрече създанието с писклив гласец, сякаш не му достигаше дъх. Не беше възможно да се каже дали е мъжко или женско. — Знаеш ли кой съм аз?

Валкирия кимна.

— Името ти е Най — гласът й прозвуча неестествено в собствените й уши.

— Точно, точно тъй. Аз съм единственото живо нещо тук. А това пък знаеш ли какво означава? — Не дочака момичето да отговори. — Означава, че имам сериозно превъзходство над теб.

Валкирия премълча. Нищо от казаното не й направи ни най-малко впечатление.

Най погледна Дулахан и по лицето му пробяга раздразнение.

— Знам, проклет да си. Ще го направя. Добре, нямам намерение да се отклонявам от уговорката, окей? Научил съм си урока отдавна!

Явно удовлетворен от отговора, Дулахан се обърна и излезе от помещението.

— Ама да сме наясно! — провикна се Най подире му. — Ако тя не оцелее, останките са за мен, нали?

Дулахан дори не забави крачка.

Щом кочияшът изчезна, създанието изправи гръб и Валкирия видя, че главата му почти достига висящите от тавана лампи. Жълтите очи се втренчиха в нея.

— Значи си дошла, защото искаш да сложиш печат на истинското си име — рече Най. — Никак не е лесна тая работа, да ти кажа. Твърде малко магьосници изобщо узнават истинското си име, така че аз и другите като мен нямаме кой знае колко възможности да се упражняваме в запечатването. Какво ти каза баншито?

— Каза, че първо трябва да умра — отвърна Валкирия.

— Е, това вече си го свършила — кимна Най. — Умряла си в мига, в който си седнала в каретата, и ще си останеш мъртва до момента, в който напуснеш това място и животът се върне в теб. Друго каза ли ти онази?

— Каза, че трябва да ме оперираш.

Усмивката рана отново разцъфна.

— Да. Деликатна процедура, при която с почти невъзможна прецизност трябва да издълбая върху сърцето ти три символа. Може би е редно първо да те попитам дали си склонна да поемеш риска, но, честно казано, изобщо не ми пука. Фактът, че си мъртва и че си дошла тук до известна степен поставя свободната ти воля под съмнение, не смяташ ли? В момента не разсъждаваш много ясно. Дори ако сега размислиш и решиш да се откажеш, аз няма да те послушам и ще извърша операцията, а ти няма да можеш да сториш нищо, за да ми попречиш. Не съм запечатвал име от години и сега ми е доста любопитно да разбера дали все още мога да извърша процедурата без да те убия окончателно. Съблечи се, ако обичаш.

На Валкирия дори не й хрумна да спори и тя се зае да изпълни заповедта, докато Най избърсваше един по един инструментите си с мръсен парцал и ги подреждаше полека в стоманена тавичка. Голо, момичето се покачи бавно върху операционната маса, легна, а създанието пристегна китките и глезените й с прикачените към нея каиши. После плю върху острието на скалпела си и сведе поглед към жертвата си.

— Трагедията в цялата тази работа е — рече, — че няма да усетиш нищичко от чудовищните болки, които ще ти причиня.

Най прокара острието на скалпела диагонално от едното рамо на Валкирия и разряза кожата й до гръдната кост. Сърцето на момичето не биеше, затова кръвта се заотцежда лениво, гъста и лепкава.

— Е, тук трябваше вече да си смазана от болка — обади се Най, гласът му звучеше малко напрегнато от усилието при натискането, докато разпаряше полека корема й. — Ако сега беше жива, щеше да пищиш. Да ме молиш да спра. А след малко ще счупя гръдната ти кост и ще я отделя от гръдния кош, а това вече ще ти бъде неприятно дори в сегашното ти състояние.

Най отстъпи крачка, остави скалпела, като преди това го тръсна, за да махне полепналите по него съсиреци.

— Трудничка си за работа — обясни. — Мускулите на корема ти са за завиждане.

Валкирия не искаше да поглежда надолу, не искаше да вижда онова, което Най й причинява. Опита се да му го каже, но нямаше енергия да изрече дори думичка. Най я погледна в очите и жълтите зеници се разшириха, сякаш създанието прочете мислите й.

— Леле-мале! — рече то. — Ох, колко си права! Толкова непрофесионално от моя страна! — после вдигна маската си и я нагласи върху лицето си. — Хигиената е най-важното в една операционна. Ужасно съжалявам.

После отлепи кожата от гърдите на Валкирия и я отгърна вляво и вдясно. Момичето погледна надолу и видя как цялата плът на торса й се разделя и открива вътрешностите й, сякаш затворени досега с цип.

— Някои хора режат ребрата с електрически трион, представи си — продължаваше Най, — но аз намирам това за незадоволително — посегна и вдигна пред очите й чифт градинарски ножици, от онези, с които татко й държеше в бараката си с инструменти. — Значително по-ефективни от всичко останало.

Валкирия затвори очи и Най отново се изгърби над нея. Момичето чу силно изпукване, обърна глава настрани и се загледа край себе си, зарея поглед към всички други мъртви хора по масите наоколо. Изглежда никой от тях ни най-малко не се интересуваше от случващото се. Чу се още едно изпукване, Валкирия отново се погледна и видя как Най отстрани гръдната кост от тялото й и я сложи встрани.

— Почти до сърцето сме — рече й. — Ще го извадя, за да издълбая символите върху него, а това ще ми отнеме малко повечко време, но съм почти сигурен, че после ще успея да наглася обратно всички артерии и други чудесии обратно и да ги прикрепя на правилните места. Не е като да караш ракета — изкикоти се. — Малко лекарски хумор за разведряване на обстановката.

После се върна към работата си, а Валкирия продължи да лежи неподвижно, с пълното съзнание, че би трябвало да умира от болки, но без да чувства нищо, без сили да изплува от задушаващата апатия, налегнала ума й.

Най измъкна сърцето от гърдите й и го вдигна да й го покаже.

— Извини ме, но няма да си правя майтапи от сорта, че съм откраднал сърцето ти — каза. — Повтарял съм ги сто пъти на предишни пациенти. Спокойно, все едно, че съм казал всички шегички, които знам — уверявам те, до една са черни и много находчиви.

Валкирия видя как съществото сложи сърцето й в една тавичка точно до градинските ножици. Жълтите очи на Най се присвиха и той се ухили под маската.

— Готово — каза. — Не беше толкова страшно, нали? Не изпуснах нищо на пода. Не ти пробих нито един бъбрек, нито пък ти нараних белия дроб. Първата част от операцията беше превъзходен успех, смятам, ще се съгласиш. А сега е време за вечеря.

Най се обърна и се отдалечи, крачейки с невъзможно дългите си нозе и остави Валкирия вързана за масата.