Дерек Ланди
Тленни обвивки (22)

22.
В търсене на душата

Върна се час по-късно и пристегна сърцето на Валкирия в едно менгеме. Момичето наблюдаваше как менгемето се стяга все повече и част от съзнанието й запищя от ужас, че сърцето може и да не издържи натиска и да се пръсне. После ръката на Най спря да върти ръчката и момичето пак се успокои, потъна отново в апатията, в която беше обвита от смъртта. Най й приказваше, докато държеше скалпела си над спиртен пламък, разправяше й истории за отминалата си слава, за живота, който водел извън този кошмарен склад. Думите му не значеха нищо за Валкирия, тя ги забравяше в секундата, в която ги чуваше.

Най се наведе внимателно над менгемето и притисна нажежения до червено връх на скалпела върху плътта на сърцето. До него на масата лежеше отворена книга и създанието поглеждаше в нея преди всяко движение на ръката си, внимателно отчитайки необходимите дължина и ширина на всеки от символите, мерейки старателно дълбочината на натиска. Скалпелът се местеше от сърцето към пламъка, после отново към сърцето. Отново и отново, движенията се повтаряха безспир. Тънки струйки дим се виеха от изгорената плът. Валкирия чуваше как тихичко цвърчи сърцето й, изпичано при всеки досег на скалпела.

Най завърши първия символ за час. Вторият му отне едва трийсет минути — явно беше подобен на първия, но за третия му трябваше два пъти повече време.

— Когато сърцето се върне в тялото ти — продължаваше Най, а жълтите му очи не се откъсваха от работата, — когато пак започне да тупти, тези символи ще те завладеят, ще се слеят със същността ти. Разбираш ли ме? Разбираш ли изобщо нещо от това, което ти казвам? Мъртвите сте толкова тъпи.

Валкирия изръмжа.

— О, хубаво, значи все пак разбираш. Когато излезеш от тук, вече ти ще притежаваш истинското си име, а няма то да притежава теб, както е било досега. Въоръжена с това знание, ще можеш да извършиш велики дела. Би могла да се превърнеш в най-великата магьосница, която светът е виждал — Най хвърли поглед към пациентката си — или в най-зловещата.

Вратата се отвори и Най вдигна очи към Дулахан, който отново влезе и закрачи към масата.

— Почти съм готов! — провикна се Най. — Недей да ми висиш на главата, в тази работа не може да се бърза! Едно грешно движение, само една чертичка от символа да се получи по-дълга, по-къса, по-плитка или по-дълбока от необходимото и работата ще се провали! Аз съм професионалист и мразя някой да ме пришпорва!

Дулахан спря мълчаливо на място, а Най се изправи в пълния си ръст, разгъвайки длъгнестото си тяло.

— О — рече в отговор на онова, за което Дулахан без думи го уведомяваше. — Иска ли питане. Не, не, разбирам напълно. Дългът те зове другаде. Ти си един много зает човек, в края на краищата. Не бой се, когато приключа с операцията, ще пусна това момиченце на свобода, ще я върна в света на живите. Разбира се, че не. Дори не съм си и помислял да… Слушай, нали вече ти казах, че приключих с експериментите, казах и повторих, и ти много добре го знаеш! Обърнах гръб на този период от живота си. Сега осъзнавам, че съм бил подведен и… Научих си урока. Да. Е, ако не можеш да имаш доверие на един хирург, на кого изобщо можеш да имаш доверие?

Най послуша още минутка, после кимна мрачно, а Дулахан се обърна и отново излезе. Вратата зад гърба му се затвори.

Най отново се съсредоточи върху сърцето и мълча цели петнайсет минути.

А след това пак се изправи.

— Готово — изрече. — Великолепна работа, смея да твърдя.

Отхлаби менгемето, извади сърцето и пак го вдигна пред очите на Валкирия.

— Виждаш ли прецизната изработка? — каза. — Съзираш ли майсторлъка? Самата Чайна Сороуз не би могла да извае тези символи по-добре. Произведение на изкуството, не си ли съгласна?

Съществото отново дръпна хирургическата маска от лицето си.

— Боя се обаче, че имам лоши новини за теб. Повикаха Дулахан другаде. Може би ме чу как му обещах да се погрижа за теб и да те върна в света на живите. Но лошите новини, които ще ти съобщя, действително печалните и трагични за теб новини се състоят във факта, че аз всъщност го излъгах.

Най сложи сърцето в тавичката на една съседна маса, като при движението си размести инструментите, които задрънчаха.

— Никой няма и да разбере, че така и не си си тръгнала от тук. Ще те скрия сред другите трупове. Никога няма да те намерят. Ще кажа на Дулахан, че съм ти помахал за довиждане, когато си си отишла по живо, по здраво, ще го кажа и на баншито, ако дойде да души. Кой може да знае какво ти се е случило, след като си си заминала? Може да са те утрепали някъде в живия свят и да се валяш в някоя канавка.

Създанието се наведе над Валкирия и лицето му увисна на сантиметри от нейното.

— Сега вече си моя — каза. — Доведоха те при мен, за да ми помогнеш в научната ми работа. Знам си, че точно за това са те довели, другото са празни приказки. Виждаш ли всички трупове тука? Онези мъртъвци там и онези другите в ъгъла? Те всички ми помогнаха. Или поне се опитаха да ми помогнат. Обаче ти… За теб имам отлично предчувствие.

После се отдалечи от масата с големи скокливи крачки. Валкирия извърна глава, за да проследи движението му.

— Какво знаеш за душата? — попита високо съществото от съседния ъгъл на помещението и смъкна чаршафа, който покриваше една голяма количка с инструменти, останала досега скрита от момичето. — Предполагам, не много, но си виждала нейни проявления под различна форма.

Най забута количката към масата. Колелата й скърцаха, а натрупаните отгоре й остриета, ножовки и щипци задрънчаха.

— Призраци, Останки, дори същности — все начини, чрез които душата може да се яви пред нас. Нито една от тези форми обаче не е чиста.

Количката се блъсна в масата. Остриетата върху нея бяха покрити със засъхнала кръв.

— Чистата душа обитава нейде в тялото, живее на място, където не може да бъде обезпокоявана. Стеснил съм експериментално кръга от възможните подобни места, но досега не съм успял да я открия. Чувствам обаче, че съм на прага на големия си пробив — съществото вдигна от количката дълъг нож за хляб. — Ще ти направя една услуга. Ще разрежа мозъка ти последен. Така, ако междувременно намеря душата ти някъде сред карантиите ти или вътре в някой орган, ти все още ще имаш съзнание, за да споделиш мига на най-върховната ми слава.

Най вдигна маската и тя скри струпея-нос.

— Сега малко ще се поизцапаме, да знаеш.