Дерек Ланди
Тленни обвивки (46)

46.
По план

Защитата около киното се държеше.

След всеки удар срещу й, след всеки опит за преодоляването й, синият й цвят ставаше все по-тъмен, после отново започваше да бледнее до прозрачност, но пък и атаките не спираха, така че кино „Хибърниън“ изглеждаше покрито със син купол.

Магьосниците отвън се редуваха на групи от по петдесет човека и хвърляха всичките си сили и способности срещу щита на Кенспекъл.

Защитниците се местеха, отбиваха нападенията, където беше необходимо, изблъскваха натрапниците навън. Беше изтощително. Валкирия с бой си проправяше път от единия край на сградата до другия и обратно. Беше изподрана, изпорязана, насинена, кървеше и не можеше да си поеме дъх.

От коридора зад гърба й се чу трясък, после викът на Танит:

— Пробив!

Валкирия се втурна на помощ. Танит се биеше с магьосник с черни устни, двамата се въргаляха по пода насред отломките от новата дупка, пробита в стената. През нея вече прекрачваше друг магьосник, Валкирия обаче замахна с ръка, въздушната вълна запрати парче тухла в лицето на нападателя. Магьосникът извика от болка и падна, но още преди викът му да е заглъхнал, на негово място застана нов враг.

Изведнъж блесна червена светлина и я заслепи. Момичето усети как нещо горещо профуча със свистене край бузата й. Залитна назад и протегна ръце, четейки въздуха. Някой приближаваше. Валкирия щракна с пръсти и запрати огненото кълбо напосоки. В отговор чу ядни ругатни. Примигна бързо, пред погледа й вече изплуваха силуети и тя зърна човешка фигура, която се бори да изгаси обхваналите я пламъци. Момичето събра сенките около себе си и ги запрати право към главата на фигурата. Мътният силует се извъртя и падна.

Валкирия стисна очи и постоя така, после ги отвори. Зрението й се връщаше. Видя Танит да се надига над тялото на изпадналия в безсъзнание магьосник, с който допреди малко се беше борила. През дупката се прехвърли поредният мъж с черни устни и Танит го посрещна, гмуркайки се под замаха на кинжала му и нанасяйки му три бързи крошета в корема. Мъжът изохка, сви се и изпусна ножа. Танит го изрита и го запрати обратно вън през дупката.

Скълдъгъри влетя в стаята с огнени кълба и в двете си ръце. Спря насред стаята и запрати два успоредни потока пламък вън през отвора в стената. Валкирия чу писъци, крясъци и ужасно много псувни. Скълдъгъри рязко прекрати пламъците, клекна, разпери пръсти и ги опря до стъпалата си. Подът се разтърси, напука се и блъвна облак прах, когато пред краката им зейна дупка.

Скелетът вдигна очи.

— Добре ли са всички?

Танит кимна. Валкирия повдигна вежда:

— Поредният ти нов номер? — попита задъхано.

— Просто уменията ми за контрол над земния елемент се разширяват. Ще те науча някой път.

— Ямата няма да ги задържи дълго — рече Танит.

 

 

Обладаните вече бяха в киното и се мъчеха да проникнат в медицинските лаборатории. Валкирия чу ужасен писък и се отдели от скелета и Танит. Зави зад един ъгъл и видя жена с рошава коса да наближава Кларабел. Валкирия се засили и блъсна нападателката.

— Бягай! — викна на Кларабел и Кларабел се подчини.

Жената я удари с лакът и Валкирия чу изпукването на собствената си кост в момента, в който противничката й измъкна отнякъде електрошок. Валкирия заотстъпва, препъна се и падна по гръб. Беше толкова уморена, тялото й беше изцедено и се почувства дори добре, когато се удари в земята и остана легнала там. После лудата жена й налетя и приятното чувство изчезна.

Лъчът на електрошока припука на сантиметри от шията й и Валкирия направи отчаяно усилие да избегне следващото нападение.

— По-късно ще ми благодариш — проскърца със зъби обладаната.

Валкирия впи пръсти в челюстта й и бавно я заизтиква по-далеч от себе си. Движеше я само приливът на адреналин, но и той беше на привършване. Обладаната се ухили широко и силите на Валкирия я предадоха. Миг преди електрошокът да се притисне до кожата й, Флетчър сграбчи обладаната и я дръпна рязко назад. Двамата изчезнаха. Валкирия се отпусна неподвижно. Бавно, стенейки, вдигна ръце пред лицето си. Флетчър се появи, подхвана я и я изправи на крака.

— Задобрявам в умението да пристигам в най-подходящия момент, нали? — попита. Ако не беше толкова уморена, Валкирия щеше да го шамароса.

Скълдъгъри притича, следван от Танит и Чайна.

— Флетчър, стигнахте ли планините?

— Да — отвърна момчето. — Не знаем къде точно се намира пещерата с машината, но вече съм видял района и мога да телепортирам там.

— Ти единствен си недостъпен за Останките — каза Чайна на Скълдъгъри. — Когато стигнем на място, ние ще направим всичко възможно да ги държим настрани, докато ти включиш Вместилището. От този момент нататък ти си най-важният сред нас.

— Накарах Кенспекъл да отвори вратите — обади се зад гърба им нахълталият Гастли. — Нахлуват в киното. Трябва да ги съберем на едно място. Трябва да действаме веднага, няма да имаме по-добра възможност!

Скълдъгъри се обърна към Валкирия.

— Готова ли си?

Тя кимна.

— Ще се справя.

— Флетчър, те ще са съсредоточени върху киноекрана, ще се опитват да влязат в лабораторията. Трябва да ни телепортираш зад тях, а после да ни телепортираш заедно с тях до Макгиликъдис Рийкс. Ще успееш ли?

— Да — отвърна момчето. — Всички се хванете за ръце.

За миг се озоваха в залата на киното, пред очите им две хиляди полудели хора крещяха, смееха се и псуваха.

— Валкирия — рече Скълдъгъри. — Сега.

Момичето вдигна ръце, оставяйки студът от пръстена да плъзне до връхчетата на пръстите й. Сенките се закълбиха и се заиздигаха, подобно на черна мъгла. Шумът в залата постепенно стихна, обладаните започнаха да се въртят из мъглата, очаквайки атака незнайно откъде. Когато никой не ги нападна, те се заоглеждаха объркано. Валкирия усещаше как сенките пълзят сред тях, съсредоточи се и сенките се запростираха все по-надалеч. Момичето отвори очи и видя, че всички я гледат.

— Флетчър! — излая Скълдъгъри.

— Хванете се — каза Флетчър. Ръката му стисна рамото на Валкирия. Останалите се наловиха за ръце зад тях.

— Не аз се движа — чу момичето мърморенето на Флетчър. — Вселената се върти около мен…

С ъгълчето на окото си Валкирия мерна нещо черно да изниква зад рамото на момчето. Преди да успее да го предупреди, Останката се залепи на лицето му и Флетчър отстъпи, неспособен да я откъсне от себе си. Падна на едно коляно, но създанието беше вече в устата му. Той целият се изви назад от болка, после тялото му отново се отпусна.

Обладаните наоколо се смееха. Флетчър вдигна глава и усмивка изкриви черните му устни.

Пистолетът на Скълдъгъри се озова в ръката му, но Флетчър просто изчезна.

— Тук съм! — чу се гласът му.

Всички се обърнаха. Гастли измести въздуха, но Флетчър вече го нямаше. Появи се зад Танит, която се извърна на секундата, но мечът й посече само въздуха.

— Не можете да ме победите — каза Флетчър, пак застанал зад тях.

Скълдъгъри стреля, а Чайна хвърли кинжали от червена светлина.

— Ама вие тъпи ли сте? — провикна се момчето, стъпило на подиума пред киноекрана.

— Аз съм навсякъде! — рече, преместил се на десет крачки встрани.

— Не можете да ме спрете! — изсмя се точно иззад гърбовете им. Сграбчи Валкирия, дръпна я настрани и я телепортира насред тълпата обладани магьосници. Черната мъгла, на сенките вече се беше разсеяла. Магьосниците наоколо започнаха да се кикотят тихичко. Момичето мяркаше между главите им Скълдъгъри и останалите, но те вече не бяха интересни на тълпата. Обладаните бяха получили плячката, за която бяха дошли.

— Обичам те — каза Флетчър и я притисна до себе си. — Допреди малко само смятах, че те обичам. Но сега вече съм сигурен. Обичам те повече от всичко на света, Вал, моля те, довери ми се. Ще видиш колко ще ти хареса, когато се присъединиш към нас.

Валкирия го цапардоса право в челюстта, удари с лакът една жена, която посягаше към нея и изрита един мъж наблизо. Някой я препъна и тя падна. Наоколо избухна победоносен смях и тогава Валкирия усети как нечии ръце я сграбчват изотдолу и тя потъна в пода. Обладаните запосягаха към нея, но напразно. Валкирия стисна очи, докато я повличаха все по-надолу под земята.

— К’во става, рожбе — изрече в ухото й гласът на Били Рей Сангуайн.