Дерек Ланди
Тленни обвивки (10)

10.
Костотрошачът

Приживе Вориен Скейпгрейс за кратко притежаваше кръчма в Роърхейвън, която обслужваше преимуществено магьосници. Това беше в дните, преди Вориен да открие призванието си да бъде Върховния убиец, а — още по-късно — и Крал на зомбитата, но все едно — той си спомняше онези времена с радост. Още тогава беше наясно, че в страната, както и по целия свят съществуват много барове, кръчми и клубове с магьосническа клиентела, но се ласкаеше да мисли, че неговото заведение предлага на магьосниците нещо по-специално. Успява да бъде техен втори дом, например. Убежище от изискванията и стреса на модерния живот.

Но от тогава беше изтекла много вода, Вориен вече гледаше на нещата по-обективно и постепенно осъзна какво точно беше предлагала неговата кръчма: мътно осветление, блудкави питиета, лошо обслужване и тоалетна с воня на развалено кисело зеле. В заведението му не бе имало нищо, с което да си заслужава да се гордее. Нищо, което да чувства като свой успех. В това, разбира се, беше и цялата работа. Магьосническите кръчми по необходимост са лоши кръчми. Ако бяха хубави кръчми, всички хора щяха да искат да ходят в тях.

Седнал в една друга магьосническа кръчма в Дъблин, Скейпгрейс размишляваше върху трудностите и мъките, през които беше преминал приживе и се надяваше преди нощта да превали, да се е приближил поне с още една крачка към възможността отново да бъде жив човек.

Бияча се запромъква през тълпата мрачни клиенти, разливайки нечие питие и извинявайки се напоително. Най-после се добра до масата на Скейпгрейс.

— Едни мъже там — произнесе напрегнато, — твърдят, че ви познават.

Скейпгрейс се облегна назад на стола си.

— Викни ги.

Бияча кимна, обърна се, но тълпата вече се разделяше пред въпросните мъже. Шестима. Наистина бяха познати. Отдясно предпазливо се промъкваше Дейв Светкавицата, играейки си с бляскавия поток електричество, който припукваше между пръстите му. Косата му стърчеше във всички посоки, а от лицето му сякаш не слизаше подигравателната усмивка.

До него стърчеше Пит Шарлатанина. Макар и роден в Кери, той хранеше всеизвестното и отдавна превърнало го в посмешище желание да се изживява като стрелец самотник от Дивия запад. Носеше каубойски ботуши и дълги прашни палта, а днес револверът му беше препасан на видно място на левия хълбок. Ръката му светкавично измъкна оръжието от кобура. Пит го завъртя на пръста си, сякаш искаше да впечатли всички наоколо.

Бияча нададе едно удивено „Ооо!“ и Скейпгрейс едва потисна желанието си да го цапардоса.

Отляво на зомбито бяха застанали двама магьосници, които така и никога не бяха съумели да натрупат някаква собствена репутация. Не притежаваха кой знае какви способности, не бяха умни и Скейпгрейс така и никога не беше успял да запомни имената им.

Най-отзад стърчеше гигантът Бробдинг, приведен, за да не се удря в тавана, а мъжът, изправил се точно пред Вориен, беше Йеронимус Дедфол. Дедфол беше наемник и преди да се завърне в Ирландия, се беше бил в няколко войни — и магьоснически, и войни, които смъртните водеха помежду си. Сега се беше установил в Роърхейвън и държеше кръчмата на Скейпгрейс. Добре, че Скейпгрейс не беше злопаметен.

— Здрасти, кретен — рече Вориен.

— Господи — отвърна Дедфол. — Истина било. Всичко, дето го приказват, е истина. Ти си една тромава, разлагаща се камара.

Пит Шарлатанина се изкикоти и Вориен се поизправи на стола си.

— Аз съм от живите мъртви, ако това имаш предвид. Какво мога да направя за теб, Йеронимус? Допускам, че сте чули за търга.

— Чухме — кимна Дедфол. — Значи знаеш къде живее детективът-скелет?

— Да, знам. Искате отмъщение за оня случай, когато той ви размаза от бой в собствената ви кръчма? Имате две възможности. Едната е да го издебнете неподготвен. Другата е да продадете информацията на трето лице. Напълно е възможно на същото място да налетите и на малката му партньорка.

— Каин — изръмжа единият от магьосниците, чиито имена Скейпгрейс не помнеше.

— Подобна информация струва скъпо — продължи зомбито, — но аз не искам друго, освен друга информация в замяна. Кенспекъл Граус. Искам да разбера къде да го намеря.

Нещата вървяха толкова гладко, че Вориен трябваше насила да се сдържа да не се хили, защото имаше реална опасност да му изпаднат още зъби. Ще издаде адреса на детектива скелет, в замяна ще намери Кенспекъл и всичко ще се оправи. Трябваше да признае, че планът се беше оказал добър.

— Граус… — почна Дедфол. — Ученият? Че откъде да го знам къде живее?

— Ако не знаеш, не си ми притрябвал. Следващият! Някой да знае къде в Дъблин обитава Кенспекъл Граус?

Дедфол се усмихна.

— Кажи ми, Вориен, какво ще ни попречи да те разпарчетосаме, крайник по крайник, докато най-после не изтръгнем от тебе адреса на скелета?

Скейпгрейс нямаше отговор на този въпрос.

Сред тълпата наоколо се понесе мърморене и нервничене, когато един едър мъж в дълго палто подмина Дедфол и се изправи над масата на зомбито. Главата му беше скрита от дръпната ниско качулка, но отдолу Скейпгрейс мерна нещо метално, заприлича му на маска.

— Трябва да разбера къде живее Скълдъгъри Плезънт — изрече едрият с някакъв акцент — източноевропейски най-вероятно или пък руски. Скейпгрейс реши, че акцентът е руски. Както и много други акценти, и този го беше чувал достатъчно често на различни места.

— Имаш ли информацията, която искам в замяна? — попита Скейпгрейс, без да обръща внимание на гримасата на Дедфол, главата под качулката се поклати отрицателно.

— Чувал съм за този Граус, но не знам къде живее.

— Защо тогава ми губиш времето?

Известно време руснакът мълча. После бавно постави дланите си върху масата и се приведе напред.

— Защото искам да ти дам възможност да избегнеш кръвопролитието. Кажи ми къде живее детективът-скелет и всички ще се разотидем от тук по живо по здраво. Ти си мъртвец, но съществуват начини дори и мъртвец да бъде убит.

В рамките на забележително кратък отрязък от време разговорът рязко се изплъзна от контрола на Скейпгрейс, като при това бяха употребени забележително малък брой думи.

Имаше нещо в тона на руснака, нещо, което подсказваше, че насилието предстои и то в непосредствено бъдеще. На Скейпгрейс това ни най-малко не му допадна. Човек, който не отделя на насилието полагаемо време за внимателно обмисляне, е такъв, за когото насилниченето е нещо като стар и любим чифт обувки — нахлузваш ги, изхлузваш ги, без изобщо да мислиш за тях. Това не беше в стила на Скейпгрейс.

— А дали — изрече внимателно той, — не е възможно да постигнем някакъв компромис?

— Няма начин — рече Дедфол на мистериозния руснак. — Слушай, приятел, с шантавия си акцент и шантавата си маска мене няма да ме сплашиш. Ние дойдохме първи, така че чупката.

Едрият мъж бавно се обърна към магьосника.

— Не искаш да си имаш неприятности с мен.

Дедфол се изкикоти невярващо.

— Скейпгрейс, готви се. Като приключим с тоя хахавелник, се заемаме с тебе.

Шарлатанина Пит пак започна да се фука с револвера си. С пръст в халката около спусъка той завъртя оръжието толкова бързо, че то се превърна в размазан кръг във въздуха, после го запремята напред-назад, напред-назад, най-сетне го пъхна в кобура. То едва докосна кожата и отново се оказа в дланта на Пит. Той подхвърли пистолета пак във въздуха, улови го, докато още се въртеше, прехвърли го в другата ръка и продължи да го върти. Преметна го под мишницата и над рамото си, улови го пак, после смени посоката на въртене и пак го подхвърли, а точно в този момент руснакът посегна, грабна оръжието и застреля Пит на място.

Шарлатанина Пит отлетя назад, разнесоха се крясъци, вой и викове, и изведнъж се оказа, че всички си тръгват.

Дейв Светкавицата изръмжа, замахна и електричеството заискри от върховете на пръстите му. Руснакът се гмурна зад Бробдинг, светкавицата удари гиганта и той изпищя. Скейпгрейс се преметна назад със стола си, падна и в последния момент видя как и Бияча заляга на пода. Паниката се разпространи и пред изхода настъпи блъсканица.

Руснакът застреля Дейв Светкавицата два пъти в гърдите. Юмруците на Дедфол вече се бяха превърнали в чукове, той нападна, изби оръжието от ръката на непознатия и замахна към главата му. Руснакът се наведе под замаха, подмина Дедфол и налетя на двамата магьосници, чиито имена се забравяха така лесно.

Дланите на единия от тях вече грееха, готови да освободят поток от енергия. Вторият явно беше решил да заложи на похвата лице в лице, защото беше измъкнал от ръкава си дълга кама. Скейпгрейс видя със собствените си очи как руснакът изви ръката на втория магьосник назад и го наръга със собственото му острие. Нещастникът с мъгляво име изгъргори изненадано, руснакът измъкна камата от разхлабената му длан и с едно движение преряза гърлото на другаря му със светещите длани. После се извъртя, видя, че Бробдинг му налита и хвърли камата към пода. Тя се заби в стъпалото на гиганта и го прикова към дъските. Бробдинг отново изпищя.

Дедфол нападна. Руснакът се изви рязко назад, проследи с поглед как единият от чуковете прелетя на безопасно разстояние пред очите му, после на свой ред замахна. Кокалчетата му срещнаха ставата на челюстта на Дедфол и тялото на наемника буквално се отлепи от пода.

Бробдинг измъкна камата от крака си с изпълнено със самосъжаление квичене. Заръмжа и пак нападна. Нямаше достатъчно място за свободно придвижване на грамадното му тяло, а и трябваше да стои непрекъснато приведен под ниския таван, така че атаката му приличаше по-скоро на някакво енергично препъване напред. Намерението му обаче си личеше.

Руснакът се наведе под замаха на ръцете на великана. Юмрукът на Бробдинг направи огромна дъга, но непознатият лесно го избегна. Бробдинг пак се хвърли напред, руснакът му нанесе бърза серия къси удари в лицето, смаза му носа и му сцепи устната. Бробдинг заскимтя от болка, а руснакът го изрита в коляното. Скимтенето премина във вой, ужасен вой, а дланите изоставиха намерението за бой и обхванаха ранения крак.

Руснакът леко натисна гърдите на Бробдинг с върха на показалеца си. Чу се кошмарно изпукване на кости и Бробдинг рухна мъртъв. Сякаш грамадно дъбово дърво падна насред гората.

Дедфол отново беше готов, размахал юмруци-чукове, но руснакът пристъпи съвсем близо и притисна леко длан до рамото му. Всяка една кост в скелета на Йеронимус Дедфол леко притрепери и се натроши на парчета, като силата на магическия удар буквално разкъса тялото. Остри костни късове пробиха органите и кожата, кръв запръска във въздуха. Трупът се свлече, разкривен и обезобразен до неузнаваемост. Руснакът се обърна към Скейпгрейс, а очите му под маската светеха червени.

— Ще ти кажа — изрече Вориен, вдигнал ръце над главата си. — Ще ти кажа къде живее Скълдъгъри Плезънт. Моля те, само не ме взривявай.