Дерек Ланди
Тленни обвивки (33)

33.
Близначките

Полицаят усети, че Валкирия отклони вниманието си, и отново й налетя. Впи ръце в гърлото й, събори я на земята и я натисна с изкривено от злоба лице.

— Пусни я! — ревна Кристъл и се опита да го издърпа. Каръл пък го заналага с чантичката си по главата. Тъй като това не произведе никакъв ефект, се опита да му издере очите. Полицаят псуваше диво, но не пускаше Валкирия и в този миг се появи Флетчър. Застана между Каръл и Кристъл, обви ръка около врата на полицая и тримата с общи сили успяха да го издърпат назад. Каръл и Кристъл отстъпиха, а Флетчър и обладаният мъж изчезнаха. Близначките зяпнаха.

— Майко… — рече Каръл.

Флетчър отново се яви, този път сам.

— Навсякъде са — каза задъхано. — Целият клуб…

Най-после успяла да овладее дишането си, Валкирия се ослуша.

— Не се чуват повече писъци — рече. — Божичко, обладали са всички.

Вдигна телефона си от земята.

— Хванете се за ръце. Флетчър, на кея до моята къща. Давай.

Телепортираха се на кея, километри по-нагоре по брега. Каръл и Кристъл на секундата се пуснаха и се дръпнаха по-далеч, оглеждайки безпомощно новото място, без да могат да разберат как са се озовали тук, после едновременно се превиха и повърнаха върху обувките си.

— Какво стана? — изплака Каръл.

— В безопасност сте вече — отвърна Флетчър.

— Бяхме точно пред „Шенанигънс“! — изпищя Кристъл.

— Как така сега сме тук?

— Аз ви телепортирах — отвърна момчето, като се постара да звучи окуражително.

Каръл примигна:

— Като в „Стар Трек“?

— Точно като в „Стар Трек“ — ухили се Флетчър. — Само че без всичките му машинарии.

Каръл премести погледа си върху Валкирия.

— И ти. Ти. Ти подпали онзи полицай. Подпали полицай!

— Не — поправи я Кристъл. — Тя хвърли пламък по полицая. Стефани, ти хвърли пламък! А после го блъсна, без дори да го докоснеш. Как го направи?

— Сложно е — отвърна Валкирия и изведнъж се почувства страшно подгизнала и премръзнала.

Кристъл отстъпи напрегнато крачка назад.

— Да не би да си мутант?

— Моля?

Очите на Каръл се разшириха.

— Или имаш суперсили?

— Не. Нямам суперсили, това беше просто… ами, магия беше.

Каръл рязко се изсмя. В смеха й звънтеше истерична нотка.

— И очакваш да ти повярваме?

— По-лесно ви е да повярвате, че Валкирия е мутант със суперсили — намеси се Флетчър, — отколкото че може да прави магии, така ли?

— Коя е Валкирия? — попита Кристъл.

— Аз съм Валкирия — отвърна Валкирия. — Това е кодовото ми име, така да се каже. Вие можете да си ме наричате Стефани, естествено. Всъщност, дори бих предпочела да ме наричате Стефани. Ще отговоря на всичките ви въпроси след минутка, става ли? Трябва да се обадя по телефона.

Обърна им гръб и натисна бутона за бързо набиране на Скълдъгъри.

— Останки — рече, когато той вдигна.

— Знам — каза скелетът. — Какво стана?

— Нападнаха ме в нощния клуб. Стотици са. Обладаха всички клиенти.

— Добре ли си?

— Да — отвърна момичето. — Натъртена и изподрана, и умирам от студ, но успяхме да се измъкнем невредими.

— Вървете веднага при Кенспекъл. Гастли вече е там.

— Трябва да предупредим другите.

Скълдъгъри се поколеба.

— Остави ме аз да се тревожа за това.

— Как така? Всички са в опасност!

— Доколкото ни е известно, възможно е Останките вече да са ги обладали. Валкирия, ще се погрижа, окей? Ще направя всичко възможно да се уверя, че всичките ни приятели са все още собственото си Аз, но ти трябва да мислиш за собствената си безопасност.

— Ами родителите ми? Ако Останките обладаят някого, който знае къде живея…

— Отражението ти не е живо в истинския смисъл на думата. Него не могат да обладаят. Обади му се и му поръчай да те предупреди веднага, ако стане нещо тревожно. Това е максималното, което можеш да направиш за вашите.

— Планът не ми харесва…

— Просто върви при Кенспекъл! Той вече запечатва сградата на киното. С Флетчър и Гастли стойте при него и ме чакайте да дойда. Не вдигай телефона и не говори с никого! Разбра ли?

— Да.

— Бъди внимателна. До скоро.

И скелетът затвори.

— Добре — рече Каръл. — Казвай какво става? Обяснявай. Веднага. Или… Или ще кажем на нашите. А те ще кажат на вашите и сериозно ще загазиш.

— Не казвайте на родителите си нищо — прекъсна я Валкирия и присви очи заплашително, но се овладя и се постара да звучи дружелюбно. — Вижте, сега нямаме много време, но кажете, помните онези работи, за които чичо Гордън пишеше?

— В романите си ли? — попита Каръл. — Забранено ни е да ги четем. Мама казва, че вътре има неприлични сцени.

— Аз съм ги чела — кротко рече Кристъл.

Каръл я изгледа стреснато.

— Че ти кога въобще си чела нещо?

— Не съм ги чела всичките, де. Но някои… — отбранително отвърна Кристъл. — Разказва се все за вълшебници, вещици и чудовища. Има и неприлични сцени, но и те никак не са лоши.

— Точно така — прекъсна я Валкирия, — само че не се казва „вълшебници“ и „вещици“, а „магьосници“ или „магове“. Всичко, разказано от Гордън, е истина.

— Дори и неприличните сцени? — обади се Кристъл.

— Е… може би без неприличните сцени.

Каръл сложи ръце на кръста си.

— А ти как така се оказа магьосница?

— Някои хора носят магията в себе си още от раждането си. За да се прояви тя обаче, е нужна правилна подготовка.

— Ние сме ти братовчедки — продължи Каръл. — В нас има ли магия? Тя наследствена ли е? Трябва да се изследваме по някакъв начин ли или какво?

— Няма меродавен тест — бавно отвърна Валкирия, отчаяно мъчейки се да измисли някоя правдоподобна лъжа, — но истината е, че не сте достатъчно високи, за да носите магия в себе си.

Кристъл я изгледа разочаровано:

— Сериозно?

— Съвсем сериозно — намеси се и Флетчър. — Магията изисква да си над определен ръст, а вие сте съвсем малко под минимума.

— Бихме могли да започнем да носим високи токчета — опита Кристъл.

— Няма да помогне — отвърна момчето и поклати тъжно глава.

— Онзи мъж — изведнъж рече Каръл, — онзи, който дойде, когато четохме завещанието на Гордън, онзи със странното име. Той също е замесен в цялата тази история, нали?

— Скълдъгъри Плезънт — отвърна Валкирия. — Да, замесен е.

— Знаех си, че има нещо сбъркано в него. Знаех си го още от момента, в който мама каза, че има нещо сбъркано в него. Мога да преценявам характерите на хората много добре. Значи така, вие сте вълшебници и вещици и прочее…

— Магьосници — настоя Валкирия.

— Хубаво, но ти защо се биеше с полицая? — не спираше Каръл. — За какво беше цялата работа? И какво точно е станало в клуба? Охраната ни спря на входа и каза, че е пълно, затова се опитахме да се промъкнем отзад, но тогава чухме писъците.

— Полицаят не беше полицай. Беше Останка — нещо като зъл дух. Останката пропълзява в тялото през устата, усвоява личността ви, обладава ви. Ако не успеете да се отървете от нея до четири дни, тя остава във вас завинаги.

— Гнус — промърмори Каръл.

— Вижте, трябва да се изсуша и да се преоблека. Докато ме няма, Флетчър ще ви разкаже всичко друго, което искате да знаете, а после ще ви заведем у дома. Флетчър, в стаята ми, ако обичаш.

— Момент — рече Каръл. — Възнамерявате да ни оставите самички тук?

— Връщам се след две секунди — усмихна се Флетчър. Хвана Валкирия за ръка и двамата се появиха в стаята й.

— Успокой ги — поръча момичето на телепортатора. Той кимна и изчезна. Валкирия пропълзя в банята, изхлузи се от дрехите си и се пъхна под горещия душ. Трепери под струята, докато мравчиците по кожата й не изчезнаха, после се измъкна изпод водата и си намери хавлия. Грабна мокрите си дрехи от пода и хукна да пресече антрето до стаята си точно в момента, в който майка й застана на най-горното стъпало на стълбите.

— Рано си се върнала.

Валкирия се насили да се усмихне.

— Да.

— Не те чух да влизаш.

— Бях много тиха — кимна момичето. — Тъкмо си идвам.

— Добре ли прекара?

— Да. Музиката беше скапана, а хората ме дразнеха, но иначе беше окей.

— На Флетчър весело ли му беше?

— Предполагам. Виж, много съм изморена и бих искала да си легна.

— Възнамеряваш ли да се срещате пак?

— С Флетчър ли? Да, разбира се. Той всъщност е страхотен. Само изглежда глупав!

— Е, на мен ми се стори очарователен — отвърна майка й и се смръщи. — Дрехите ти мокри ли са?

— Оставих отворена вратата на душ-кабината — отвърна Валкирия виновно.

Майка й извъртя очи и я целуна по бузата.

— Лека нощ, миличка.

— Лека, мамо.

Валкирия се върна в стаята си и тихо затвори вратата зад гърба си. Докосна огледалото, отражението й примигна и прекрачи вън от стъклото.

— Ако тук стане нещо лошо — поръча Валкирия, — веднага ми се обади. Сега си лягай.

После измъкна черните си бойни дрехи и се зае да ги облича.

— Какво се каниш да правиш? — попита отражението.

Валкирия го погледна през рамо.

— Казах ти да си лягаш.

— Ще си легна — отвърна отражението, — но в момента ти имаш нужда от някого, с когото да си поговориш.

Валкирия се засмя.

— С теб ли да си говоря? По-добре да си говоря сама.

— Останките знаят, че ти си Даркесата.

— Направих така, че никога вече да не стана Даркесата. И защо всъщност ми задаваш въпроси? Всеки път, когато те активирам, ти веднага получаваш всичките ми мисли и спомени. Знаеш всичко, което знам и аз.

— Всъщност, знам повече от теб.

Валкирия присви очи.

— Какво?

— Известни са ми неща, за които ти се страхуваш дори да помислиш. Останките знаят, че ти си Даркесата, а това означава, че са се добрали до някой долавящ. А пък от тук вече следва, че е възможно да са обладали поне единия, ако не и двамата най-могъщи долавящи в страната.

— Финбар Ронг — изрече Валкирия — и Касандра Фарос.

— Ако са успели да обладаят тях, то кого ли още контролират? Може би Чайна? Танит? Флетчър?

— Какви ги приказваш? Само преди пет минути Флетчър ме спаси.

— Да, но от пет минути не е пред погледа ти и може да му се е случило какво ли не.

Валкирия искаше да каже на отражението да си затваря устата, но то говореше чистата истина и магьосницата отлично го разбираше.

— Не можеш да имаш доверие на никого от приятелите си — изрече отражението.

— Освен на Скълдъгъри. Останките могат да обладават само живи тела, а той е мъртъв отдавна.

— Така е, но ти на Скълдъгъри по принцип му нямаш доверие, каквито и да ги говориш — отговори небрежно отражението. — Ако му имаше доверие, щеше да му кажеш, че си Даркесата още преди пет месеца.

— Много добре знаеш защо не му казах — сопна се ядно Валкирия.

— Да, аз много добре знам, но ти не знаеш.

— Писна ми от философстването ти. Каква е тая нова мода!

— Казваш си, че не си искала Скълдъгъри да промени отношението си към теб, но всъщност причината да скриеш от него истинското си име, е друга.

— Достатъчно — изръмжа Валкирия. — Заминавай да спиш.

— Ти не каза на Скълдъгъри, че си Даркесата, защото…

— Върви да спиш, казах!

— Защото се страхуваш от него.

Валкирия се разсмя.

— Аз да се страхувам от Скълдъгъри? Това ли било? Това ли ти е голямото прозрение? Не се страхувам от Скълдъгъри, идиотка такава.

— Страхуваш се какво ще направи той с теб, когато разбере коя си всъщност. Когато беше вързана за онази маса и халюцинираше, ти го видя да изважда пистолета си, за да те застреля… Ето от това се страхуваш всъщност.

— Скълдъгъри никога няма да ме нарани — тихо каза Валкирия.

— Сама не си вярваш.

— Всъщност си вярвам напълно.

— Ами не, не си вярваш, дори когато го казваш. Задай си следния въпрос: какво ще стане, ако виденията не престанат да се появяват?

— Какво?

— Какво ще стане, ако долавящите продължат да получават видения за идването на Даркесата? Ами ако запечатването на името ти изобщо не е променило бъдещето? Как мислиш, че ще постъпи Скълдъгъри с теб, ако се окаже, че ти все още си заплаха за всички ни?

— Замълчи! — озъби се Валкирия. — И марш в леглото!

— Както кажеш — отговори отражението и изпълни заповедта.

Валкирия гневно навлече якето си върху тениската. После набра номера на Флетчър.

— Готова съм — каза, когато той вдигна.

През трите секунди, докато го чакаше да се телепортира в стаята й, я обхвана пълна паника. Може би Останките наистина бяха обладали и него. Може би сега той щеше да дойде и да я отведе направо в лапите на врага. Флетчър се появи и й протегна ръка.

Валкирия се поколеба.

— Как са близначките? — попита.

— Мисля, че успях да ги успокоя.

Валкирия улови дланта му с лявата си ръка, за да може дясната й да остане свободна за бой, ако се наложи. Сърцето й тупкаше бясно, но ето, озоваха се отново на кея и наоколо нямаше никакви Останки. Момичето се постара въздишката й на облекчение да не е твърде шумна.

— Каръл получи пристъп на паника — рече Кристъл и посочи с палец сестра си, която се въртеше в кръг и дишаше тежко.

— Тъкмо бях успял да я накарам да престане да прави така — измърмори Флетчър и се втурна към пълното момиче.

— Той гадже ли ти е? — попита Кристъл тихо, когато се увери, че момчето не може да я чуе.

— Да — отвърна Валкирия.

— По-голям е от тебе. Може би ще предпочете някоя като мен. Аз съм на неговите години.

— Ами, няма да стане. Не си го и помисляй.

— Има ли си брат?

— Не.

— Страшно е сладък.

— И той така смята.

— Косата му е страхотна.

— Да, опровергава всички закони на гравитацията и здравия разум.

— Къде се запозна с него?

— Помогнах, когато трябваше да му спасим живота.

— О — рече Кристъл и кимна дълбокомислено, сякаш чак сега нещата й се бяха изяснили. — Значи ти е станал гадже само от благодарност.

Валкирия въздъхна.