Дерек Ланди
Тленни обвивки (19)

19.
Колела в хотел „Среднощ“

Антон Страха почука на вратата на стая номер 19, а после я отключи. Почака минутка, след това вампирът леко открехна й надникна навън, вече спокоен, в човешката си кожа.

— Добро утро — поздрави Сийлън. — Аз дали… Прощавайте, ако съм бил малко шумен снощи.

— Няма такова нещо — отвърна Страха. — Стените са изолирани и запечатани с магия. Навън не се чува нито звук.

— Боя се, че съм изпочупил някои от мебелите. Веригата се скъса и… Ще платя щетите, разбира се. И стените са малко изподрани.

— Ще поговорим после за това. Да скъсаш веригата или да повредиш стените е нищо, най-важното е да не можеш да се измъкнеш от тази стая. А когато заключа вратата, това става напълно невъзможно. Ти си в пълна безопасност вътре, а всички останали — в пълна безопасност отвън. А иначе ти си гост на хотел „Среднощ“ и няма нужда да се извиняваш за каквото и да било.

— Благодаря ви. Къде сме, между другото?

— В Шотландия.

— По график днес трябва да се преместим в Ирландия, нали?

— Да, ще стане след по-малко от час. Работа ли имаш там?

— Мъничко — отвърна Сийлън.

— Ще ти кажа, като пристигнем.

— Благодаря ви още веднъж, господин Страх.

Страха се обърна и се отправи към стълбите, по пътя кимна на друг гост, запътил се в противоположната посока. Управителят се качи на втория етаж и започна редовната си сутрешна обиколка. Само две от стаите на етажа бяха свободни, но гостите все още спяха. Както винаги, Страха спря пред стая 24 и натисна дръжката. Тя се раздвижи, но вратата не се отвори. Здраво заключена, точно както се полага.

Доволен, Страха се върна в кабинета си на приземния етаж. Зает с документацията, почти не забеляза, че местоположението на хотела отново се смени. Ако в момента на изчезването някой застанеше отпред, щеше да види как сградата се разглобява на съставните си части и потъва в земята в рамките на секунди. Всички в хотела обаче усещаха тази промяна само като леко сътресение.

Страха вдигна телефона и набра номера на стаята на вампира, точно когато отмина и второто сътресение, отбелязващо, че хотелът се е появил на новото си място — в гората до Дъблин. Управителят осведоми Сийлън, че са пристигнали и минута по-късно вампирът напусна хотела.

Страха поработи още час, после взе ключовете от колата, която държеше наблизо, и излезе. Трябваше да зареди с храна и почистващи препарати. Както и да вземе някои нови мебели за стаята на вампира. И няколко метра свястна верига.

Крачеше сред замръзналите дървета. Под стъпките му хвърчаха мокри листа и пукаха клонки. Излезе на малката поляна до шосето, която играеше ролята на паркинг, когато хотелът беше тук, и застина.

Пред него на земята лежеше мъж в безсъзнание. Въпреки студа, беше облечен само в джинси и тънка тениска. Имаше татуировки и обици навсякъде.

Нещо трепна в периферното зрение на Страха и той се извърна рязко, точно когато Останката го връхлетя. Мъжът залитна, безуспешно се опита да й попречи да му разтвори насила устата и да пропълзи вътре. Страха се задави, гръклянът му се изду, докато гнусното създание се провираше надолу. Антон се свлече на колене, почувства как Останката се разпростря из цялото му тяло, потече по вените му, ударите на сърцето му разнесоха чернилката й навсякъде из плътта му. Болката спря. Пръстите на ръцете и краката му изтръпнаха.

Антон Страха се изправи. Погледна към Финбар Ронг, проснат в безсъзнание върху мокрите листа. Спомни си как доскоро беше Финбар, спомни си всичко, което беше зърнал във видението на долавящия. Преди Финбар Страха беше Кенспекъл Граус, а преди това… Е, преди това беше прекарал дълго време затворен в една от стаите на хотел „Среднощ“, заедно с другите Останки.

Страха свали ключа от верижката около китката си и се запъти към хотела, за да пусне братята и сестрите си на свобода.