Дерек Ланди
Тленни обвивки (38)

38.
Битка

Утрото не можеше да прогони смразяващия студ. Малко коли бяха посмели да излязат в това опасно време, но мотоциклетът на Танит хвърчеше, залепен за предателски заледения път без страх от пронизващите температури. Магьосницата отби в една бензиностанция, където стоеше паркиран още само един бус, спря, подпря мотора на стойката и свали каската си. Ръцете й бяха напълно вкочанени, но успя да пъхне накрайника на маркуча в резервоара на машината. Цифрите на колонката за бензин се завъртяха шеметно нагоре, тракащите зъби на Танит им пригласяха.

Кенспекъл беше излекувал раните, които й нанесе Тесеракт, като я тресна право в главата със стереоуредба — при самата мисъл за случката й призляваше от гняв — но въпреки това от студа цялото лице я болеше. Стърчеше до колонката за бензин, трепереше цялата и в този момент внезапно взе решение да помоли Гастли да й ушие топли дрехи. Винаги беше харесвала дрехите, които беше изработил, за Валкирия: освен че топлеха, те действаха и като броня, което си беше един чудесен плюс. Такива дрехи струваха скъпо, да, но ако помолеше Гастли много мило…

Закачи маркуча обратно на колонката и забърза да плати. Топлината на помещението я обгърна и тя потрепери от задоволство.

— Голям студ — рече момчето зад касата.

Ако Валкирия беше на мястото на Танит, момъкът щеше да бъде пронизан с презрителен поглед заради глупостта да констатира някакви и без това очевидни факти. Танит обаче му се усмихна мило.

— Така си е — отвърна.

Момчето нямаше повече от осемнайсет години и й се усмихна в отговор, докато проверяваше сметката.

— Хубав мотор — каза. На табелката с името на ризата му пишеше „Джед“. — И аз искам да си взема, но гражданската струва много скъпо.

Танит извади пари и му ги подаде.

— Е, не е най-безопасният начин за пътуване.

Момчето кимна, без да спира да се усмихва.

— Харесва ми палтото ти.

— Благодаря ти.

— И ботушите ти ми харесват.

Момчето продължаваше да се усмихва. Усмивката му не беше мила, нито — Боже опази — флиртаджийска. Просто усмивка. Едно момче, което си стои зад касата, усмихва се и пуска небрежни коментари.

— Благодаря — повтори Танит. Вратата зад гърба й се отвори и в помещението нахлу леден порив. — Е, чао.

Между нея и изхода беше застанала жена на средна възраст. Пълничка, с коса, чийто червен оттенък издаваше, че е боядисвана. Не мърдаше, не трепереше, не оглеждаше рафтовете, не си ровеше из чантата. Просто стоеше насред помещението, втренчена в Танит с лека усмивка.

Джед сграбчи русата магьосница за косата и дръпна рязко главата й назад, премятайки тялото й наполовина над тезгяха с касата. Женицата пък затича напред и я удари право в корема. Въздухът излезе от гърдите на Танит, рефлексът я дръпна да се превие напред, но Джед здраво стискаше косата й. Тя се опита да се отскубне, но момчето беше по-силно отколкото изглеждаше. Жената отново я удари, после още веднъж, след това стисна лицето на Танит и се приведе към нея.

— И минутка няма да отнеме — каза и отвори широко уста. Нещо забълбука в гърлото й, нещо черно, сучеше се и се въртеше, пъплейки нагоре от гръкляна. Танит мерна чифт очи, някакви лъскави и остри бели неща. Спря да се опитва да се измъкне от хватката на Джед, вместо това замахна отстрани и удари силно с длани ушите на жената. Жената се люшна, устата й се затвори, прибирайки насила черното нещо обратно в тялото й. После отстъпи назад и Танит я изрита здраво в лицето.

Джед изръмжа, а Танит изпищя, защото той дръпна главата й още по-назад и вдигна цялото й тяло върху тезгяха. Свлече я от своята страна и коленичи отгоре й, сипейки удари. Танит се сви цялата, но ударите бяха много силни и ушите й скоро писнаха.

В отчаянието си тя се преметна вдясно и зарита напосоки. Улучи момчето в рамото и то изохка. Магьосницата се изправи с мъка на крака, но Джед вече се беше метнал върху нея в опит отново да я събори. Бедрото й се удари в стената, но Танит се извъртя и блъсна момчето в някакви рафтове с почистващи препарати.

Прескочи с едно движение тезгяха и се втурна към вратата, без да обръща внимание на жената, която се опитваше да се изправи несигурно на крака.

На вратата беше застанало момченце на около осем или девет години.

— Защо удари мама? — попита то.

Джед настигна Танит, налетя и двамата се блъснаха в други рафтове, които се сринаха с трясък. Буркани с конфитюр се пръснаха на пода, пакети със захар експлодираха, още куп стоки от първа необходимост се разпиляха по пода. Танит се претърколи и тресна Джед с лакът право в ухилената уста. Ударът обаче предизвика у него само смях. Танит го фрасна с коляно между краката, той изохка и смехът премина в болезнен кикот.

Магьосницата се изправи. Жената също беше на крака, тръскайки глава, сякаш чувството й за равновесие беше временно изключено и сега се бореше да си го възвърне.

— Мамо! — писна момченцето и се втурна към нея. Подмина Танит и в следващия момент рязко се извъртя, малкото му юмруче се заби в ребрата й. Остра болка я прониза, тя се сви и детето я удари още веднъж.

После момченцето се взря в ръцете си с блеснали очи:

— Това е нещо ново — промърмори.

После сграбчи магьосницата и я събори на пода.

— Почти сигурен съм, че си счупих малката ръчичка — каза детето и без да бърза закрачи около Танит. — Но няма значение. Възнамерявам да се ъпгрейдвам.

Танит се извъртя и застана на четири крака, но момченцето я изрита право в бузата. Тя отново падна.

— Имахме уговорка — продължи момченцето, изправено над нея. — Ние тримата тук. Всички искаме тяло на магьосник и се разбрахме който от нас успее да те пребие, той да те обладае. Двамата други си избраха по-възрастни и по-силни тела. Колкото до мен… Все имах чувството, че няма да ти стиска да удариш дете.

Останката в момченцето му придаваше сила, но не и маса. Танит го препъна и то рухна върху стойката със списания, която се стовари отгоре му. Танит скочи. Джед и жената я приближаваха дебнешком.

— Не можеш да ни убиеш — каза Джед. От разбитата му уста течеше кръв. — Използваме телата на невинни хора.

— На добри хора — допълни жената.

— Ако се предадеш на мен — рече Джед, — обещавам да се грижа добре за теб.

— С мен ще бъдеш по-щастлива — обади се и жената. — Свикнах вече с женско тяло, а и ние, момичетата, трябва да се подкрепяме, нали?

— Не ме интересува дали телата ви са на добри хора — изръмжа Танит. — Кенспекъл Граус е добър човек, но въпреки това заби пирони в ръцете и краката ми. Ако някой от вас направи само още една крачка, наистина ще го нараня.

Джед и жената се спогледаха, захилиха се и продължиха да наближават.

Танит направи три бързи крачки и скочи високо, разтвори широко крака и ритна едновременно и с двата. Върхът на левия й ботуш улучи бузата на Джед, токът на десния с хрущене се заби в носа на жената. Двамата бяха отлетели встрани още преди Танит да стъпи обратно на пода.

Магьосницата изхвърча навън в студа и скочи върху мотоциклета. Нахлузи каската, изрита стойката и форсира двигателя. Обърна се за миг и видя малкото момче да тича след нея, пищейки от ярост, но машината под нея изрева и отфуча по шосето.