Кен Сколс
Ридание (7)

Джин Ли Там

Джин Ли Там гледаше как тревите и папратите се превиват, докато омагьосаните съгледвачи на Сетберт пристигаха и напускаха скрития им лагер. Баща й я бе обучил добре, така че можеше да забележи очертанията им, когато минаваха под редките слънчеви лъчи, които се процеждаха през короните на дърветата. В сенките те изглеждаха като призраци — тихи и прозрачни. Джин стоеше в края на лагера и наблюдаваше.

Сетберт ги бе спрял на няколко левги преди Уиндвир. Беше продължил напред със съгледвачите и щаба. На тръгване трепереше и се гневеше, но се бе върнал с широка усмивка. Джин Ли Там забеляза, че той е единственият доволен, когато се завърнаха. Останалите бяха бледи и потресени, може би дори ужасени. След това успя да долови част от разговора им.

— Нямаше да се съглася, ако знаех, че ще причини такова опустошение — каза един от генералите.

Сетберт сви рамене.

— Знаеше, че е възможно. Сучеше от същата цица, като всички нас. П’Андро Уим и Ксум И’Зир, Епохата на смеещата се лудост и останалото прокиснало андрофрансинско мляко. Знаеш историите, Уордин. Подобна възможност съществуваше.

— Библиотеката е унищожена, Сетберт.

— Не е задължително — намеси се нов глас. Това беше андрофрансинът, който ги бе срещнал предния ден. Чирак на някого от библиотекарите. Джин Ли Там го бе виждала и преди, в двореца. Той бе доставил металния човек на Сетберт и ги посещаваше понякога, за да го научи на нови номера. Мъжът продължи да говори. — Мехослугите имат дълга памет. Като ги съберем, ще ни помогнат да възстановим част от библиотеката.

— Възможно е — отвърна незаинтересовано Сетберт. — Но си мисля, че те може да имат по-стратегическо приложение.

— Нямаш предвид… — сепна се генералът.

Сетберт зърна стоящата отстрани Джин Ли Там и вдигна ръка.

— А, прекрасната ми любима чака нетърпеливо завръщането ми.

Тя се измъкна от сенките и направи реверанс.

— Милорд.

— Трябваше да го видиш, любима. — Очите на Сетберт блестяха с възторжен детски поглед. — Просто зашеметяващо.

Тя усети как стомахът й се сви.

— Сигурна съм, че е била впечатляваща гледка.

Сетберт се усмихна.

— Всичко, на което се надявах. И повече дори. — Той се огледа наоколо, сякаш внезапно си спомни за хората си, и се обърна към тях. — Ще говорим после. — Изчака ги да се отдалечат и се завъртя към Джин. — Утре ще организираме официален пир — каза й тихо. — Научих, че Рудолфо и Скитащата армия ще пристигнат преди обяд. — Очите му се присвиха. — Очаквам да си ослепителна.

Не беше срещала горянския крал, но баща й го описваше като възхитителен и безпощаден, макар и леко превзет. Деветте горски дома бяха относително изолирани в края на Новия свят, настрани от градовете по делтата на трите реки и Изумрудения бряг.

Джин Ли Там се поклони.

— Нима някога не съм била ослепителна, милорд?

Сетберт се засмя.

— Мисля, че сияеш само за баща си, Джин Ли Там. А аз съм просто скучна курвенска работа. — Той се надвеси над нея с усмивка. — Но Уиндвир променя нещата, нали?

Това, че Сетберт я нарече курва, не я изненада, нито пък я нарани. Наистина беше скучна работа. Но фактът, че бе споменал баща й открито два пъти през последните два дни, я накара да се замисли. Запита се от колко ли време знае. Надяваше се, че е отскоро.

Джин преглътна.

— Какво искате да кажете?

Лицето му помръкна.

— И двамата сме наясно, че баща ти също е курва. Танцуваше за пари в скутовете на андрофрансините и шепнеше клюки в косматите им уши. Неговото време отмина. С братята и сестрите ти ще останете сираци. Трябва да се замислиш какво ще е добро за теб, преди да останеш без избор. — Светлината в лицето му се завърна и гласът му стана почти весел. — Тази вечер ще вечеряме заедно. — Той я целуна по бузата. — Ще празнуваме новото начало.

Джин потръпна, но се надяваше, че е останало незабелязано.

Продължи да стои на мястото си, треперейки от гняв и страх, дълго след като Сетберт се бе завърнал с подсвиркване в лагера.