Дерек Ланди
Тленни обвивки (45)

45.
Фрайтнинг

Танит познаваше магьосника, който крачеше срещу й през лабораторията. Кожата му беше тъмна като абанос, тялото — едро и могъщо, очите — огнени. Мечът, който отлично прилягаше в дланта му, той беше отнел преди много, много време от повален на бойното поле враг и острието до днес му служеше вярно. Беше адепт, носеше името Фрайтнинг Джоунс и двамата с Танит бяха преживели кратка любовна афера през 70-те години.

Мечът му полетя към нея, Танит се премести настрани, опита да плъзне собственото си острие по задната част на крака на черния магьосник, но той не само се беше отдръпнал на безопасно разстояние, но и отново нападаше. Стоманата се блъсна в стомана и Танит направи крачка назад.

— Липсваше ми — усмихна се мъжът.

— Как я караш? — попита Танит в отговор.

Магьосникът сви рамене и върхът на меча му със свирене се понесе към гърлото на противничката. Танит отскочи.

— Добре съм — отвърна Фрайтнинг, докато продължаваше да настъпва. — Бях в града по работа и тогава… Сещаш се — почука с пръст по челото си. — Знаеш ли, да споделяш жизненото си пространство с Останка, не е чак толкова лошо. Макар че, да ти призная, обладаването не ме накара да започна да харесвам ирландския климат. Мъчно ми е за Африка и нямам търпение да се върна.

Нападна, Танит парира и го перна с меча си по рамото, но той повдигна ловко оръжието си и нейния удар не можа да го нарани сериозно.

— Ами ти? — попита африканецът. — Появил ли се е някой специален мъж в живота ти?

— О, Фрайтнинг, нали знаеш, че за мен ти си единственият.

Той се разсмя, но Танит го притисна и сега той на свой ред беше принуден да отстъпва. Защитата му беше силна, зад стоманата стоеше устремът на могъщите му мускули и сухожилия. Острието му се оказваше винаги на точното място, нозете му се местеха пестеливо и премерено. Още беше отличен фехтовач. Уменията му не бяха пострадали от времето. Танит се зачуди дали и все така я превъзхожда по сила, както я превъзхождаше в отминалите дни.

Той блокира поредния й замах и се премести напред, като я блъсна с рамо. Танит отскочи, за да избегне замаха, предвиден да посече коленете й, парира следващия удар, а по-следващият профуча пред гърдите й.

— Дали ще позволите да прекъсна танца ви — рече Чайна и се приближи с бавна крачка.

Фрайтнинг отскочи, за да може да наблюдава едновременно двете магьосници.

— Госпожице Сороуз — каза. — Толкова се радвам да ви видя отново. Ако имате само минутка търпение, ще дойда да ви убия след малко.

Чайна скръсти ръце.

— Нямам цял ден на разположение, господин Джоунс.

Мечът на Фрайтнинг се блъсна в меча на Танит с такава сила, че за малко не го изтръгна от хватката й. Мъжът прекрачи напред и изрита русата магьосница в корема. Тя залитна, преви се и едва успя да избегне следващото нападение като се претърколи настрани.

— Е? — изохка към Чайна.

Веждите на Чайна се повдигнаха на милиметър.

— Какво „е“?

— Ще ми помагаш ли или не?

— Не ставай глупава, нямаш нужда от помощта ми. Отлично се справяш.

Фрайтнинг се престори, че ще финтира ниско, после рязко вдигна меча си нагоре. Танит скочи на крака, блокира удара, после нанесе три бързи замаха един след друг. Първите два той отби с лекота, а третия остави да мине над главата му, като ловко се приведе, а острието му профуча опасно близо до ребрата на Танит. Тя отскочи точно навреме.

Още трима обладани проникнаха през защитата и се наканиха да се намесят. Чайна се обърна към тях все така със скръстени ръце. Пръстите й бързо докоснаха невидимите татуирани символи. После ръцете й се разтвориха широко и вълната от синя енергия цапардоса първия от тримата натрапници почти от упор. Костите му се натрошиха и плътта му се раздра на парцали, още докато летеше към отсрещната стена. Другите двама заобиколиха Чайна, точно когато Фрайтнинг поднови атаката си срещу Танит.

Русата магьосница залиташе, докато отбиваше и парираше, мъчейки се да възвърне равновесието си и да си отвори малко свободно пространство за действие. Един могъщ замах на черния й противник изтръгна меча от ръцете й. Вместо да отстъпи обаче, тя заложи на изненадата и се нахвърли върху него.

Сбориха се за неговия меч, Танит се мяташе и не спираше да рита. Направи му марка и го събори. Фрайтнинг залитна и падна, но я повлече със себе си. Изохка, когато Танит се стовари върху гърдите му. Използвайки цялата си тежест и сила, магьосницата притисна острието на собствения му меч към гърлото му. Той се бореше да отмести стоманата, скърцаше със зъби и по челото му течеше пот.

С ъгълчето на окото си Танит мерна Чайна, която метна кинжал от червена светлина към гърдите на един от обладаните. Удареният ахна и се препъна, падна на колене, после се килна настрани и рухна. Последният останал магьосник налетя върху Чайна, сграбчи я и я блъсна в стената.

Фрайтнинг се бореше с всички сили и острието се отместваше от гърлото му болезнено бавно. Танит можеше само да гледа как се случва неизбежното. След още няколко секунди мечът щеше да е отместен достатъчно, че Фрайтнинг да започне да се мята под нея. Щеше да я отхвърли настрани, схватката щеше да се поднови и Танит по всяка вероятност щеше да загине.

Замисли се за Гастли, за кратката целувка, която му беше подарила. За всичкото пропиляно време. Да умре тук и сега, на този студен под, убита от мъж, когото, дори и да не беше обичала, беше събудил някога чувства у нея — това й се видя твърде много. Нямаше сили да го понесе. Помисли си как е разполагала с всичкото време на света, за да намери подходящия момент и да бъде с Гастли. Проклятието на безсмъртието, рече си Танит, се крие в непрестанното отлагане.

Магьосницата надигна тялото си и се облегна с цялата си тежест върху острието. Очите на Фрайтнинг се разтвориха широко, когато усети как натискът върху меча се усилва, но позицията на Танит беше уязвима — твърде лесно можеше да бъде извадена от равновесие. Магьосницата обаче също го знаеше и отскочи бързо, преди той да опита да се възползва, претърколи се, грабна собствения си меч и скочи на крака.

Междувременно Чайна се бореше по възможно най-недостойния начин с последния нападател. Двамата се търкаляха по пода, косата на Чайна беше паднала в очите й. Най-сетне красивата магьосница се оказа отгоре, сграбчи главата на противника си и я блъсна в бетонния под. Веднъж. Още веднъж. Доволна, че е ликвидирала поредната заплаха, Чайна се изправи задъхана и с гневен вид.

Зениците в очите на Фрайтнинг се разтвориха в общата белота на очните ябълки, които засветиха странно. Танит изруга и се наведе бързо, за да избегне потока бяла светлина, която бликна от погледа на черния мъж. Залегна зад едно преобърнато метално бюро, усети горещината и чу как металът се топи със съскане, когато лъчът на Фрайтнинг го улучи. Светлинната атака внезапно спря, Танит надникна и видя, че негърът бавно се приближава към Чайна. Чайна притисна ръце една към друга, после ги раздалечи и между тях се изписа знак, който образува щит между нея и смъртоносното оръжие на Фрайтнинг. Танит винаги беше смятала лъчите от очите за най-страхотната способност на адептите. Днес не й се виждаха чак толкова готини.

— Дръж щита! — викна тя на Чайна. — Той не може да поддържа такова ниво на интензивност на лъча повече от няколко секунди!

— Ако ти е доскучало, мила — извика й Чайна, — във всеки един момент си свободна да ми помогнеш.

— Не ставай глупава! Страхотно се справяш!

Фрайтнинг завъртя глава на сто и осемдесет градуса и лъчите принудиха Танит отново да се скрие. Усети как жегата отстъпва, блясъкът на лъчите гасне, рискува да надникне отново и видя как Фрайтнинг примигва и зениците отново връщат нормалния си вид.

— Сега! — викна Танит и излетя иззад прикритието си.

Минута след изразходването на силата си Фрайтнинг оставаше напълно сляп, докато магията му се самовъзстановеше и зрението му се върнеше. Чайна го удари отстрани, Танит скочи и го изрита едновременно и с двата си крака в челюстта. Мъжът падна, мечът издрънча далеч от ръката му. В следващата секунда Чайна се наведе над него, дланта й легна на челото му. Черният магьосник запищя, после замлъкна, но Чайна не махаше ръката си, под която грамадното тяло на мъжа трепереше и се мяташе в конвулсии. Танит сграбчи Чайна и я дръпна настрани.

Лакътят на Чайна рязко я удари по бузата, Танит отскочи и сложи ръка на лицето си.

— Ей! Спри! Това пък какво беше?

Очите на Чайна се бяха превърнали в цепки.

— Ти ме нападна.

— Не е вярно.

— Нападна ме. Ти си една от тях.

Танит се вторачи смаяно в другата магьосница.

— Да си видяла Останка да влиза в гърлото ми? Бас държа, че не си видяла, мътните да те вземат!

— Защо тогава се опита да ме спреш?

— Защото щеше да го убиеш!

— Преди миг той щеше да убие нас, глупаво момиченце!

— Не, Чайна, щеше просто да си остане да си лежи в безсъзнание. А когато Останката излезе от него, той ще си стане пак онзи добър човек, който винаги е бил! Същото важи и за всички други, срещу които използваш смъртоносната си сила, без да ти мигне окото!

Без да сваля поглед от Танит, Чайна бавно отдръпна косата от лицето си и я прихвана на опашка.

— Ако се наложи да избирам между тях и себе си, избирам себе си. Жалките ти пристъпи на милозливост ще ни струват живота.

Танит изтри кръвта от устните си и не отговори нищо.