Кен Сколс
Ридание (99)

Неб

Петронус замина след три дена. Неб гледаше как ескортът му прекосява равнината на Уиндвир и се изгубва в северните гори. Изобщо нямаше време да се приспособи към новите си отговорности. Но усетеше ли надигащата се паника, си спомняше какво му каза Петронус.

— Ти видя всичко, което правех тук — наставляваше го старецът през първата вечер, когато Неб го помоли да премисли решението си да го постави начело. — Няма да се занимаваш със смените на стражите и останалите военни въпроси. Просто продължавай работата и внимавай да имате припаси. Въпросите, които не могат да чакат няколко дена за птица, решавай на събрание или питай човека, който ще остави тук Рудолфо. — Петронус помълча малко, усмихна се и сложи ръка на рамото му. — Знам, че не е леко. Но не те натоварвам повече, отколкото смятам, че можеш да понесеш. — Накрая се наведе и промълви тихо: — Ти най-добре разбираш защо трябва да свършим тази работа.

Неб кимна. След това непрекъснато следваше Петронус и му задаваше всеки въпрос, за който се сети.

Сега, три дена по-късно, отново изпитваше несигурност. След като Петронус замина, той изпрати работниците по местата им. Никой не възрази. После провери графика за припасите, каруцата с артефактите и кухнята. Накара готвача да му завие малко храна и тръгна да обикаля и да надзирава работата. Разриването на снега ги бавеше допълнително и въпреки че студът не беше още непоносим, налагаше се да скъсяват значително смените. Една от най-големите му надежди бе, че Петронус ще поиска помощ за копаенето на гробове.

Неб обиколи навсякъде, като повдигаше расото си да не се намокри от снега. Бяха разделили Уиндвир на квадранти. Вътрешната част, зад стените на града, бе разцепена на северна, западна, източна и южна. Повечето от тях бяха разкопани, за да открият колкото се може повече артефакти. Бяха разделили и външната част по същия начин. Бяха привършили с източния и южния квадрант, но несигурността около действията на блатния крал — въпреки думите му — ги държеше встрани от северния. В момента копаеха дупки в западния.

Когато Неб стигна до северните предели, вече бе огладнял. Разчисти снега под едно дърво и извади двете пържени филии и парчето агнешко. Изяде сандвича, отпивайки от манерката си между хапките, и се зачуди за двайсети път през този ден какво ли прави блатното момиче Уинтърс в момента, дали и тя мисли за него, и дали ще се срещнат отново.

Усети, че се изчервява, и върна мислите си към равнините. Тя се появяваше все по-често в главата му и Неб не бе сигурен защо. Дори я беше сънувал два пъти. Говореше с брат Хебда за Изпепелената пустош и я видя през прозореца — стоеше под самотен бор, наблюдаваше го със странна усмивка на мръсното си лице.

Внезапно някой кихна силно и Неб подскочи. Огледа се, но не видя никого.

— Знам, че си тук.

Тишина.

— Ти си блатен съгледвач. — Внезапно го споходи една мисъл. — Ти си същият съгледвач, който ме отведе при краля ви.

Отново не последва отговор. Неб се размърда, чудеше се дали да зададе следващия си въпрос. Искаше да го изхвърли от мислите си, но не можеше.

— Познаваш ли едно момиче, Уинтърс? — попита той и усети, че лицето и ушите му почервеняват.

Този път чу изръмжаване. Реши да приеме, че е утвърдително.

— Кажи й, че Небиос бен Хебда я е видял под едно дърво в Изпепелената пустош.

Ново изръмжаване.

Неб извади ябълка от торбата си и я захапа. След това размисли и извади още една.

— Ето. Хващай. — Хвърли я към ръмженето и видя как изчезна във въздуха, когато съгледвачът я хвана с невидимата си ръка.

Двамата изядоха ябълките мълчаливо. След това Неб стана и се протегна.

— Трябва да се връщам. — Щом го каза, се почувства неловко. — Предай й съобщението, моля.

Последно изръмжаване и Неб излезе от гората. През целия обратен път се спираше често и гледаше назад за други стъпки в снега. Но покрай патрулите и сраженията имаше достатъчно следи и не можеше да каже нищо със сигурност.

Възможно ли бе съгледвачът да го е следил цяла сутрин? Може би още беше тук, стъпваше внимателно в собствените му следи, вървеше назад, но без да го изпуска от поглед.

Възможно ли бе блатният крал да му е назначил телохранител? Едва ли. По-скоро беше патрулиращ съгледвач или пазеше този участък.

Въпреки това мисълта за вниманието на краля го накара да се усмихне. До неотдавна единствените крале, които познаваше, бяха в книгите.

Неб погледна към побелялото небе и продължи на изток, към реката, замислен за предстоящата работа.