Дерек Ланди
Тленни обвивки (23)

23.
Гробът

Отначало провинциалните шосета бяха широки и поддържани, но колкото повече се приближаваха до Роърхейвън, толкова повече се стесняваха, подобно на наркомански вени, нагърчени сред мъртвия зимен пейзаж. Градчето клечеше между тихо езеро, пълно със смрадлива вода, няколкото изсъхнали дръвчета, обрамчващи брега му от едната страна, и хълм, покрит с пожълтяла осланена трева и бодлив прещип. На главната улица — ако тя изобщо можеше да бъде наречена така — се бяха сбутали няколко магазинчета и други фирмички, предлагащи основни услуги, но мястото определено не привличаше каквито и да било гости. В Роърхейвън живееха магьосниците.

Тесеракт паркира караваната, измъкна се от шофьорското място и влезе в ремаркето. Тук беше събран целият му живот, здраво прикрепен към пода и стените, защитен от неравностите на пътищата по света. Всеки един предмет беше или завинтен, или закован, или пристегнат с каиши с катарами. На стената над бюрото висяха цяла редица метални маски. Руснакът избра една — с изобразени смръщени вежди и оголени зъби, издълбани под носа. Понякога предпочиташе гладките безлични маски, но днес му се искаше да носи поне някакво изражение.

Провери шиповете по ръбовете, за да се увери, че нищо не е заяло, после вдигна ръце към маската, която в момента беше на лицето му. Чу се тихо съскане, когато нейните шипове се отдръпнаха, маската се отдели и остана в дланите му Тесеракт я сложи настрани и вдигна очи към буцестото си лице, отразено в малкото огледало. Всеки ден отоците и струпеите бяха на различни места. Понякога бузите му се издуваха, а челото му потъваше надолу. Друг път носът се издаваше напред, а брадичката почти изчезваше в шията. Както и да се разместеха чертите му обаче, все си оставаше грозен. От маските кожата му беше станала бледа и мазна, възпалените алени рани на местата, в които шиповете влизаха в главата, обрамчваха лицето му и от тях сълзеше гной.

Още докато се гледаше, видя как плътта му започна да се разлага. Гниеше пред очите му. Бързо притисна новата маска на място, чу как шиповете отново изсъскаха и потънаха в гнездата си. Почувства как разлагането спира и отшумява под действието на лековитата течност в шиповете. За пореден ден маската му спасяваше живота. Тесеракт внимателно притегна каишките зад главата си и излезе от караваната.

Отвън го чакаше жена. Сириен — така беше името й. Поведе го нагоре по хълма източно от градчето, докато стигнаха мястото. Изтезанието ги очакваше, взрян в една голяма дупка, която в момента друг мъж на име Графт копаеше.

Тесеракт кратко и ясно докладва за свършеното. Изтезанието кимна.

— Ако искате да продължа — рече руснакът, като приключи със съществената част, — склонен съм да сключим изгодна сделка. Специална цена за групова поръчка. Скълдъгъри Плезънт, Валкирия Каин, Ърскин Ревъл, Танит Лоу, Гастли Биспоук. Ако желаете, и телепортатора ще включим.

— Имаме други планове за това как да се справим с тях — махна с ръка Изтезанието. — Отношенията ни с теб приключват сега.

Тесеракт се разочарова, но не настоя повече. В края на краищата, беше професионалист.

— В такъв случай остава да уредим сегашното плащане.

— Разбира се — отвърна Изтезанието, но не мръдна от мястото си, нито пък показа с нещо, че възнамерява да плаща.

Нещо бодна кожата на Тесеракт, той погледна ръката си и за миг зърна малкото бяло паяче, преди да се скрие в ръкава му. Питомец на мадам Мист, ако не го лъжеше паметта. Руснакът почувства как го заля горещина и езикът му внезапно натежа.

— Ти си се сбил в един бар — заговори Изтезанието. — В това няма нищо лошо, използвал си ситуацията, за да се добереш до информация, необходима за довършването на задачата. За съжаление обаче мъжете, които си убил там, бяха граждани на Роърхейвън.

Тесеракт опита да посегне към магьосника паяк, но ръката му не помръдна. Тежкото му тяло се олюля несигурно.

— Лично на мен не ми пука за тях, разбира се. Бяха досадни самохвалковци. Но ако искаме да държим контрола над този град, трябва да прилагаме законите без изключение. Ти си отнел живота на магьосници от Роърхейвън. Затова сега ние ще отнемем твоя живот.

Изтезанието се обърна и се отдалечи. Тесеракт зърна Сириен с ъгълчето на окото си. Вече не можеше да движи и главата си. Усети ръката й на рамото си, усети как жената го блъсна. Руснакът се препъна и падна напред, право в дупката, право в гроба, и остана да лежи, болезнено усукан, с едно ухо, притиснато в студената, мокра пръст.

— Окей — чу гласа на Сириен отгоре. Закопай го.

— Имам и втора лопата — промърмори Графт. Порой от пръст затупка по гърба на Тесеракт.

— Аз съм мозъкът на операцията — отвърна Сириен. — Ти си мускулите.

— Коя операция, ще ме прощаваш? Операция „Копаене на дупка“? Сериозна отговорност са ти възложили, няма що.

Още една лопата пръст се стовари върху руснака, по-тежка от предишната.

— Ами сериозна е, да — каза Сириен. — Мислиш, че става дума просто за изкопаване на една дупка? И после за запълването й обратно? Нищо подобно. Това е операция по ликвидиране на улики, насочени срещу нас. Ако всичко опираше до това просто да се изкопае дупка, ти и сам щеше да се справиш, нали? Нямаше да има нужда някой да те наглежда.

— Няма нужда никой да ме наглежда! — Сопна се Графт. — Трябва ми някой, дето да развърти втората лопата!

Последните капки сетивно възприятие се оттекоха от тялото на Тесеракт. Той напрегна всичките си останали сили да извърти главата си едва на няколко сантиметра. Усилието беше колосално, но убиецът успя и сега гледаше право надолу, с брадичка, притисната към гърдите. След това всяко движение стана невъзможно.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? — палеше се Сириен. — Твърде много се оплакваш!

Пръстта продължаваше да пада върху главата на Тесеракт.

— Не е вярно — отговори Графт.

— Вярно е. Смяташ, че ти трябва да командваш. Смяташ, че единственият начин да постигнеш някоя цел, е да поемеш по най-прекия път към нея. Нямаш престава нито от тактика, нито от стратегическо мислене.

— Това е дупка, Сириен. Каква ти тактика, просто трябва да я изкопаеш!

Гласът на Сириен прозвуча самодоволно:

— Не. Трябва да хванеш някой друг да я изкопае вместо теб.

Настъпиха няколко мига мълчание, след това Графт каза:

— Мразя те.

Върху Тесеракт падна още една лопата пръст, после още една и гласовете на магьосниците, които го заравяха жив, заглъхнаха напълно.