Дерек Ланди
Тленни обвивки (3)

3.
Тесеракт

Беше грамаден мъж, плътните му тежки мускули опъваха прашното черно палто на раменете му, но беше тих, много тих, това трябваше да му се признае. Тих и хитър, толкова бързо беше успял да се промъкне до нея, без да задейства нито една от алармите. Сигурно ги е дезактивирал още на влизане, помисли тя и скочи през прозореца в студения въздух. Бавно, прецизно, точно както се полага на всеки истински наемен убиец. Тя знаеше кой е той, естествено. Убийци с такъв ръст по принцип се набиваха на очи, но само той сред наемниците носеше метална маска, скрила белязаното му и деформирано лице. Руснакът. Тесеракт.

Падна на земята, претърколи се, отгоре й се посипаха парчетата от натрошеното стъкло. Бръкна в палтото си, напипа детонатора, вдигна с палец предпазното капаче и натисна червения бутон, без дори да вади ръката си от джоба. Той сега беше горе, в апартамента, и това беше единственият и шанс да го ликвидира.

Взрив не последва и тя вдигна поглед, за да види как убиецът се прехвърля през прозореца над главата й. Обезвредил е и експлозивите. Разбира се, че ги е обезвредил. Давина Мар не изгуби нито миг, дори за да изпсува. Просто побягна.

Земята беше мокра от скорошния дъжд, тя се плъзна в калта, но бързо се изправи. Колко време и усилия беше хвърлила, за да обезопаси това жалко подобие на убежище! Напразно. Предпазните мерки, които беше взела, за да се подсигури срещу проникване през който и да било от входовете на изоставения строеж, се бяха оказали безполезни. Капаните, които беше поставила под металните стъпала към кабинета на главния инженер, където се беше настанила, се бяха оказали дори повече от безполезни. Чудовищният мъж беше влязъл тихо и тя беше извадила чист късмет, когато случайно беше вдигнала поглед навреме и го беше зърнала.

Хукна към колата си, но ако убиецът беше наистина толкова предвидлив, колкото вече се беше показал, сигурно отдавна беше повредил двигателя й, така че тя кривна наляво и затича към дългата ограда, която опасваше строежа от източната страна. Чу бързи стъпки зад гърба си и реши, че ще се откъсне от него сред лабиринта от празни контейнери. Нощта беше безлунна, твърде тъмно да се види каквото и да било и тя се надяваше, че за убиеца е също толкова трудно да се ориентира, колкото и за нея. Чу се тежко дрън, последвано от стъпки върху метал — той се движеше паралелно, но над нея, стъпвайки отгоре по контейнерите, мъчеше се да й пресече пътя, преди да е стигнала до оградата.

Мар свърна встрани, искаше й се да не беше забравяла пистолета си на масата, преди да скочи от прозореца. Магията е чудесно нещо, често мислеше детективката, но няма нищо друго на света, което да ти вдъхва такава сигурност, каквато дава един зареден пистолет в ръката.

Наведе се ниско и запълзя напред, притаила дъх. Не го чуваше вече. Или беше още върху контейнерите, но стоеше неподвижно, или вече беше слязъл и сега беше тук, долу, в калта, тинята и мрака, тук, с нея. Вероятно точно сега се прокрадваше зад гърба й. Мар хвърли поглед през рамо, но видя само сенки.

Опита се да си спомни какъв тип магьосник е Тесеракт. Адепт, в това беше сигурна, но конкретните му способности й бяха неизвестни. Надяваше се, че не включват умение да вижда в тъмното. Макар че нямаше да се учуди, ако точно това включваха, просто щяха да се впишат отлично в скапания й късмет през последните месеци. За Бога, всичко, което искаше, беше да се прибере у дома. Мар беше от Бостън, там беше родена, там беше отраснала и там искаше да умре. А не тук, във влажната и кална Ирландия.

Легна по корем и пропълзя през процепа между две камари с палети. Погледна отново зад гърба си, за да се увери, че убиецът не посяга да я сграбчи за глезена, и се зае да премисли вариантите. Не бяха много приятни, не бяха и много на брой, а и изобщо не включваха криене. Той щеше да я намери, при това по-скоро рано, отколкото късно. Можеше пак да опита да стигне до източната ограда, можеше и да прекоси целия строеж и да се опита да излезе от южната страна. Да тръгне на запад беше изключено, тъй като натам имаше само гол терен без никакво прикритие.

Мар се надигна на лакти, ледената влага се просмукваше в дрехите й. Загледа се право напред, на север. Там имаше друга ограда, по-висока от източната, но беше по-близо, а и по пътя до нея имаше още палети и строителни машини, сред които можеше да се крие, ако станеше нужда.

Пропълзя бавно напред, измъкна се от процепа, надигна се и клекна. Най-близо бяха струпани няколко варела, тя се наведе и притича до тях. Все още нито следа от Тесеракт.

Затича приведена, заобиколи една фадрома и отчаяно забърза към следващото укритие. До телената ограда оставаха още двайсет крачки. Оградата беше висока, висока като къща, по-висока, отколкото си я спомняше Мар, но детективката прецени, че ще успее да я прехвърли. Забави се за миг, за да помисли със завист за детектива-скелет и новооткритото му умение да лети. Точно сега такава способност щеше да й свърши отлична работа. Премери на око разстоянието и прочете въздушните течения с ръка. Трябваше й летящ старт, за да се справи с оградата.

Пак погледна назад, за да се увери, че Тесеракт все още го няма никакъв. Огледа се внимателно, методично, извъртя глава бавно, готова да засече и най-малкото тревожно движение. Трябваше й цяла секунда да осъзнае, че гледа право в убиеца, а после той се хвърли към нея. Тя не можа да се овладее и изскимтя от страх, залитна назад, препъна се и падна.

Пълзейки и хлъзгайки се, задраска към оградата. Разпери широко ръце, протегна пръсти, измести въздуха и се повдигна от земята, далеч от калта. Не беше се изкачила и до половината от височината, когато осъзна, че няма да се справи. Успя да се приближи до оградата и посегна напред, пръстите й се заловиха за брънките точно в момента, в който тялото й започна да пада. Увисна на телта, пръстите й веднага пламнаха. Погледна надолу и го видя да гледа нагоре към нея, безмълвен зад металната маска. Мар се закатери, изтегляйки се само на ръце. Пак погледна под себе си. Тесеракт се катереше след нея.

Господи, колко бърз беше.

Отново заваля и капките зажилиха лицето й. Тесеракт скъсяваше разстоянието помежду им тревожно бързо, дългите му ръце стигаха по-далеч от нейните, могъщите му мускули теглеха тежкото тяло нагоре без умора. Мускулите на Мар от своя страна отдавна протестираха, а когато тя все пак се добра до горния ръб на оградата, вече пищяха. По-добре те да пищят, отколкото аз, помисли детективката.

Под нея Тесеракт беше спрял на място. Сякаш палтото му се беше закачило на телта. Мар нямаше време да злорадства, но си обеща да започне да се хили нагло, когато се измъкне от тази ситуация.

Прехвърли се през оградата, спря за момент да прецени колко е високо под краката й, а после се пусна. Паважът се втурна срещу й и тя се приготви да измести въздуха, за да омекоти падането, но тогава хвърли поглед към Тесеракт. Веднага проумя, че той изобщо не се беше закачил, а режеше металните брънки на оградата с боен нож.

Тя падаше и в момента, в който го подмина по пътя си надолу, убиецът посегна през срязаната ограда и я сграбчи за ръката. Тя закрещя и се замята. Мъжът я задържа за момент неподвижно, после я остави да падне. Детективката полетя стремглаво към улицата. Удари настилката с рамо, костта в него се пръсна, главата й откънтя върху бетона. Мар остана да лежи на място, чакайки Тесеракт да слезе и да довърши започнатото. Тогава една позната кола зави със свистене иззад ъгъла и пред погледа на детективката падна мрак.