Дерек Ланди
Тленни обвивки (31)

31.
Първата вълна

Гастли надникна през щорите навън към тихата улица. Все още тъмна. Все още пуста. Все още лъснала от дъжда.

— Чакаш ли някого? — обади се иззад гърба му Ревъл. — Някой познат?

— Просто гледам, Ърскин.

Ревъл сръбна от чашата чай в ръката си.

— Знаеш ли кого бих искал да срещна отново? Тесеракт. Този път вече ще сме подготвени.

Без да си дава труд да вдига поглед от вестника, Скълдъгъри се обади:

— Ако бях на твое място, нямаше да настоявам за реванш чак толкова енергично.

Гастли взе парче плат от масичката за кафе и седна пред шевната машина.

— Доста отдавна не бях срещал някой толкова опитен. Бихме се само минута, но ми беше достатъчно.

Ревъл се усмихна.

— Момчета, определено сте позагубили приключенския си дух. Имаше време, когато се хвърляхте презглава към най-опасното.

— Не сме млади вече.

— Признайте си, де! Мисълта, че Мъртъвците сме се събрали отново и жънем подвизи, не ви ли изпълва с радостно вълнение?

— Мъртъвците не сме се събрали отново — отвърна отегчено Скълдъгъри. — Просто ние тримата сме седнали тука около масата по Коледа, защото няма какво друго правим.

Гастли натисна педала на машината. Тихото жужене оплете мислите му и го изпълни със спокойствие. Винаги се успокояваше, когато работеше.

— Освен това аз вече не си търся сам белята и не се натискам да се бия с никого, особено с хора като Тесеракт. Вече имам отговорности. Шивачницата например. А вие двамата също ще трябва рано или късно да пораснете. Хората очакват Старейшините да проявяват поне известна зрялост.

Страниците на вестника прошумоляха под пръстите на скелета.

— Не си прави шеги с тая работа, Биспоук — рече детективът.

Гастли се усмихна, докато прекарваше бавно ръкава на дрехата под иглата на шевната машина, донагласяйки я в движение, за да бъде шевът прав.

— Значи още не си решил да поемеш поста?

— Смятам, че кандидатурата ми за този пост е плод на изключително лош избор. Навярно Коривъл може да бъде убеден да предложи вместо мен някой друг, някой, който не предизвиква толкова раздори в гилдията. Например Чайна.

— О, Чайна пък как я обичат! — засмя се Ревъл. — Една от създателките на Диаблерията и фанатична поклонничка на Безликите.

— Бивша поклонничка.

— Паметта на хората не е толкова дълга, не се заблуждавай — Ревъл седна. После подхвърли: — Приятелката ви Танит е много интересно момиче.

Гастли изсъска от яд, когато ръкавът се набра под иглата на машината. Внимателно поправи грешката си и кимна:

— Така е.

— Откога я познавате?

— От няколко години — отвърна Скълдъгъри. — Отскоро. Блис я доведе да ни помага срещу Серпин. Добра приятелка на Валкирия е и отличен съюзник. А ти, Ърскин, стой далеч от нея.

Ревъл се разсмя.

— Че защо?

Изгледа в упор Скълдъгъри, а скелетът килна глава, но не отговори нищо. Усмивката на Ревъл се стопи и той бавно премести поглед към Гастли.

— О — рече. — Ясно. Съжалявам.

Гастли повдигна вежда:

— За какво съжаляваш?

— А, за нищо. За нищо. Танит е страхотна, но не е мой тип. Искам да кажа, всичко й е наред. Чудесна е просто. Но не и… Не и за мен, нали се сещате. За някой друг би била… ъм… идеална. За някой, който я… знаете… който я харесва.

Гастли се съсредоточи върху шиенето, а Ревъл побърза да смени темата.

— Мислех си за тая работа да участваме в Съвета на Старейшините. Може би идеята не е чак толкова лоша. Бихме могли да поставим ново начало, ново начало за всички ни. Нов Съвет, ново Убежище… да обърнем нова страница. Смятам, че ти лично е крайно време да обърнеш нова страница, Скълдъгъри.

Детективът сгъна вестника и го остави на масичката.

— Моля?

Ревъл се поколеба.

— Каквото и бреме да носиш на плещите си, каквито и ужасни неща да си вършил по време на войната, мисля, че е време да ги оставиш зад гърба си и да продължиш напред. Може би е добре да си върнеш и фамилния герб. Рано или късно трябва да си простиш, Скълдъгъри.

Скелетът помълча минута:

— Така ли било?

Гастли спря да шие.

— Съгласен съм с Ърскин. Ако искаш да знаеш, смятам, че Валкирия ще ти помогне да го сториш. Мисля, че тя ти влияе много добре, честно. Когато си с нея, си по-добър човек.

— Май тия мисли отскоро са ти влезли в главата. Валкирия ми каза, че, преди да умре, майка ти е имала видение за това как аз и момичето се бием рамо до рамо и загиваме заедно.

— И светът загива заедно с вас — потвърди Гастли. — Мисля, че майка ми е била първият долавящ, който е получил видение за идването на Даркесата, но личното ми мнение е, че този развой на събитията няма да се случи. Вече е невъзможно да се случи. Вие двамата заедно сте достатъчно силни да промените бъдещето.

— Звучиш необичайно оптимистично, Гастли.

— Коледа е. Мога да си позволя малко оптимизъм.

Някой почука на вратата и Гастли стана да отвори.

Ревъл се усмихна.

— Кой ли може да е? Кой ли би рискувал да излезе в такава безмилостно студена нощ? Може би една млада англичанка?

Гастли се обърна и го изгледа през рамо.

— Нито дума повече.

— Добре, бе, нито дума.

Шивачът отвори, но вместо елегантната фигура на Танит Лоу, на прага се очертаха масивните рамене на Коривъл Двойни.

— Върховен маг — поздрави Гастли с лека тревога в гласа.

— Не се радвай чак толкова — въздъхна Коривъл и нахълта. — Ох, колко приятно топло е тук. Здравейте, момчета.

Скълдъгъри и Ревъл се изправиха напрегнато.

— Какво е станало? — попита скелетът.

Коривъл се засмя.

— Защо трябва да е станало нещо? Не мога ли да се отбия на гости на старите си колеги без да тая никакви подли задни мисли? Празници са, за Бога!

Ревъл се смръщи.

— Значи нищо лошо не се е случило?

— Не, нищо. Спокойно. Това е заповед — Коривъл си взе стол и го придърпа да е по-близо до компанията. — Как е хавата? Трима стари другари си разказват истории от войната, а? Никакви дами? Никакви приятели?

— Само ние сме — отвърна Гастли.

— Не е идеалният вариант — отвърна Коривъл, — но ще свърши работа.

И тресна Гастли със стола. Оберлихтът на тавана се пръсна с трясък и сред дъжд от стъкла в стаята се приземи Соломон Рийт. В същия момент вратата на шивачницата се разтвори от нечий ритник и Антон Страха прекрачи прага. Ревъл се хвърли към Рийт, а Скълдъгъри нападна собственика на хотела.

Устните на Коривъл вече бяха черни и тъмни вени пълзяха под кожата му. Той измести въздуха и Гастли залитна, блъсна се в стената и натроши закованите там полици.

Страха притискаше едната си ръка към гърдите сякаш беше счупена, но същността му, измъкнала се от гърдите, беше още по-страховита и хищна от обикновено. Тя налетя към детектива и той едва успя да се отмести от пътя й. Опитите да бъде наранена нечия същност са безсмислени — за да спре Страха, Скълдъгъри трябваше да атакува самия него. Скелетът щракна с пръсти и хвърли огнено кълбо, но Антон се наведе и го избегна.

В другия ъгъл на шивачницата Ревъл с всички сили се мъчеше да се изплъзне от остриетата на сенките, които Рийт запращаше по него. Събори некроманта с въздушна вълна, после се хвърли върху него, за да му отнеме бастуна.

Гастли се гмурна и се претърколи по пода, за да се размине с поредната въздушна атака на Върховния маг, изправи се досами Коривъл и му нанесе такъв удар, който при други обстоятелства би могъл да събори някой два пъти по-едър от Двойни. Коривъл обаче не падна, само изпухтя, и Гастли набързо си припомни милостиво кратката схватка с Тесеракт и усещането да се биеш срещу противник, който не чувства болка. Коривъл замахна и го удари в отговор. Светът се завъртя и Гастли рухна.

Същността на Антон изпищя гневно и се хвърли към Скълдъгъри, детективът сграбчи един от големите топове плат, които Гастли държеше изправени до стената, и с рязко движение го хвърли напред и нагоре. Платът, скъп и червен, се размота светкавично, същността налетя право в гънките и се оплете в тях. Преди да успее да се измъкне с помощта на острите си нокти, детективът се изстреля право върху Страха. Падна зад гърба му, обви ръка около шията му и стисна много силно. Същността изпищя, дръпна се рязко и се скри в гърдите на Антон.

Гастли замахна рязко с отворена длан, въздухът блъсна Коривъл и го събори. Шивачът хвърли поглед към Ревъл, който беше измъкнал бастуна от ръката на некроманта и в момента го използваше, за да пребие духовника до състояние на пълно безсъзнание. Нещо се мерна до изпочупените стъкла на оберлихта и една Останка връхлетя и се залепи на лицето на Ревъл. Ревъл отскочи рязко и падна на колене. Гастли се втурна на помощ, но беше твърде късно — черните вени плъзнаха под кожата на Ърскин.

— Скълдъгъри! — кресна шивачът. — Трябва да се махаме веднага!

Обърна се към вратата в момента, в който Тесеракт прекрачи прага.

Скълдъгъри стисна шивача за лакътя.

— Дръж се — прошепна и двамата излетяха право нагоре през счупения оберлихт, нагоре към студеното нощно небе.