Дерек Ланди
Тленни обвивки (17)

17.
Поръчката

На Тесеракт му трябваха три часа, за да проникне в дома на детектива. Първо дезактивира магическите защити, после се съсредоточи върху електронните. Работеше сръчно, но без да бърза, позволи си искрено да се възхити от изпипаните детайли на системата за сигурност. Преди сегашното си гостуване в Ирландия, никога не се беше срещал очи в очи със Скълдъгъри — Тесеракт предпочиташе в мислите си да нарича хората, които му предстоеше да убие, с малките им имена — и се зарадва да се убеди, че всички истории за професионализма на детектива-скелет се оказваха истина. Достоен противник, ако такъв изобщо съществуваше.

Разбира се, Тесеракт не се интересуваше от достойни противници. Нямаше ни най-малка амбиция да се самодоказва, да поставя способностите си на изпитание, нито пък ненужно да рискува живота и свободата си. Ако обстоятелствата позволяваха, винаги предпочиташе да убива жертвите си, докато са разсеяни, когато са му обърнали гръб или докато спят. Веднъж дори — историята помнеше и такъв знаменателен случай — беше убил един мъж, който беше вече мъртъв. Мъжът беше поръчан за убийство, но сърдечен удар го беше застигнал още преди Тесеракт да успее да се докопа до него. Когато руснакът завари работата вече свършена, за всеки случай намушка мъжа още веднъж, не много дълбоко, после се върна при поръчителите да си иска парите. Тесеракт не се гнусеше от подлостите. В края на краищата, беше наемен убиец.

Затова настоящото положение на нещата не му се нравеше особено. Не му допадаше фактът, че за да узнае къде е скрита Давина Мар, се налага да мине през Скълдъгъри Плезънт, а най-вероятно и през Валкирия Каин, както и през всеки друг от групата им, който се случеше наблизо. Врагът го превъзхождаше числено, но поръчителите от Роърхейвън му бяха дали категоричен краен срок. Нямаше мърдане, дет’ се вика.

Тесеракт не беше нервен. Не беше възбуден. Не чакаше с нетърпение възможността да започне да пролива кръв, но и не се боеше от нея. Шансовете му не бяха добри, ако се наложеше да се изправи срещу двама или дори трима магьосници, но той не чувстваше страх. Беше професионалист, при това напълно в състояние да убие трима магьосници наведнъж, дори могъщи и опитни като Скълдъгъри, стига, разбира се, да успееше да ги хване неподготвени.

Не подценяваше и Валкирия Каин. Съставяше си подробни справки за всеки, срещу когото му предстоеше да се изправи. И за нея си беше съставил. Момичето имаше склонност да проваля плановете на враговете си, като за това й помагаха равни дози късмет, способности и чистопробна кръвожадна решителност.

Кожата под маската го засърбя. Днес се беше спрял на ъгловато метално лице с дълбоко вкопани скули и три дупки на мястото на устата. Измъкна ножа от канията, закачена под мишницата му, пъхна острието през отвора над лявото око и бръкна надолу над бузата, за да се почеше. Изръмжа от облекчение и прибра оръжието на място. Тогава чу колата.

Пристъпи до прозореца и видя Скълдъгъри и Ърскин Ревъл да слизат от Бентлито. Танит Лоу спря мотоциклета си до тях. Трима силни магьосници. Шансовете наистина не бяха на негова страна, но и с по-тежки ситуации се беше справял. Под прикритието на нощта Скълдъгъри извади от багажника нещо тежко и го вдигна на ръце. Най-после късметът се усмихна на Тесеракт. Носеха Давина Мар право при него.

Руснакът напусна стаята, като се държеше встрани от прозорците. Застана зад вратата на банята, дишането му беше спокойно и тихо, както винаги. Входната врата се отвори и магьосниците влязоха. Чу гласа на Давина, докато я разпитваха.

Ако извадеше късмет в някакъв момент щяха да позволят на Давина да отиде до тоалетната. Тогава му оставаше само да взриви черепа й и след това да се измъкне безшумно, преди някой да се е сетил да проверява защо затворничката се бави. Ако късметът му не проработеше, щеше да се наложи да убие най-напред Танит или Ърскин, да се разправи с тях един по един. Ако обаче късметът наистина му изневереше, никой нямаше да поиска да отиде до тоалетната и тогава вече щеше да му се наложи да се изправи срещу цялата група едновременно.

Стоя скрит зад вратата в продължение на двайсет и три минути. Чу как пристигна Валкирия — факт, който промени съотношението на четирима срещу един. Шансовете намаляваха. Въпросите към Давина спряха и Танит и Валкирия се отделиха в кухнята. Мина още минута, после стъпките на едната се насочиха към банята. Танит Лоу влезе, разкопчавайки колана си, и затвори вратата зад себе си, без да забележи присъствието му. Тя значи щеше да умре първа.

Руснакът пристъпи зад гърба й с протегната към тила й ръка. Мерна огледалото и срещна там нейния поглед. Очите на магьосницата се разшириха. Тесеракт си обеща да се наругае по-късно за грубата грешка.

Танит се извъртя, като едновременно изхлузи колана си от гайките на панталона. Замахна, кожата се омота около китката на руснака, тя дръпна, за да го събори, но той беше готов. Заби рамо в гърдите й и я събори през отворените врати на душ-кабината. Преди Танит да успее да извика за помощ, наемникът я изрита. Тя не очакваше това. Опитът на Тесеракт сочеше, че бързите бойци рядко очакват да срещнат противник, по-бърз от тях. Върхът на ботуша му се заби в корема на магьосницата, тя се преви на две и въздухът излезе от дробовете й. Залитна напред и докато падаше, срещна коляното му, което я тресна в брадичката.

Руснакът не я уби. Докато беше в безсъзнание, тя не представляваше заплаха, така че той не видя необходимост да пролива кръвта й. Стараеше се да не извършва убийства, за които нямаше да получи и стотинка.

Пак се скри зад вратата и се заслуша в неразбираемото мърморене на разговора в апартамента — Скълдъгъри отново приказваше с Давина Мар. Тесеракт пристъпи вън от банята и се промъкна към кухнята. Валкирия стоеше с гръб към него. Правеше чай. Съвсем по ирландски.

Докато пресичаше безшумно кухнята, Тесеракт осъзна, че има възможност и нея да остави жива, но реши да не го прави. Срещата с Танит просто се беше стекла така, че русата магьосница да бъде пощадена. Простичката истина сега обаче гласеше, че е значително по-лесно и безшумно да убие малкото момиче, отколкото да се мъчи да я усмирява. Тесеракт беше преди всичко практичен човек, затова посегна направо към гръбнака на Валкирия.

Момичето сигурно беше усетило движението на въздуха, защото заговори, допускайки, че приятелката й се е върнала от тоалетната. Пръстите на руснака се сключиха около шията й, тялото й се замята и тя заиздава звуци, сякаш се дави. Изви се силно, изскубна се от хватката му и се хвърли настрани на пода.

— Помощ! — излая.

Тесеракт присви очи към палтото, в което беше облечено момичето, осъзнавайки твърде късно, че то притежава определени магически свойства. Пръстите му бяха стиснали яката, а не шията й, и яката я беше спасила. Поредната грешка, днес просто се сипеха една през друга.

Скълдъгъри Плезънт влетя в кухнята и Тесеракт се обърна да го посрещне лице в лице. Наведе се под първия замах на скелета и заби лакът в ребрата му. Усети как рамката, която крепеше дрехите на детектива, се огъна навътре и чу изхрущяването на гръдния кош. Скълдъгъри се олюля настрани и на мястото му застана Ърскин Ревъл. Измести рязко въздуха, но Тесеракт отскочи и вълната го пропусна. Без да му мигне окото, Ревъл нападна. Не, че това щеше да му помогне по някакъв начин.

Тесеракт блокира първия удар с лакът, после заби юмрука си право в зъбите на Ревъл, който залитна назад, но руснакът също направи крачка след падащото му тяло. Увлечен да приключи, наемникът късно видя, че падането на Ревъл е клопка. Ърскин рязко го изрита в коляното и ако инстинктът не беше помогнал на Тесеракт да се дръпне леко. Със сигурност щеше да изгуби капачката на коляното си.

Въздухът затрепери и се стовари върху руснака с нечовешка сила. Наемникът прелетя през стаята, приземи се върху масата и се претърколи от другата й страна.

Ърскин хвърли срещу него огнено кълбо, което наемникът не успя да избегне, в следващия момент Валкирия заби сноп сенки в гърдите му. Тесеракт със залитане нахълта в гостната. Давина беше вързана за стола, втренчила в него ужасени очи. Мълчаливо се замята, за да се освободи от белезниците.

Преди да успее да я довърши, Скълдъгъри и останалите застанаха зад гърба му. Скелетът махна с ръка и пистолетът му полетя от масичката към облечената му в ръкавица длан. Руснакът хвърли рязко ножа си, острието прониза халката на спусъка, повлече оръжието и го закова за отсрещната стена.

— Пуснете ме! — изкрещя Давина.

Тесеракт се втурна към Валкирия, като по пътя грабна масичката и я запрати към Скълдъгъри, за да му отвлече вниманието. Валкирия хвърли срещу му пипало от сенки, но руснакът се наведе и го избегна, претърколи се по пода, скочи, стисна черните дрехи на момичето с две ръце и я вдигна от пода. Блъсна я в стената, после я преметна като парцалена кукла и я запрати към близкия прозорец. Краката й счупиха стъклото. Въпреки силната инерция, тя не падна навън, само гърбът й тежко се удари в страничната рамка, тялото й отскочи и увисна към пода сред куп стъкла. Остана неподвижна, наполовина отвън, наполовина вътре в стаята, простряна върху перваза на прозореца. Ако не бяха специалните й дрехи, щеше да е изкормена и нарязана на парчета.

Руснакът се обърна, когато Скълдъгъри го връхлетя, иначе безстрастното изражение на черепа сега беше изкривено и зло. Тесеракт пое един удар и сам замахна, сграбчи скелета, преметна го през рамо и го захвърли на земята. Чу щракване на пръсти и пламъкът на Ърскин го удари в гърба. Тесеракт залитна, а Скълдъгъри вече беше на крака. Руснакът усети, че палтото му гори и пламъкът пълзи и по кожата му. Улови полетелия към него юмрук на скелета, стисна и костите в дланта на Скълдъгъри затрепериха, после се натрошиха и детективът изкрещя от болка. Тесеракт можеше да предава магията си само през връхчетата на пръстите си, така че когато следващият му удар строши челюстта на скелета, това не беше магия, а комбинация от извънредна сила, правилен ъгъл на удара и чист късмет.

Скълдъгъри рухна, в същия момент стена от изместен въздух се заби в руснака и го преметна през канапето. Той се изтъркаля, изхлузи се от тлеещото палто и се обърна да посрещне атаката на Ърскин, видя ръцете на елементала да се отпускат с обърнати надолу длани и се досети какво ще последва. Сграбчи поставената на пода лампа и я стисна с две ръце като бухалка. Когато въздухът затрепери и Ърскин полетя към него, Тесеракт замахна и удари. Лампата стана на парчета, ударът спря Ърскин на място и го запрати в безсъзнание.

Тогава от нищото долетя нов ритник, право в лицето на руснака. Тесеракт се препъна в натрошената масичка и също се озова на пода. Танит падна от тавана, където беше увиснала с главата надолу. Трябваше да я убие. Трябваше да я убие, когато имаше възможност.

Магьосницата отново скочи, целта й беше да приключи схватката с още един премерен ритник в главата. Тесеракт вдигна ръка да го блокира, но Танит го прескочи. Руснакът се претърколи настрани, избягвайки най-голямата сила на ритника й, изправи се, парира поредната й атака достатъчно енергично, за да си осигури малко пространство за движение. Не беше от онези, които си губят времето в приказки по време на схватка, но точно в момента умираше да зададе на Танит един въпрос. Дали след като се е свестила в банята, веднага се е втурнала да помага на приятелите си или е постъпила по-умно и е отложила помощта си за малко, колкото да звънне по телефона и да повика подкрепления?

Тесеракт направи лъжливо движение, хвана я незащитена, ръбът на дланта му се заби в ребрата й. Опита и да я сграбчи, но тя направи впечатляващо салто и се измъкна от хватката му. Заотдръпва се, вниманието й се раздвояваше между руснака и старанието й да види къде стъпва. Палтото й беше преметнато на един стол, а под палтото лежеше мечът й. Тя се втурна към него.

Тесеракт грабна с една ръка музикалната уредба на рафта до главата си. Изтръгна жиците и я хвърли силно през стаята. Танит стисна меча си и се извърна да нападне, когато уредбата я фрасна право в лицето. Магьосницата падна като подкосена, тонколоните изтракаха на пода.

Ако наистина си е позволила миг забавяне, за да звънне поне един телефон, със сигурност е повикала Флетчър Рен, казала му е да доведе и още помощ. Тесеракт бавно закрачи към стола, на който Давина Мар продължаваше безпомощно да се мята.

— Не — каза Давина, а в очите й се четеше искрен страх. — Не така. Моля те, поне ме остави да се изправя. Моля те, не така.

Тесеракт с радост би изпълнил последното й желание, но телепортаторът със сигурност щеше да доведе или Гастли Биспоук, или Чайна Сороуз, по-вероятно Гастли. Въпросът, който стоеше сега, беше: ако Танит наистина е повикала Флетчър, то колко време ще му трябва на него да намери шивача? Трийсет секунди? Минута? Тесеракт просто нямаше време за губене.

Леко положи длан на гърдите на Давина Мар, гръдната й кост потрепери и се натроши, ребрата й се начупиха и потънаха навътре в дробовете, пронизаха и сърцето й. Американката умря с широко отворени очи.

Тесеракт се обърна и един тежък юмрук го тресна право в челюстта, точно там, където свършваше маската и започваше голата плът. Ако Гастли Биспоук си беше наранил ръката при удара, с нищо не го показа и продължи да настъпва.

Тесеракт поемаше кроше след кроше, сам замахна, но Гастли избегна юмрука му. Три резки удара смазаха лицето на руснака под маската, после Гастли свали гарда и се зае да обработва тялото му. На всичкото отгоре го и изрита изненадващо, заради което целият крак на наемника изтръпна. Тесеракт неволно се наведе, с което си спечели и невероятен ъперкът под брадичката.

Флетчър Рен се материализира в стаята, подхвана внимателно падналата сред стъклата Валкирия. Махна от нея няколко остри парчета и двамата изчезнаха. Миг по-късно Флетчър отново се появи, този път сам. За няколко мигвания на окото той изчезна още три пъти, отнасяйки един по един Скълдъгъри, Ърскин и Танит.

Тесеракт вече беше уловил ритъма на бой на Гастли и успя да му вкара успешно три бързи удара, които потънаха в хълбока на боксьора. Гастли залитна и падна, борейки се да си поеме въздух с широко разтворени очи. Тесеракт отлично знаеше какво може да причини един премерен юмручен удар. Такъв удар не просто предизвикваше болка — той пречупваше силата на атаката, изваждаше противника от равновесие. Тъкмо това се беше случило с Гастли. Той не беше очаквал толкова бързи удари, толкова силни. Боксьорът се изправи, но руснакът вече го виждаше как се държи на разстояние, как е утроил предпазливостта си.

Флетчър се материализира до тях.

— Готов ли си? — попита. Гастли не сваляше поглед от Тесеракт и премълча. — Гастли. Готов ли си да тръгваме?

— Да — изръмжа.

Флетчър кимна. Посегна, свали от стената пистолета на Скълдъгъри, като захвърли ножа на руснака настрани. Телепортира се до стола, взе и меча на Танит, после вдигна и Шапката на детектива, после се появи до лакътя на Гастли. Двамата изчезнаха.

Тесеракт застина и остави свитите си юмруци бавно да се отпуснат. Гърбът му беше обгорен, кожата беше почерняла и на места сълзеше кръв, но поръчката беше изпълнена. Хвана се, че го изпълва надежда работодателите от Роърхейвън да му поръчат да ликвидира и Скълдъгъри, както и всички от групата му. С удоволствие би довършил започнатото.