Дерек Ланди
Тленни обвивки (48)

48.
Планът се проваля

Валкирия дъвчеше едно листо обезболяваща билка, а Танит полека заши раната на лицето й, колкото можа по-добре. Когато приключи, момичето се отпусна назад и затвори очи. След час шофиране отбиха от главното шосе и в продължение на следващите двайсет минути бусът подскачаше из дупки и буци лед. Движеха се на север — посока, перпендикулярна на пътя към целта им. Валкирия гледаше да не надига глава от седалката. В буса беше топло, но това правеше положението още по-неприятно. След всичко, което беше видяла и преживяла, просто искаше да се отпусне в обятията на гаджето си. Понякога прегръдката е най-успокояващото нещо на света.

Мръкна се и Гастли включи фаровете. За два часа се разминаха с две коли, като и в двата случая се стягаха в очакване на нападение. Но шофьорите и двата пъти се оказаха обикновени смъртни, които не представляваха никаква опасност.

Скълдъгъри задаваше въпроси. Сангуайн му отговаряше, лениво провлачвайки пресилено тексаския си говор. Валкирия не им обръщаше никакво внимание. Просто лежеше на задната седалка с глава в скута на Танит, докато лека-полека заспа.

Събуди я разговорът, който Скълдъгъри водеше с Гастли по въпроса дали да изоставят този бус и да се сдобият с нов. Гастли настояваше, че трябва да стигнат в планините възможно най-бързо, докато Скълдъгъри смяташе, че трябва да отмъкнат първото подходящо превозно средство, което им се мерне пред погледа — не се знаеше дали бусът им вече не беше обявен за издирване.

Момичето отново се унесе, като отвори очи само за малко, когато отбиха в една бензиностанция. Отвън беше навалял сняг. Танит събра поръчките за храна, излезе и забърза към мъжа с отегчена физиономия, застанал на касата в магазина. Гастли активира фасадната си татуировка и тръгна подире й да я наглежда, в случай, че останките са се добрали до тук. Валкирия също излезе и се изправи до Скълдъгъри, който пълнеше резервоара.

— Знам, че отлично успяваше да прикрива този факт — рече скелетът, — но Кенспекъл всъщност много ме харесваше.

Валкирия се изненада сама от себе си, когато се хвана, че се усмихва.

— Не, това не е вярно…

— Не, разбира се, че не. Но харесваше теб.

— Не искам да говорим сега за него. Какво може да се каже? Не мога да повярвам, че го няма? Не мога да повярвам, че е мъртъв? Смъртта му очевидно е страшен шок. Не е необходимо да го повтарям наляво и надясно.

— Понякога нещата не опират до това какво казваш, Валкирия, а до факта, че изобщо го казваш.

Момичето поклати глава.

— Нямаме време за такива разговори. Бий се сега, после ще оплакваш мъртвите. Така правим ние с тебе, нали? Ако спрем и почнем да мислим по последиците всеки път, когато се случи нещо лошо, няма да доведем до край нито една задача.

— Кенспекъл ти беше приятел.

— Хубаво, когато цялата тая история приключи, ще се огледаме и ще видим кой е жив и кой не е. Става ли?

Скелетът сложи ръка на рамото й.

— Става.

— Кларабел ще се почувства ужасно, когато оздравее и разбере какво е сторила — тихо рече Валкирия и поклати глава. Не, трябваше да се съсредоточи. — Колко далеч сме от Вместилището?

— На по-малко от час сме от подножието на планините, но трябва да изчакаме да съмне, преди да се приближим. Когато стигнем, златният ключ в джоба ти ще ни покаже пътя до пещерата.

— Имаме ли план?

— Плановете са гаранция за бъдещи разочарования.

— Въпреки това май трябва да си съставим план. Мястото ще гъмжи от Останки, които ще се мъчат да ни попречат да стигнем до машината. Дали не можеш да полетиш и да ни пренесеш над главите им?

— Те ще очакват да постъпим точно така. Сега, когато Сангуайн е на наша страна, може да прокопаем тунел под Останките.

— Надали ще стане. Той не може и три метра да измине, без да спре за почивка.

— Значи не можем да минем над тях, не можем да минем и под тях. Тогава просто ще се приближим максимално с колата и ще отидем пеша право при гадините.

— Директният подход.

— Той е единственият, който ни остана.

 

 

Утрото настъпваше бавно и не носеше никаква топлинка. Нервите на Валкирия буквално трепереха под кожата й — толкова опънати бяха. Момичето забеляза, че Танит конвулсивно свива и разпуска юмрук до бедрото си, а Гастли беше потънал в плашещо мълчание. Само Скълдъгъри и Чайна явно не се притесняваха ни най-малко от опасността, пред която предстоеше да се изправят. Виж, за Сангуайн изобщо не й пукаше.

Караха през малко градче, което сякаш спеше под снежната пелена. Валкирия копнееше да види обикновени хора, наизлезли по улиците, запътили се да си купят вестник или просто застанали на тротоар в очакване светофарът да светне зелено. Не й харесваше тази мода на призрачните градове, която се разпростираше все повече, превръщайки Ирландия в призрачна страна.

Бусът внезапно намали и спря край бордюра. Валкирия надникна над рамото на Скълдъгъри. На кръстопътя пред тях лежеше полицейска кола, преобърната настрани. Фаровете й светеха.

— Останалите, не мърдайте — рече Скълдъгъри. — Валкирия, ти идваш с мен.

Излязоха в студа. Момичето плъзна вратата на буса и я затвори, после свали и превръзката от лицето си.

— Как изглежда раната?

Скълдъгъри погледна.

— Заздравява. В момента белегът е ужасен, но Танит го намаза с някои много полезни нещица, така че до ден-два ще е изчезнал.

Момичето хвърли поглед назад към буса.

— Нямаш им доверие — прошепна ниско.

— Не и изцяло — отвърна скелетът.

— Смяташ, че някой от тях е обладан?

— Няма как да разберем, докато сам не се разкрие. Няма да се отделяш от мене, разбра ли? Не допускай да оставаш насаме с никого от другите.

Валкирия кимна. Закрачиха към полицейската кола. Скълдъгъри протегна ръка напред, ледът под краката им започна да се топи и да се изпарява, позволявайки им да стъпват стабилно без опасност от подхлъзване. На Валкирия й се прииска да се беше сетила да стори същото оная вечер, когато падна сто пъти в Дрогеда.

Стигнаха кръстопътя. Двама полицаи лежаха от другата страна на преобърнатата кола. Валкирия се запъти към единия, Скълдъгъри — към другия. Момичето се наведе и затърси пулса с пръсти.

— Този е жив — рече.

— А този — не — отвърна Скълдъгъри. — Не ми се вярва обаче наоколо да има Останки. Мисля, че те постепенно изпадат в паника и сега ще гледат да се съберат заедно и да се изтеглят към планините.

— Значи просто ще стоят и ще ни чакат да им дойдем на крака?

— Защо не? Наясно са, че няма да оставим нещата така и рано или късно ще ги намерим, за да се разправим с тях. Сигурно вече са се струпали на едно място и са пуснали неколцина разузнавачи, които да хвърчат наоколо и да следят кога ще се появим. От тук нататък трябва да сме изключително предпазливи и да си отваряме очите на четири.

Обърнаха се и поеха към буса. Сангуайн крачеше срещу им.

— Връщай се в колата — заповяда Скълдъгъри.

— Май, май — отвърна американецът, заваляйки думите, сякаш беше пиян, — имаме проблемче.

И падна. Аленочервен лъч се заби в Скълдъгъри и блъсна назад, отхвърли го чак до кръстопътя. Скелетът се удари в преобърнатата кола и падна от противоположната й страна. Валкирия отскочи настрани. Видя тялото на Гастли, проснато до зейналата врата на буса, а след това Чайна, която крачеше към нея с най-ослепителната усмивка на черните си устни.

Момичето вдигна ръка, но Чайна хвърли още един кинжал от червена светлина. Макар и през палтото, Валкирия почувства удара така, сякаш беше бръкнала в електрически контакт. Залитна назад и падна на колене.

— Време е вече да дойдеш с мен — каза Чайна. — Впечатли всички ни, но, честно казано, не беше необходимо. Ти си Даркесата. Не ни трябва да знаем нищо повече за теб.

Чайна приклекна до Валкирия, измъкна златния ключ от джоба на палтото й и го пъхна в собствения си джоб.

— Надали ще ти свърши кой знае каква работа.

Някой заобиколи буса и зрението на Валкирия се проясни достатъчно точно в момента, в който Танит връхлетя Чайна в гръб. Двете се плъзнаха по леда и паднаха, но Танит на секундата скочи пак на крака. Чайна ритна, препъна я и я събори, после сама стана, притисна ръце една в друга, а след това ги разтвори широко. Танит едва успя да избегне вълната от синя енергия, приближи Чайна с опасна маневра и юмрукът й се заби в бузата на красавицата. Ръцете на Танит нанасяха удар след удар толкова бързо, че погледът не можеше да ги следи. Още едно кроше право в ребрата на Чайна. Чайна залитна назад, останала без дъх, но успя да блокира следващия ритник на русата магьосница. Помъчи се да си отвори малко свободно пространство, но Танит отново наближаваше.

Чайна сключи пръсти, татуировките на кокалчетата на ръцете й просветнаха за миг в алено. Замахна. Първият й удар пропусна Танит, но вторият я блъсна право в гърдите. Танит падна и се изпързаля надалеч по заледения асфалт.

Валкирия мерна символа на дланта на Чайна секунда, преди красавицата да стисне китката на Танит. Русата магьосница запищя унизително от агонизиращата болка и зарита напосоки инстинктивно. Ботушът й с хрущене се заби в ребрата на Чайна. Обладаната изохка и пусна китката й, Танит се насили, скочи на крака и отново нападна.

Приведе се ниско, рамото й удари Чайна в стомаха, а ръцете й обвиха краката й. Танит повдигна Чайна и я захвърли на земята, като сама се хвърли и падна право отгоре й. Чайна я прегърна с лявата си ръка и я притисна плътно до себе си, за да не й даде достатъчно място да нанася действително опасни удари. Танит пък правеше всичко възможно да държи дясната ръка на Чайна — тази със символа на дланта — възможно най-далеч от себе си.

Валкирия усети как чувствителността се връща в изтръпналите й крака, надигна се, готова да се изправи. Мозъкът й се бореше да осмисли онова, което се разиграваше пред очите й.

Танит отблъсна Чайна и двете се разделиха, скачайки на крака едновременно. Танит замахна първа, Чайна парира удара и сама удари Танит в бицепса. Русата магьосница отстъпи, дясната й ръка увисна безпомощно. Чайна пристъпи и й нанесе зашеметяващ удар в челюстта. Танит се завъртя на място и падна на колене.

Сангуайн се хвърли върху Чайна, обви ръка около гърлото й. Двамата се олюляха назад, но вместо да се опита да се отърси от нападателя, Чайна плъзна ръка по корема си. Синята енергия припука и потече по цялото й тяло, отхвърляйки Били Рей далеч назад. Той рухна на асфалта, а вниманието на Чайна се върна върху Танит. Магьосницата задейства символите и на двете си длани, после пристъпи и притисна ръце в слепоочията на Танит. Гърбът на Танит се изви на дъга и тя запищя с нечовешки глас.

Валкирия измести въздуха, но силата й беше толкова разконцентрирана, че успя да произведе само ветрец, който разроши косата на Чайна. Чайна погледна момичето и пусна Танит, която се свлече неподвижна в краката й. Коленете на Валкирия също я подведоха и тя падна. Видя как една Останка се появи отнякъде и литна към Танит, но Чайна я спря с движение на ръката.

— Не — заповяда красавицата. — Тази ме дразни. Обладай белязания.

Останката увисна неохотно във въздуха, после се стрелна към Гастли. Чайна се обърна към Валкирия:

— Хайде — рече. — Последователите ти те чакат.