Дерек Ланди
Тленни обвивки (32)

32.
Шенанигънс

Клуб „Шенанигънс“ беше претъпкан. Валкирия и Флетчър се качиха на втория етаж, където едната стена беше изцяло покрита с огледала, навярно в опит да се създаде илюзия, че дансингът е по-голям. Огледалата се оказаха сериозен дразнител. Докато танцуваше, Флетчър не преставаше да се оглежда и да си оправя косата. Този път Валкирия не се присмиваше на суетността му: самата тя хвърли не един и два погледа към отражението си, уверявайки се за пореден път, че изглежда точно толкова добре, колкото й се беше сторило още вкъщи.

До дансинга водеха две стъпала. Алкохол не се сервираше, но въпреки това вече трима души се бяха препънали в тях и се бяха проснали в цял ръст, явно без да си дават сметка къде точно се намират. Валкирия се веселеше много през цялото време.

Танцуваха, смяха се, надвикваха се с музиката, а после Флетчър отиде до бара да си вземе кока-кола. Валкирия застана на самия ръб на дансинга и едно момче се приближи плътно до нея. Беше на възрастта на Флетчър, с късо подстригана кестенява коса и мила усмивка.

— Здрасти — рече.

Валкирия учтиво му се усмихна в отговор.

— Здрасти.

Той се наклони напред, за да може тя да го чуе през шума:

— Мога ли да те черпя едно питие?

Момичето поклати глава.

— Приятелят ми тъкмо отиде да ми вземе нещо.

— Онзи там ли е приятелят ти?

Валкирия кимна.

— Късметлия.

Тя отново се усмихна.

— Казвам се Оуен. А ти?

— Валкирия — отвърна момичето.

— Моля?

Тя примигна.

— Стефани — изрече високо. — Казвам се Стефани. Здравей, Оуен, приятно ми е да се запознаем.

— Супер, на мен също — отвърна момчето. — Цяла вечер те гледам.

Валкирия кимна и също се приведе към него:

— Това е малко плашещо, да ти кажа.

Той се разсмя.

— Чудех се дали би ми дала телефонния си номер.

— Имам си приятел, Оуен.

— И аз си имам приятелка, Стефани. Това не означава, че не можеш да ми дадеш телефонния си номер.

— Вярно си е — отвърна момичето и го потупа по ръката. Просто означава, че няма да ти го дам.

Плъзна се край него, отмина го и не се обърна назад. Проправи си път през тълпата и се запъти към дамската тоалетна. Като никога отпред нямаше опашка, но Валкирия все пак трябваше да почака минутка, докато една кабинка се освободи. Тя влезе и заключи вратата зад гърба си.

Тук музиката се чуваше приглушено, долавяше се бъбренето на другите момичета наоколо. Валкирия се изпишка, оправи роклята си, отвори райбера на вратата и пристъпи към мивките, за да си измие ръцете. Хвърли поглед към огледалото, за да провери грима си. Нито едно размазано място. Разбира се, закономерният резултат от танците е потенето, но Валкирия и онези, които бяха най-близо до нея на дансинга, цяла вечер усещаха приятно хладен повей, дошъл неизвестно откъде. Магията вършеше отлична работа в най-невероятни случаи.

Група момичета влязоха в тоалетната и когато Валкирия се обърна да си излезе, те й препречиха пътя.

— Бъбриш си с гаджето ми, а? — рече едната, хубавка блондинка, но с изкривена от яд физиономия и твърде много грим.

Валкирия отстъпи крачка.

— С никого не съм бъбрила — отвърна. — Тук съм със собственото си гадже.

Русата и приятелките й я обградиха — все момичета с дълбоки деколтета, миниполи и високи токчета. Валкирия позна едната — беше й съученичка, но не можеше да се сети за името й.

— На мен ми се видя като да си бъбрите — повтори русата и наклони предизвикателно глава, точно като човек, който се кани да се сбие.

— А, имаш предвид Оуен? — попита Валкирия. — Разменихме само няколко думи. Не се интересувам от него, ако това е, което те тревожи.

Блондинката заби пръст в гърдите на Валкирия.

— Изглеждам ли ти разтревожена? Мислиш, че се боя, че той ще си тръгне с теб, така ли?

Валкирия се усмихна търпеливо.

— Харесва ми гримът ти. Как си го направила? Четка ли използва или направо си потопи главата в кофата с боята?

Челото на русата се изстреля рязко напред. Валкирия се отмести навреме и получи удар в бузата, вместо право в носа. Залитна назад към мивките и момичетата пристъпиха напред. Две я сграбчиха за косата и тя изпищя от болка, когато се опита да се отскубне. Смъкнаха я на колене и русата — Валкирия беше съвсем сигурна, че беше русата — я изрита в ребрата. Въздухът излезе от дробовете й. Бяха я заобиколили, притискаха я, ругаеха я, ритаха я, не я оставяха да се изправи.

Русата отново ритна, но Валкирия блокира ритника, а с другата си ръка подсече другия крак на момичето. То изписка и падна, повличайки още една от приятелките си. Валкирия се дръпна максимално назад и заби лакът в бедрото на друго момиче. Събори и нея. Четвъртата, временно останала сама, отстъпи, когато Валкирия се изправи на крака. Малката магьосница я удари — рязко, силно, право в челюстта и събори и нея.

Притисна с ръка ребрата си и се замъчи да си поеме дъх през болката. Дрехите на Гастли лесно поемаха ритници като последния и тя дори не ги усещаше, но сега беше облечена с нещо съвсем друго. Тоалет за нощен клуб, за Бога, налагаше се да се бие в една твърде къса рокличка!

Момичето, което беше ударила в бедрото, стана и се хвърли върху й. Валкирия отклони насочените към лицето й нокти и блъсна силно. Главата на момичето се тресна в стената.

Русата и приятелката й също вече бяха на крака. Валкирия се приведе и юмрукът й потъна в мекото коремче на приятелката. Магьосницата обви с ръка кръста й, преди да е паднала, и насила я метна на пода, прехвърляйки я през рамо. Размаханите крака на приятелката фраснаха случайно русата в лицето и тя залитна и падна върху вратата на една от кабинките.

Валкирия се изправи право срещу блондинката, край краката й се свиваха разплакани останалите от групичката. Бавно събу едната си обувка. С изкривено от ярост лице, русата налетя, а босият крак на Валкирия я изрита право в гърдите и я запрати отново назад. Вратата на кабинката се разтвори с трясък и русата падна право в скута на ужасеното момиче вътре.

— Извинявай — извика й Валкирия. Обу се и направи гримаса от болка, когато се наведе. Лампите примигнаха необичайно и по стените плъзнаха странни сенки. Магьосницата се обърна да си излезе, но тогава чу как едно от момичетата на пода се закашля и започна да се дави. Валкирия спря. Ако някой от ударите й беше наранил сериозно някое от момичетата — независимо какви гадини бяха всичките — тя определено нямаше да може да спи спокойно цял месец. Върна се и изстина. Четирите момичета, с които се беше била, както и петото от тоалетната кабинка, бяха прави, подредени в полукръг, гледаха я в упор и се усмихваха с черните си устни.

— Не — прошепна Валкирия.

— Не можеш да избягаш — рече русата. Черни вени плъзнаха по лицето й. Валкирия беше виждала същото и преди — в деня, в който Кенспекъл беше обладан, в деня, в който беше изтезавал Танит.

— Измъкнахме се от онази тясна стаичка — продължи русото момиче. — Всичките се измъкнахме. А един от нас погледна в бъдещето. Знаем, че ще унищожиш света, Даркесо.

Валкирия пребледня.

— Това е лъжа. Вече е лъжа. Бъдещето няма да се развие така. Аз го промених.

— Тогава ние ще го върнем в предишното му състояние. Не сме дошли да воюваме. Дошли сме да се присъединим към теб. Да ти помогнем.

— Не се приближавай.

— Уплашена си. Объркана. Разбираме те. Затова сме тук. Тук сме, за да те ръководим и да ти служим. Ние те обичаме, Даркесо.

Валкирия се обърна и побягна.

Изкачи стълбите, разблъсквайки тълпата млади и красиви хора. Чу писък, после още един, вдигна очи и видя цял черен облак, надвиснал под тавана на клуба. Останки, стотици Останки, се гмуркаха рязко надолу, нападайки хората, които полека изпадаха в паника. Видя как сенчестите създания пропълзяват в отворените за писък усти, без да обръщат внимание на безпомощните опити да бъдат прогонени. Гърлата на хората се издуваха болезнено, когато съществата си проправяха път навътре в телата.

Валкирия се огледа за Флетчър, видя го в отсрещния край на помещението, чу го да я вика. Тълпата налетя, събори го и той изчезна от очите й. Момичето заряза стълбите и хукна към ръба на балкона-галерия над първия етаж. Прескочи парапета и падна, Останките фучаха край нея, докато нападаха хората на дансинга на партерното ниво.

Валкирия изтласка въздуха, за да се приземи меко, но не се справи и падна върху двойка младежи, които се опитваха да избягат. И тримата рухнаха на пода, в същия момент десетина Останки се налепиха по гърба и раменете на момчето. Валкирия заряза момичето да пищи, докато съществата обладаваха приятеля й, после и музиката спря и вече единственото, което огласяше клуба, бяха писъците.

Валкирия тичаше край ужасените танцуващи, отскубвайки се от хищно протегнатите ръце на вече обладаните. Нахълта през вратата с надпис „Само за персонал“ и затича по дължината на коридора зад нея, измъкна се през отключената врата в другия му край и се озова навън, зад сградата на клуба. Морските вълни се разбиваха до нея, хвърляха пръски над бетонния кей, земята под краката й беше черна и мокра. Валкирия измъкна телефона си да се обади на Скълдъгъри и видя, че има три пропуснати повиквания от него. Чу стъпки и вдигна поглед. Един полицай бързаше към нея.

— Какво става вътре? — попита. — Какво?

— Сбиване — отвърна момичето, мъчейки се да измисли още нещо. — Ако бях на ваше място, не бих влязла да се намесвам.

Полицаят не отговори; изби рязко телефона от ръката й и нападна, двамата се извъргаляха по бетона и паднаха в студените плискащи се вълни.

След първоначалния шок Валкирия се отблъсна колкото можа по-настрани от мъжа и заплува към парапета. Полицаят обаче се появи изпод нея, сграбчи я и я затегли надолу. Двамата потънаха в ледения воден мрак. Тя заби нокти в лицето му и той я пусна. Момичето се отскубна и отново заплува. Полицаят я следваше по петите. Валкирия смени посоката, изостави идеята за парапета и заплува по-надалеч — към бетонната бариера, отделяща улицата от морето.

Измести водата, тя закипя до нея, избута я нагоре, изхвърли я над бариерата. Валкирия се вкопчи в бетона, прехвърли крак през него и пропълзя от другата страна. Падна право на платното. Беше си изгубила едната обувка във водата.

Имаше вода и в ушите и затова не чу полицая до момента, в който ръцете му не се обвиха около кръста й. Мъжът я повдигна и я захвърли към един паркиран бус, тя се удари в него и падна. После я сграбчи за глезените и я повлече. Валкирия изпищя, когато роклята й се вдигна, другата й обувка също отлетя нанякъде, а мократа коса й влезе в очите. Полицаят продължаваше да я влачи и тя го чу как се смее.

Замахна с ръка и силен порив на вятъра удари мъжа достатъчно силно, че да го принуди да я пусне. Изправи се точно в момента, в който мъжът измъкна отнякъде грамадна палка и й се ухили гадно. Светлината на уличната лампа огряваше лицето му от едната страна — Валкирия ясно видя черните вени по лицето му.

Рязко замахна с длан. Въздухът потрепери, но полицаят вече нападаше. Момичето щракна с пръсти и пламъкът избухна право под носа на мъжа. Той изруга и залитна назад, покрил очите си с ръце. Валкирия го изрита точно между краката, той се сгъна на две, но успя да блокира коляното й, което щеше да го тресне в лицето, и отново я нападна. Валкирия се дръпна, той прелетя край нея и се препъна в подложения му крак. Сега неговата физиономия се тресна в буса с болезнено фрас. Мъжът се надигна колебливо на крака. Валкирия го изрита в бедрото, парализирайки един мускул. Полицаят залитна и отново се стовари върху буса, от разбития му нос шуртеше кръв. Момичето щракна с пръсти и хвърли огнено кълбо. Улучи го в ръката. Мъжът изви и изпусна палката, а Валкирия я изрита настрани.

— А стига бе! — възкликна някой невярващо зад гърба й, момичето се извърна с ръмжене, за да види кой смее да й се меси. Застина на място.

— Стефани — рече братовчедка й Каръл удивено, — защо биеш този полицай?