Дерек Ланди
Тленни обвивки (29)

29.
Ангел хранител

Не спираше да усеща вкуса на кръвта й. Прокара език по устните си, треперейки от удоволствието, което пронизваше цялото му тяло като електрически ток. Сякаш отново имаше пулс, сякаш сърцето пак биеше в гърдите му. Сякаш отново беше жив.

Сийлън гледаше Валкирия и семейството й през прозореца на кухнята в дома им. Гледаше нея, гледаше я как говори, как се смее. Беше влюбен в тази част от личността й, частта, която тя никога не му позволяваше да вижда. Когато бяха заедно, всичките й защити бяха активни, край него тя винаги беше много внимателна, винаги нащрек. Но тук, у дома, беше напълно отпусната и спокойна. Не се преструваше, не играеше роля. Беше самата себе си. Съмняваше се, че дори Скълдъгъри Плезънт някога беше виждал тази страна на Валкирия Каин. Съмняваше се, че дори великият детектив-скелет познаваше истински партньорката си.

Сийлън седна обратно на дървената ограда. Лесно беше намерил къщата. Сега, когато веднъж беше вкусил кръвта й, Валкирия вече не можеше да отиде никъде, където той да не може да я последва. Много аспекти от това да бъде вампир му бяха омразни, но сега трябваше да признае, че някои хищнически качества се оказваха особено полезни. Валкирия вече никога нямаше да бъде сама през деня. Докато слънцето беше в небето, той щеше да я пази, да бди над нея.

Самата тя все още не го знаеше, разбира се, но той беше новият й ангел хранител. Оставаше му само да изнамери начин да бъде до нея и през нощта, когато чудовището в него показваше лицето си.

Дори любовта му не беше достатъчно силна, за да я опази от звяра, обитаващ кожата му. Всъщност, откакто беше вкусил кръвта й, и звярът беше станал по-силен, по-свиреп. В беса си беше съсипал стаята си в хотел „Среднощ“. Несъмнено това беше и причината Антон Страха да го изостави.

Предния ден се беше върнал в гората, за да установи, че хотелът е сменил местоположението си, без да го изчака. Не можеше да вини Страха. Учуди се единствено от това, че на собственика на хотела му беше необходимо толкова дълго време, докато се реши да се отърве от своя гост вампир. Сийлън едва беше успял да се добере до клетката, която си беше подсигурил в Ирландия за спешни случаи, и да се заключи, преди звярът да се покаже. Точно навреме.

Не искаше дори да мисли какво би се случило, ако не беше съумял да се прибере. Съзнанието му, лишено от разума си и от фалшивата човечност, би се съсредоточило единствено върху Валкирия. Сийлън знаеше, че никога няма да си прости, ако допуснеше да я нарани по какъвто и да било начин.

Ставаше късно. Слънцето скоро щеше да се скрие, нощта настъпваше. Болката във вътрешностите му стана разкъсваща, вампирът се насили и се изправи. Погледна за последен път към Валкирия и прескочи оградата.