Дерек Ланди
Тленни обвивки (1)

1.
Задачата на Рийт

Вратите се разтвориха рязко и Първосвещеник Аурон Тенебре влезе с решителна крачка в стаята, а робата се развяваше зад високата му източена фигура. От дясната му страна ситнеше Куивър, пестелив на думи, затова пък прекомерно щедър на усмъртителни погледи. От лявата страна на Първосвещеника вървеше Крейвън, откровен блюдолизец, притежаващ свръхестествена способност да пропълзява неусетно все по-напред, завоювайки пълната благосклонност на началника си. Напоследък Соломон Рийт се срещаше с триото твърде често.

— Духовник Рийт — поздрави Тенебре и кимна царствено.

— Ваша светлост — отвърна Рийт с дълбок поклон. — На какво дължа тази чест?

— Ти как мислиш, за какво ли сме дошли? — подигра го Крейвън. — Докладът ти се бави. Смяташ, че Първосвещеникът забравя толкова лесно? За глупак ли го вземаш?

— Не, съвсем не вземам Първосвещеника за глупак, не — спокойно отвърна Рийт. — Но що се отнася до интелигентността на приближените му, определено не мога да бъда толкова категоричен в оценката си.

— Обиди! — писна Крейвън. — Как смееш! Как дръзваш да говориш така пренебрежително в присъствието на Негова светлост!

— Стига — въздъхна Тенебре. — Престанете и двамата. Постоянните ви разправии ми лазят по нервите.

— Най-покорно прося извинение — незабавно откликна Крейвън и притвори очи, а долната му устна затрепера, сякаш всеки миг щеше да заплаче. Великолепно представление, както обикновено.

— Да — каза и Рийт. — Извинявам се.

— Ако оставим настрана драматизирането, духовник Крейвън е напълно прав да изтъкне, че докладът ти закъснява. Как се справя Валкирия Каин в заниманията си?

— Учи бързо — отговори Рийт. — Поне що се отнася до практиката. Има природна дарба за управление на сенки и при всяка наша следваща среща забелязвам напредък.

— А философският аспект? — попита Куивър.

— Там нещата съвсем не са толкова гладки — призна Рийт. — Момичето ни най-малко не се интересува от учението на Ордена. Ще отнеме много време, докато съзнанието й се отвори.

— Скелетът я настройва срещу нас — горчиво каза Тенебре.

— Боя се, че сте прав. Но продължавам да мисля, че усилията с нея си заслужават.

— Тепърва предстои и аз да се убедя в това.

— Това, че момичето учи бързо — обади се Куивър, — не означава, че тя е Вестителя на смъртта.

— Духовник Куивър има право — кимна Тенебре.

Рийт се постара лицето му да не загуби смирения си израз и премълча хапливия си коментар. През целия си живот беше търсил месията, онзи, който ще спаси света от самия него. Отлично знаеше опасностите, които напразните надежди и обречените каузи крият — беше се сблъсквал достатъчно често и с едните, и с другите. Но Валкирия Каин беше различна. Чувстваше го. Валкирия Каин беше избраната.

— Момичето ме тревожи — каза Тенебре. — Има ли потенциал? Несъмнено. С подходящото обучение и въздействие би могла да се нареди сред най-добрите от нас. Но и най-добрите сред нас са нищо в сравнение с качествата, които трябва да притежава Вестителя.

— Ще продължа да работя с нея — отговори Рийт. — След две, може би три години ще имаме вече ясна представа за същинските й възможности.

— Три години? — разсмя се Тенебре. — Както вече видяхме, и за по-кратко време могат да се случат много неща. Серпин. Венгос. Диаблерията. Можем ли да рискуваме да си губим времето с нещо, което може да се окаже грешка? Докато се занимаваме с това да изпитваме госпожица Каин, някой друг от последователите на Меволент може действително да постигне безумните си цели и да върне Безликите, този път завинаги. Или пък — в съзвучие със собствените ви страхове, духовник Рийт лорд Вайл да се завърне, за да накаже всички ни. Ако дори само едно от тези неща се случи, плановете ни не ще струват и пукната пара. Няма да има свят, който да бъде спасяван.

— Какво предлага Негова светлост? — попита Рийт.

— Трябва да сме сигурни дали не си губим времето с момичето.

— Долавящ — кимна Крейвън.

— Това сме го опитвали и преди — напомни Рийт. — Никой от нашите долавящи не успя да ни каже нищо положително.

— Разчитането на бъдещето никога не е било сред силните страни на некромантския Орден — отговори Тенебре.

Братята ни просто не се справят с него. Но има един друг долавящ, за когото непрекъснато дочувам слухове. Финбар някой си…

— Финбар Ронг^[1] — довърши Рийт. — Но той познава лично Валкирия. Това автоматично компрометира всяко негово предсказание за нея. А дори и да не я познаваше, съмнявам се, че би се съгласил да ни помогне. Както често напомням, никой в магьосническата общност не ни се радва особено.

— Но ние работим и за тяхното спасение! — излая Крейвън, но този път дори Първосвещеникът не му обърна никакво внимание.

— Долавящият ще ни помогне — каза Тенебре, — а след това няма да помни нищо. Духовник Рийт, искам да вземете Капана за души и да освободите пленената в него Останка.

Лицето на Рийт се изопна.

— Ваша светлост, Останките са изключително опасни…

— О, напълно се доверявам на способностите ви да овладеете ситуацията — пресече го Тенебре с бодро махване на ръката. — Нека Останката обладае този Финбар и ако после той погледне в бъдещето и види там, че Валкирия Каин е Вестителя на смъртта, тогава всички ние с чиста съвест можем да насочим всичките си усилия към това момичето да развие пълния си потенциал. Ако обаче в бъдещето няма нищо подобно, забравяме за нея и търсенето ни продължава в друга посока.

— Но използването на Останка…

— След като свършите работата, просто я приберете обратно в Капана. Нищо по-лесно от това!