Дерек Ланди
Тленни обвивки (11)

11.
Магьосниците от Роърхейвън

Колкото повече човек се приближаваше до Роърхейвън, толкова по-болни изглеждаха дърветата наоколо, тревата ставаше все по-кафява, езерото — все по-черно. Улиците на градчето бяха тесни, къщите — прегърбени, прозорците им — криви. Параноя и омраза, кипящ гняв и жлъчна враждебност лъхаха от паважа, течаха из канавките като кръв. Градчето беше същество, краставо, болно псе, покрито с бълхи, кърлежи и въшки, което само собствената му злоба още крепи живо.

Мъжът със златните очи стоеше до неподвижното езеро, копчетата на палтото му бяха закопчани догоре заради студа.

— Мар? — попита той.

— Още е жива — отвърна старецът зад гърба му.

Забулената в черно жена заговори тихо:

— Мислех, че сме наели най-добрия.

Старецът дори не се опита да скрие раздразнението в гласа си:

— Така е, наехме най-добрия.

— Тя трябва да умре — продължи жената. — Твърде опасна е, за да остане жива в затвора.

— Тесеракт ме уверява, че скоро ще я довърши — старецът отвърна поглед от жената. — Все още ли мислят, че всичко е работа на американците?

Мъжът със златните очи сви рамене.

— Кой може да каже какво мисли Скълдъгъри Плезънт? Единственото, което ни остава, е да се придържаме към плана. Ако започне да ни подозира, тогава ще се разправим и с него. За момента обаче всичко е според първоначалните предвиждания. Новото Убежище ще бъде в Роърхейвън. От този малък град ще започне промяната на света.