Дерек Ланди
Тленни обвивки (25)

25.
Пръст

Да оживее след отравянето беше лесната част. Тесеракт беше оживявал след не едно и две отравяния. Течностите, които маската инжектираше в тялото повишаваха взривно силите на имунната му система, активираха естествените (а и неестествените) защити на организма му, с цел да държат под контрол проклятието на болестта, от която плътта му се разлагаше. Междувременно обаче го защитаваха и от всички отрови и други зарази, които се изпречваха на пътя му. Така че отровата на паяка му беше създала проблеми, които траяха не повече от няколко минути.

Това, че беше заровен жив обаче, си беше сериозен повод за тревога.

Чрез правилното навеждане на главата към гърдите си беше създал малък въздушен джоб, който да му даде време да се отърси от ефектите на отровата. Когато крайниците му възвърнаха чувствителността си, Тесеракт се напрегна да стане, но пръстта отгоре му тежеше твърде много. Гробът беше дълбок най-малко метър и половина. Това означаваше, че просто трябва да успее да се изправи на крака и ще бъде свободен.

Изправянето обаче не беше толкова лесно, колкото доскоро му се струваше.

Пръстите на убиеца заровиха пръстта, чоплейки нагоре. Успя да изрови доста, преди да осъзнае, че всичко, което трябва да направи, е да извие тялото си в още по-неудобна поза.

Надигна се целият, напрягайки се срещу натиска на огромната тежест и ритна с крака. Рохкава пръст се срина под него, освободи малко място и Тесеракт сви бавно дясното си коляно. Да свие и лявото се оказа по-трудно, но той се справи. Сега и двете му колена бяха присвити под тялото му, лицето му беше все така притиснато в дъното на гроба, ръцете му бяха повдигнати назад и нагоре. Ако сега умреше и го изровеха след стотици години, археолозите дълго щяха да си блъскат главите какво ли му се е случило, та да умре в подобна нелепа поза.

Тесеракт пое дълбоко дъх, вдиша последния си кислород и вдигна глава. Краката му пламнаха, мускулите на гърба му завиха от болка, сухожилията на врата му се опънаха до скъсване. Убиецът се оттласна нагоре, насилвайки тялото си до крайност, пръстите му риеха ледената пръст. Изведнъж съпротивата пред лявата му ръка изчезна. Тесеракт се насили още, дясната му ръка също проби на повърхността, после леденият въздух близна косата му и главата му също се освободи.

Руснакът задиша тежко, всмуквайки въздух през отворите на маската, и замига, за да очисти пръстта от клепачите си. Зрението му беше замъглено, но беше почти сигурен, че наоколо няма жива душа. Какъвто му беше скапан късметът напоследък, нямаше да се учуди, ако беше заварил Графт и Сириен още да спорят над гроба му.

С още малко усилия се изрови целият, просна се в цял ръст върху подгизналата трева, взря се в небето и зачака зрението му да се проясни. Небето беше сиво, толкова сиво, сякаш направено от скални плочи. Всъщност, в момента Тесеракт беше благодарен, че изобщо все още може да се взира в небето, независимо от цвета му. Скалното сиво, реши руснакът, е един особено красив оттенък на сивото.

Изправи се на крака. Навсякъде по дрехите му беше полепнала леденостудена глина — по гърба, по крачолите, по маската. Той я изчетка с ръка, доколкото можа, отръска се от останалото, но нямаше как да отрече, че въпреки усилието продължава да се чувства така, сякаш току-що е изпълзял от собствения си гроб.

Погледна надолу към града, към езерото и към Убежището. Не беше приел нещата лично. В крайна сметка беше наемен убиец. След всичко, което беше сторил със собствените си ръце, щеше да бъде крайно лицемерно от негова страна, ако приемаше лично опитите за покушение срещу самия себе си. Но това не означаваше, че ще остави живи онези, което се бяха опитали да го убият.

Бележките на Тесеракт му напомниха, че Графт живее точно до главната улица на Роърхейвън. Руснакът намери малката му къщичка, влезе тихо и го докопа, тъкмо когато магьосникът излизаше от банята. После го уби, докато онзи молеше за милост.

Сириен работеше лично за Изтезанието, така че за да се добере до нея, трябваше да влезе в Убежището. Тесеракт го стори, без никой да го усети. Всички бяха твърде заети с пренасянето на новото място и изобщо не си бяха направили труда да сложат охрана на входа. След петнайсет минути прокрадване и слухтене, руснакът чу гласа на Изтезанието и тръгна към него през лабиринта на коридорите.

Надникна иззад поредния ъгъл и видя Изтезанието, придружен от още три от Децата на паяка — мадам Мист, млада жена на име Порша и един младеж, наречен Сик. Сириен вървеше на почтително разстояние подире им. Магьосниците-паяци разговаряха помежду си.

Тесеракт беше срещал Порша и преди, за мадам Мист само беше слушал истории, а пък лицето на Сик беше зървал само един-единствен път на една размазана фотография. За тях двамата не знаеше почти нищо и това го напрягаше.

Изтезанието преведе другарите си през чифт тежки двойни врати и махна с ръка към Сириен в знак, че я отпраща. Тя се поклони, изчака, докато вратите се затворят след групата висшестоящи, обърна се и закрачи право към Тесеракт. Той се притаи в сенките, изчака я да отмине, после излезе и я последва. Когато се отдалечиха достатъчно, че да не могат да ги чуят, руснакът й се разкри, като посегна и докосна крака й. Костта се натроши моментално и магьосницата рухна на пода с писък.

— Здравей, Сириен — каза Тесеракт и я заобиколи, за да може тя добре да го огледа.

— Кракът ми! — проплака тя. През дългогодишната си работа Тесеракт така и не беше разбрал защо се налага след нараняване хората упорито да повтарят името на онази част от тялото им, която току-що е била счупена или повредена по друг начин. — Моля те, не ме убивай! — знаеше цялата програма. След тази реплика започваха историите за тежкия живот на жертвата, а после пак молби, посипани с несвързани разсъждения и апели към здравия разум на убиеца. — Изтезанието ми нареди! Само следвах заповедите му! Моля те, не ме убивай! Имам семейство!

— Въпреки това ще те убия.

Тя се хвърли отчаяно към него, Тесеракт се наведе и заби пръста си в главата й.

— Доста е трудно да се отърве човек от тебе.

Руснакът бавно обърна очи към Изтезанието, който стоеше зад гърба му, редом с мадам Мист. Убиецът дочу прошумоляване зад гърба си и не му беше необходимо да поглежда през рамо, за да се досети, че Порша и Сик го обграждат от противоположната страна.

— Не трябваше да се опитваш да ме мамиш — отвърна Тесеракт. — Трябваше да ми платиш, аз щях да се върна у дома и пътищата ни никога повече нямаше да се пресекат. Вместо това сме в днешната патова ситуация. Сам разбираш, че не мога да ви оставя живи.

— Говориш така, сякаш предимството е на твоя страна. Всъщност, ние сме четирима, а ти си сам.

— Численото превъзходство не значи нищо за мен. Независимо от всичко вие ще умрете. Един по един.

От устата на Изтезанието блъвна чернилка, разплиска се по пода и се превърна в поток от паяци, едри като плъхове. Тесеракт изрита един, смачка втори и отстъпи назад, когато хиляди други, по-дребни паяци, бликнаха към краката му подобно на сивкава вода. Те струяха от диплите на дългата рокля на мадам Мист, пълзяха по цялото й тяло, ту се показваха, ту се криеха из гънките на дрехата й, пъплеха по шията й и изчезваха под воала, скрил лицето й.

Руснакът чу звъна, с който острие излиза от ножницата си, и се гмурна, за да избегне първия замах на двата кинжала в ръцете на Сик. Опита се да сграбчи младежа, но Сик беше бърз, много по-бърз от всяко друго човешко същество, което Тесеракт беше срещал. Остриетата отново проблеснаха и руснакът залитна. Стъпи в гмеж от паяци и те се размазаха с хрущене под краката му.

Един от по-едрите плъпна нагоре по панталона му, вкопчвайки се в плата с острите си нокти. Тесеракт изръмжа и сведе поглед. Сик беше млад, неопитен и не особено изобретателен, затова се хвана в капана. Когато скочи напред, Тесеракт рязко вдигна очи, сграбчи го и го запрати в стената. Младежът зяпна и блъвна. Мастилената чернилка се съсири, превърна се на отделни паяци, не толкова големи като тези на Изтезанието, но Сик определено се справяше отлично. Тесеракт заотстъпва. Твърде много паяци, проклети да са.

Порша го нападна. Подобно на Сик, тя също имаше да учи още много, но фактът, че не успя да завърши напълно трансформацията си в паяк, я караше да изглежда още по-страховито. Тялото й порасна двойно на нормалния си ръст, черна броня обви гърдите и гърба й. От издължения труп изникнаха още четири ръце, завършващи с остри нокти. Най-страшно обаче стана лицето на магьосницата. Крехките й изящни черти изчезнаха, заменени от зейналата дупка на някаква зловеща паст, пълна с дълги остри зъби, от които капеше отрова. На различни места по главата й се отвориха още осем катраненочерни очи.

Когато тя нападна, Тесеракт отскочи. Паяци го бяха плъзнали навсякъде по него. Хапеха го, отровата им влизаше в организма му и правеше движенията му тромави. Ако му се отвореше възможност, трябваше да побегне. Вдигна поглед и видя как Сик замахва да хвърли кинжала си право към гърдите му.

Тесеракт блокира замаха, като стисна китката на младежа, костите в нея се натрошиха на сол, руснакът измъкна кинжала и тресна противника си в лицето с лакът. После го изрита, младежът се извъргаля на земята, право сред гъмжилото от паяци. Тесеракт използва тялото му за трамплин и скочи върху Порша. Вкопчи се здраво в нея, докато тя се мяташе и се мъчеше да го отхвърли, после плъзна отмъкнатия кинжал между плочите на бронята й и натисна. Скочи на земята, докато съществото Порша заотстъпва с остри писъци.

Нещо прелетя над главите им и се залепи за лицето й. Нещо черно. Тесеракт се обърна и видя Антон Страха да крачи по коридора. Край него се носеше вихрушка от Останки.

Друго от гнусните безтелесни същества пропълзя в гърлото на Сик, младият мъж се задави и замята. Изтезанието и мадам Мист вече бягаха, но Тесеракт дори не успя да си даде сметка за този факт, защото осъзна, че за самия него вече е късно да се опитва да се измъкне. Затова се хвърли напред и изрита здраво Страха, като го накара да отстъпи. Страха само се усмихна и посегна напред в отговор, руснакът сграбчи ръката му и костите в нея се начупиха.

Страха изсъска от болка и отстъпи.

— Ти ме повреди — продума.

После Останката се изсули от устата му и се впи в маската на Тесеракт, за момент руснакът остана съвсем заслепен. Съществото се провря през отворите за очи, Тесеракт усети студеното му докосване върху лицето си. Зърна как друга Останка се залепя за отпуснатото в безсъзнание и повредено тяло на Страха, а после сам се свлече на колене. Останката на лицето му намери устата му и Тесеракт започна да се дави, докато създанието си проправяше път навътре.