Дерек Ланди
Тленни обвивки (28)

28.
Думата със „З“

Никой не харесваше зомбитата.

Урок, който Валкирия научи от първа ръка. Двамата със Скълдъгъри претърсваха града за Скейпгрейс и Бияча, и всеки, пред когото споменаваха думата със „З“, правеше отвратена физиономия. Хората бърчеха нос, сякаш самата дума вонеше. Всеки, който знаеше нещо по въпроса, дори и само някой дребен детайл, бързаше охотно да сподели всичко с детективите. Никой не мълчеше, никой не отказваше да отговаря на въпроси, никой не искаше нищо в замяна на сведенията си. Явно зомбитата не се радваха на уговорката за взаимно прикриване, която действаше сред нормалните престъпници и убийци.

— Познавам ги — каза един магьосник на име Тар, който беше известен с това, че думите винаги трябва да се вадят с ченгел от устата му. — Единият все говори големи приказки, а другият непрекъснато се съгласява с него. Тях двамата ли търсите? Знам ги, ако са те. Живеят в един хладилен камион с две спукани гуми. Паркиран е през две преки.

Намериха камиона точно там, където им каза Тар. Когато приближиха, видяха двама мъже, които идваха насреща им от противоположната посока. Мъжете съзряха детективите, заковаха се на място, а после трескаво се запрепъваха по заледения паваж в отчаян опит да избягат. Скълдъгъри и Валкирия ги настигнаха, без дори да ускорят крачка.

— Здравей, Вориен — каза скелетът.

Въртейки се на всички посоки и едва крепящ се на краката си, Скейпгрейс се вторачи в детектива.

— Защо ни преследвате? Не сме сторили нищо лошо.

— Вие сте зомбита.

— Но не сме убивали никого.

— Убивали сте и още как.

— Напоследък. Искам да кажа, не сме убивали никого напоследък.

— Вие сте казали на Тесеракт къде живее Скълдъгъри — обади се Валкирия.

Скейпгрейс поклати глава.

— Не сме му казвали.

— Шестима магьосници са били убити в дъблински бар — обясни Скълдъгъри — преди три вечери. Единственият свидетел, който се съгласи да ни разкаже за случилото се, твърди, че едър мъж с метална маска буквално е разкъсал и шестимата, а после си е поприказвал с едно жалко, тъпо зомби, което се е търкаляло в краката му и е циврело от страх. Това си бил ти, прав ли съм?

— Не — отвърна Скейпгрейс. После посочи Бияча, който тъкмо се мъчеше да се изправи на крака, вкопчен в стълба на една улична лампа. — Той беше.

— Ох — обади се Бияча.

— Оставихме ви да скитате насам-натам — продължи Скълдъгъри, — защото решихме, че не представлявате заплаха за никого. Не смятаме, че ще си навит да разпространяваш заразата си, не и след печалния опит с последната ти орда, която буквално откачи и ти навлече страшни неприятности. Обаче вие се показахте като дразнител, от който светът категорично трябва да бъде отърван.

— Пожалете господаря ми! — изви Бияча. — Прекратете моя живот, но него пощадете! Умолявам ви!

— Съгласен съм — обади се Скейпгрейс.

Бияча застана между Скълдъгъри и Вориен.

— Бягайте, господарю! Аз ще ти задържа!

— Ти не можеш да задържиш и кихавица — промърмори Скейпгрейс.

— Но ще опитам, ако ще да умра!

Бияча се хвърли към Скълдъгъри, детективът го блъсна към Валкирия, а тя отстъпи и препъна зомбито, което прелетя край нея.

— Окей — намеси се Скейпгрейс. — Какво ще кажете да сключим сделка?

Скълдъгъри измъкна пистолета си.

— Че какво можеш да ни предложиш ти?

— Информация.

— За какво?

— За разни неща. Неща от улиците. Улични дела. Мрачни дела.

— Например?

— Ами… В момента все още не знам нито едно. Искам да кажа, ще работим под прикритие и ще докладваме на вас. Ще бъдем вашите очи и уши на местата, където не можете да проникнете.

— Изобщо не съм убеден, че точно ти ще успееш да се справиш с подобна задача.

— Добре, добре, какво ще кажеш тогава да ви бъдем подкрепление? Ще си имате тайна армия от зомбита…

— Ами вие сте само двама.

— Значи ще имате тайно дуо зомбита, което ще ви бъде подкрепление в опасни ситуации, готово всеки миг да откликне на вашия зов. Можем да станем част от екипа, заедно ще спасяваме света, ще побеждаваме лошите…

— Смятам, че при първа възможност ще ни предадете. Или просто няма да ни вършите никаква работа.

— Ще вършим работа, обещавам — Скейпгрейс изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче. — Моля ви. Не можете да ме убиете.

Скълдъгъри вдигна пистолета.

— Ти бездруго вече си мъртъв.

— Не съвсем. Не съм умрял по правилата. Все още мога да правя разни неща. Мога да мисля.

— Дори няма да усетиш куршума.

— Но… аз искам да живея. Съжалявам за стореното, чу ли? Съжалявам за всички лоши работи, дето съм ги вършил. Валкирия, съжалявам, задето се опитвах да те убия толкова пъти. Моля те, не му позволявай… Не му позволявай да стори това.

Зомбито загледа момичето с празните си тъпи очи, обгореното му лице висеше от костите, загнило и разранено, за секунда физиономията му напомни на Валкирия за прегазено куче, захвърлено в канавката край пътя.

— Скълдъгъри — каза момичето, — не можем да го убием.

Ръката на Скълдъгъри, стиснала револвера, дори не трепна.

— Защо не?

— Погледни го само. Щеше да е друго, ако ни бяха нападнали, но… Те не нападат.

Скейпгрейс сключи ръце.

— Нали? Никого не нападаме. Нито аз, нито Бияча. Нали никого не нападаш, Бияч?

Бияча седна на паважа.

— Мисля, че си отхапах парченце от езика.

— Не искаме да нараняваме никого — продължаваше Скейпгрейс. — Искаме само отново да сме нормални. Аз искам да живея. Искам да бъда отново жив.

Скълдъгъри отпусна пистолета, но не го прибра в кобура.

— Това е невъзможно.

— Не е невъзможно. Има един доктор, която може да ни помогне. Кенспекъл Граус.

— И защо мислите, че Кенспекъл може да ви помогне?

— Клемънт Скарабей ни каза за него. Каза, че Граус бил най-добрият лекар на света. Ако има някой, който е в състояние да ни помогне, то това е той. Познавате ли го? Мислите ли, че ще се съгласи да ни спаси? Може ли да ни уредите среща с него?

— Наистина ли искате да се промените?

— Да. Кълна се в Бога, да! Мразя се такъв. Просто искам да получа втори шанс.

— Моля ви — рече Бияча. — Коледа е.

— Прав е — намеси се Валкирия.

Скълдъгъри я изгледа.

— „Коледа е“ не е аргумент. Не е причина човек да прави или да не прави нещо. „Коледа е“ е ненужна констатация на очевиден факт.

— Но това е сезонът на прошката.

Скълдъгъри прибра пистолета.

— Хубаво. Щом ти искаш да заведем тези двамата при професор Граус, ще ги заведем. Ако той не може да направи нищо, за да им помогне, ще им пръснем мозъците. Съгласна?

— Съгласна.

— Не съм сигурен, че аз съм съгласен — измрънка Скейпгрейс.

Валкирия се усмихна.

— Е, това изобщо не ме интересува.

 

 

Бияча изквича от страх, когато му отрязаха парче от ухото. Кенспекъл замърмори нещо, вероятно му казваше да не се държи като бебе, а после внимателно постави ухото върху едно предметно стъкло. Валкирия стоеше в коридора и гледаше през прозрачната лабораторна врата.

Кенспекъл се обърна към Скейпгрейс.

— Седни на леглото — нареди. Гласът му се чуваше навън през един високоговорител на стената. Скейпгрейс се подчини, но преди още скалпелът на професора да пререже лявото му ухо, то падна само. Скейпгрейс изглежда се сконфузи. Кенспекъл огледа парчето плът.

— Това лепило ли е?

Скейпгрейс глуповато кимна.

— А тези дупчици тук? Пиърсинг?

— Телбод.

Кенспекъл въздъхна, сложи второто ухо на друго предметно стъкло и излезе от лабораторията. Вратата се затвори зад него. Професорът застана до Валкирия.

— Е? — попита момичето. — Можеш ли да ги излекуваш?

— Все още не знам. На теория би трябвало да мога. Зомбитата са се появили инцидентно поради случайно стечение на обстоятелствата — също както шампанското или пеницилинът. Разликата се състои в това, че са се оказали нежелани от никого. Некромантите се занимават с нещо съвсем друго, изобщо нямат намерение да превръщат хората в тресящи се буци тъпоумна гниеща плът…

— Ей — обади се Скейпгрейс от лабораторията.

— … напротив. Некромантите желаят да върнат мъртвите към състояние на пълноценен живот. Зомбитата обаче са единственото им постижение. Не са пълен провал, но погледни ги само! Не са и успех, това е несъмнено.

— Възмутен съм — продължи Вориен.

— Въпросът е: мога ли да приема за изходна точка постигнатото от некромантите към момента и да го доразвия? Бих ли могъл да завърша успешно процеса по възкресяването чрез мой собствен науко-магически подход? Това е интересното в случая. Но не трябва да забравяме и променливите в уравнението. Бих ли могъл да обърна процеса на разлагане? Бих ли могъл да върна тялото в здравословното му състояние отпреди смъртта? Ще успея ли да преодолея мозъчната смърт?

— Моят мозък не е мъртъв — гневно се намеси пак Скейпгрейс. — Само спи.

— Като цяло, това е златна възможност. Благодаря ти, че ми я предостави, Валкирия.

— Удоволствието е мое. Ако бях на твое място обаче, бих държала тази врата заключена.

— О, така и възнамерявам.

Скейпгрейс стреснато скочи от леглото.

— Какво? Какво? Трябва да стоя в една стая с него?

Бияча положи всички усилия да не показва огорчението си.

— Няма да стане — настоя Скейпгрейс. — Ние не сме затворници, а гости. Като такива, държа да ни предоставите отделни стаи.

— Вие сте мои пациенти — отговори Кенспекъл — и като такива ще правите точно това, което аз ви кажа. Господин Скейпгрейс, колко време измина от момента, в който се събудихте като зомби, до момента, в който заразихте Джералд?

— Той се казва Бияча.

— Отказвам да го наричам по този нелеп начин. Колко време, господин Скейпгрейс?

— Не знам — отвърна Вориен мрачно. — Два часа, може би три — забоде пръст в гърдите на Бияча. — А ти недей да свикваш отново със смешното си истинско име.

Бияча увеси нос.

— Три часа — промърмори Кенспекъл.

— Това важно ли е? — попита Валкирия.

— Вероятно изобщо не е важно, но както винаги, аз си имам своите теории и сега ми се отваря отлична възможност да ги изпробвам.

Скейпгрейс се приближи до вратата.

— Съсредоточете се върху това да ме излекувате, окей? Това е единствената причина, поради която дойдохме при вас. Това е вашата единствена цел. Оставете всичко друго и се концентрирайте върху това да ме върнете към живота.

Валкирия повдигна едната си вежда.

— Преди да са ти окапали и някои други важни части?

Скейпгрейс онемя, а Бияча се прокашля и заби поглед в обувките си.

— Ами ти? — попита Кенспекъл и погледна косо момичето. — Аз ще правя експерименти с мъртви хора, а ти как ще прекараш остатъка от деня? Ще се биеш ли? Ще бягаш или ще преследваш?

— Ще танцувам — отвърна Валкирия с усмивка. — Ще танцувам.