Дерек Ланди
Тленни обвивки (18)

18.
Облизване на раните

Валкирия лежеше във вана със студена кал, чиито лечебни свойства бавно възстановяваха травмите, които Тесеракт беше нанесъл на гръбнака й. Завески я отделяха от останалите пациенти. Скълдъгъри беше на леглото отдясно, мрънкайки неразбираеми инструкции, докато чакаше челюстта му да зарасне. Ръката му — момичето беше видяло — също лежеше отпусната и увита в лековита превръзка, която да върне натрошените костички по местата им. Ревъл лежеше отляво, лекувайки изпочупените си ребра. До отсрещната стена, също отделена със завеска, лежеше Танит. И нейната челюст беше счупена, скулата — натрошена, носът — смазан и имаше четири избити зъба. Този път на Кенспекъл Граус щеше да му трябва малко повече време да я излекува.

Валкирия лежеше неподвижно във ваната и се вслушваше в разговорите наоколо.

— Сам човек? — питаше за стотен път Кенспекъл. — Сам човек е сторил всичко това?

— Изненадал ги е — каза Гастли и момичето долови стаения гняв в гласа му. — Трябваше да тръгна с тях. Трябваше да съм с тях от самото начало, още от мига, в който е дошъл.

— Тогава кого щеше да повика Флетчър на помощ? — попита Кенспекъл. — Не, Гастли, мисля, че си помогнал много, нищо, че си останал като подкрепление. Този мъж, Тесеракт. Това да не би да е онзи, руснакът?

— Същият — чу се гласът на Флетчър. — Познаваш ли го?

— Чел съм доклади за негови убити жертви. Той е костотрошач — може да чупи кости с най-лекото докосване. Необичайна и рядко срещана способност, но затова пък изключително ефективна. Смея да кажа, че този убиец навярно е единственият жив човек в света, който, стига да поиска, реално би могъл да убие детектив Плезънт.

Скълдъгъри промърмори нещо, което прозвуча като:

— Държиш се ужасно с пациентите си.

— Мисля, че вече ти заръчах да не говориш.

Скелетът изсумтя.

— Тесеракт може да убие Скълдъгъри? — попита Валкирия и седна във ваната.

— О, да — долетя отговорът на Кенспекъл, — при това с лекота. Виждал съм как детективът — този без съмнение най-кисел мой пациент — оживява, след като е бил буквално разчленен, но моята отдавнашна теория гласи, че, ако от тялото му не е налична нито една достатъчно голяма част, която да е останала непокътната, съзнанието му просто ще се разтвори и ще изчезне. Ще отплува, ако мога така да се изразя. Тесеракт има способността да разтроши на сол целият човешки скелет. Ако това се случи с детектива, съмнявам се, че ще остане нещо, с което той да може да мисли.

Валкирия се отпусна отново в калта. Отдавна беше приела мисълта, че Скълдъгъри практически е неубиваем, най-вече поради факта, че отдавна е мъртъв. Не й беше хрумвало, че някой може да успее да го разруши чисто механично.

Чу Ревъл да става от леглото и видя сянката му под завеската, когато той направи няколко крачки, за да се присъедини към групата.

— Господин Ревъл — остро се обади Кенспекъл, — настоявам да дадете на тялото си необходимото време да се излекува.

— Добре съм, професоре — отвърна Ревъл. После застена тихо и Валкирия долови шумоленето на дреха. Ърскин си навличаше ризата. — Трябва да докладвам на Коривъл за случилото се. Хубавото в цялата работа е, че заловихме Давина Мар и когато огласим този факт, Убежищата зад граница ще се убедят, че можем сами да си оправяме бакиите. Е, не смятам, че се налага да споменаваме, че Тесеракт междувременно я уби, докато тя беше под наша закрила.

Скълдъгъри замърмори нещо от рода на:

— Съгласен съм.

— Ще кажем, че е загинала, докато се е съпротивлявала при ареста или че се е самоубила. Ще измислим нещо. Оставете на мен. Ще се погрижа.

— Ами Тесеракт? — попита Флетчър. — Още е на свобода.

— Той изпълни поръчката — обади се Гастли. — Ако не му възложат нова, ще изчезне, както винаги, и повече може и да не чуем за него.

Скълдъгъри заломоти нещо, от което нищо не се разбра. Засумтя фрази, които приличаха на заплахи, после гласът на Кенспекъл зазвуча от по-близо.

— Хубаво — каза професорът. — Ще махна превръзката, но ако челюстта ти се откачи и падне, ще трябва да започнем лечението отначало.

Всички зачакаха напрегнато.

— Окей — каза най-после Кенспекъл. — Отвори уста. Затвори. Размести челюстта настрани. Добре, можеш да приказваш.

— Благодаря — каза Скълдъгъри. — Гастли е прав — Тесеракт сигурно вече е напуснал страната. С него си е отишла и надеждата ни да открием кои са поръчителите му.

— Ако си ги спомня — намеси се Ревъл. — Може да са изтрили спомените му, както бяха направили с Мар.

Завеската до Валкирия се дръпна и до ваната пристъпи Кенспекъл. Накара я да се наведе напред и опипа гръбнака й.

— Не ми се вярва — обади се Скълдъгъри. — Никой не е толкова глупав да се опита да преметне такъв като Тесеракт, освен ако не планира да го убие непосредствено след като го преметне. А това, както всички тук вече знаем, е една твърде трудна задача.

— Значи си е прибрал паричките и се е чупил — каза Гастли. — Мар е мъртва, а съучастниците й са в пълна безопасност. Това какво означава за нас?

— Гърбът ти е заздравял, отокът спада — обърна се Кенспекъл към Валкирия. — Халатът ти е на стола.

Тя кимна в знак на благодарност и го изчака да се скрие зад завеската, преди да се изправи. Заслуша как навън се поведе спор за това дали поръчителите са от Роърхейвън или не. Облече халата, усети как платът залепна за калното й мокро тяло, после нахлузи и чехлите. Излезе през завесата, като усещаше при всяка крачка, че цялостното схващане още не е отшумяло.

— Истината е — обобщи Скълдъгъри, — че не разполагаме с нещо. Нито с улики, нито с доказателства. Единственото, което знаем, е, че сред поръчителите има човек, който умее да заличава спомени. Това е всичко.

Валкирия вдигна очи към него.

— Биха ли ни този път?

— Разбира се, че не. Просто не ние спечелихме мача.

Ревъл си взе палтото.

— Налага се вече да вървя. Върховен маг Двойни трябва да узнае всичко, което знаем и ние.

— Ами че то си е почти нищо — отвърна Скълдъгъри.

— Значи срещата ни ще е съвсем кратка.

 

 

Скълдъгъри и Валкирия пътуваха с колата до Хагард в навъсено мълчание. Отново беше нощ — на практика цял ден се бяха възстановявали от травмите си. Родителите на Валкирия със сигурност вече спяха, което означаваше, че е пропуснала възможността да прекара Бъдни вечер с тях, а това допълнително влошаваше настроението й. Безсърдечното, бездушно отражение отново беше заело мястото й, несъмнено усмихнато с безкрайната си фалшива усмивка. Момичето се сви още повече на седалката с мрачна физиономия.

— Как си? — попита Скълдъгъри.

— Добре — промърмори Валкирия.

— Не ми звучиш добре.

— Добре съм, доколкото това е възможно при положение, че току-що съм се отървала от схватка, в която сам човек смаза от бой четирима ни и след това се измъкна невредим.

— Всъщност, ние избягахме от него, а не той от нас.

— Няма нужда да ми го напомняш специално. Наистина не е необходимо. Той уби Мар с едно докосване. Ако му бяха платили да убие нас, щяхме да сме мъртви.

— Възможно е.

— Не ми допада фактът, че на свобода се разхожда някой, на когото му е по силите да се справи с всички ни.

— Ние не сме непобедими все пак — отбеляза Скълдъгъри.

— Понякога сме.

— Не и снощи.

— Не, не и снощи. Радвам се, че Мар умря. Ужасно е, че се радвам на подобно нещо, нали? Но се радвам. Радвам се, че Мар умря.

— Тя е убила много хора.

— Значи, това е? Край?

— Така изглежда. Засега. Ще ми кажеш ли какво друго те тревожи?

— Моля? Не, нищо друго — Скълдъгъри наклони нагло глава и момичето извъртя очи. — Хубаво, де. Пропуснах Бъдни вечер, а трябваше да съм у дома с нашите. Доволен ли си? Това е последната ми Бъдни вечер като единствено дете в семейството и исках да почувствам пълната обич на родителите си още веднъж.

Гласът на Скълдъгъри прозвуча развеселено:

— Те няма да започнат да те обичат по-малко, само защото ще си имаш братче или сестриче.

— Не разбираш. Когато бях на седем години, мама ми подари зайче, господин Пухчо се казваше. През следващите две седмици татко обръщаше много повече внимание на зайчето, отколкото на мен. Играеше си с него, извеждаше го на разходка, едва ли не го приспиваше вечер. Ставаше дума за зайче, не забравяй. Представи си какво чудо ще настъпи, когато у дома се появи бебе.

— Но след като минаха тези две седмици и зайчето вече не беше новост, баща ти си възвърна предишното поведение, нали?

— Да, но не защото зайчето спря да бъде новост. Просто баща ми го настъпи.

— Моля?

Валкирия въздъхна и отпусна глава назад на седалката.

— Баща ми настъпи зайчето. Стъпка го. Смачка го. Уби го. То си отиде младо и зелено. Ритна камбаната, гушна букета, измъкна се от тленната си обвивка. Превърна се в… бивш заек.

— Баща ти е опасна работа, да знаеш.

— Бебето трябва бързо да усвои умения за оцеляване.

Чистачките заработиха и момичето се загледа в снежинките, които се въртяха в светлината на фаровете.

— Хубаво е — каза, свали прозореца от своята страна и подложи лице на пронизващия вятър. След малко се върна на мястото си леко замаяна.

— Развесели ли се? — попита Скълдъгъри.

Валкирия отръска снежинките от косата си.

— Пооправи ми се настроението. Утре имам почивен ден, нали?

— Такава ни беше уговорката.

— Каквото и да става, Коледата си е моя. Коледата е ден за подаръци под елхата, пуйка за обяд и придремване на дивана, докато по телевизията върви повторението на Индиана Джоунс.

— Звучи чудесно.

— Ти какво ще правиш?

— Същото, само дето ще го разнообразя малко.

Валкирия слабо се усмихна.

— Обичам Коледа. Никога не съм разбирала онези, които не я обичат.

— Много хора не обичат Коледа. Човек може да се почувства наистина самотен по това време на годината.

— Но тогава семействата се събират заедно — започна Валкирия твърде бързо, преди да се усети да замълчи. Скълдъгъри щракна фаровете на къси, докато се разминат с една кола в насрещното, после пак светна дългите светлини.

— Извинявай — каза тихо момичето.

Скелетът леко се извърна към нея.

— За какво ми се извиняваш?

— Знаеш за какво. За тези приказки за семействата.

— О — отвърна детективът. — Имаш предвид, че моето семейство е мъртво.

Валкирия примигна.

— Да.

— Знаеш ли, съвършено бях забравил този факт, докато ти не го зачекна.

Момичето се вторачи ужасено в него. Подминаха табелата за входа на Хагард.

— Шегувам се — каза скелетът.

— О, Господи. Зъл си.

— Не бива да се чувстваш виновна за това, че изпитваш удоволствие от нещо, от което други хора не изпитват удоволствие. Е, като оставим настрана практикуването на хладнокръвни изтезания, но те са може би единственото изключение. Обичаш Коледа и това е чудесно. Просто помни, че не всеки на света я обича, но това по никакъв начин не бива да се отразява на твоите чувства.

— Леле — рече Валкирия. — Сякаш ме учиш на мъдростите на живота.

— С теб не се общува лесно — отвърна скелетът.

Стигнаха до кея и момичето откопча предпазния колан.

— Утре няма да работя и прочее, но… Ти нали ще се отбиеш?

— Разбира се. Нали трябва да ти дам подаръка.

Валкирия се засмя.

— Така е. Весела Коледа, Скълдъгъри.

— Весела Коледа, Валкирия.

Момичето излезе от колата и затича под снега.