Кен Сколс
Ридание (54)

Джин Ли Там

Джин Ли Там се приближи до сивите гвардейци на портите на двореца преди горянските съгледвачи.

— Поздрави, пазители на светлината! Искам да говоря с папа Непоколебим. — Тя смушка коня си да се доближи още. — Кажете му, че го търси Джин Ли Там, бивша конкубина на братовчед му Сетберт, четирийсет и втора дъщеря на Влад Ли Там и понастоящем годеница на лорд Рудолфо от Деветте горски дома, генерал на Скитащата армия. — Наведе глава към стражите. — Кажете на папата, че лично съпровождам металния човек.

Докато портите се отваряха със скърцане, осъзна, че влизането никога не е било проблем.

Папата настоя да я види незабавно и лично я съпроводи до покоите за гости. Той явно не разбираше от даването и вземането на родство. Осъзна го, защото научи всичко необходимо за него в рамките на седем минути.

— Баща ми изрично настоя — каза тя и се усмихна на лъжата. — Аз трябва лично да съпровождам и наглеждам мехослугата, докато проблемът с Уиндвир не се разреши. Каза, че вие ще разберете защо това е важно с оглед на последните събития. — Тонът й беше мрачен, а гласът тих. — Кланът Ли Там е посредничил при множество преговори за родство.

Папата кимна.

— Ще изпълним искането му.

Тя също кимна. Знаеше добре, че става изцяло дума за пари. Баща й беше единственият мост на този архиепископ към остатъците от богатството на ордена. Изпълняването на исканията му беше най-благоразумното решение.

— Също така трябва да консумирам годежа си с Рудолфо.

Папата заекна.

— Хм. Не знаех за годежа до днес.

— Баща ми го обяви съвсем наскоро. Вярвам, че орденът не забранява съпружески посещения на затворниците?

— Със сигурност може да се уреди.

— Баща ми ще е благодарен — подчерта Джин. Годежът вече работеше в нейна полза. Усещаше ръката на баща си в това.

След като папата се оттегли, тя се изкъпа, намаза косата си с масло и се напарфюмира. Разопакова единствената представителна рокля, която бе открила сред дрехите в седмото имение, и я окачи до ваната, така че парата да премахне гънките.

Докато се приготвяше, се разхождаше свободно, както си беше гола, около Исаак.

— Ще видим ли лорд Рудолфо тази вечер? — попита мехослугата.

— Да. Много неща трябва да обсъдим.

Нареди да сервират вечерята в покоите на Рудолф и десетина минути по-рано тръгна да изкачва стъпалата на кулата. Сивите гвардейци не си направиха труда да я претърсят, макар че огледаха Исаак внимателно, разменяйки си тревожни погледи. Въпреки всичко изпълняваха желанията на баща й, дори тези, които всъщност си бяха нейни. За това нямаше съмнения.

Накрая извадиха голям ключ и й отвориха вратата. Джин влезе вътре, а Исаак я последва. Дебелият килим погълна металните му стъпки.

Затворническите покои почти не се различаваха от нейните. Вместо голям стъклен прозорец имаше гоблени с ловни сцени. Прозорците на това помещение бяха тесни и нависоко. Имаше писалище с разпилени листа, изписани ситно на поне три езика, а зад него се виждаше библиотека. В другия край — врата, вероятно водеща към спалня и баня. Беше подредена малка маса за трима, а около позлатената камина имаше ниско канапе и три стола.

Рудолфо стана от канапето и се поклони. Очите му я огледаха бързо, като спираха на миг на точните места.

— Лейди Там, вие сте видение в моята пустиня!

Джин направи реверанс.

— Лорд Рудолфо, радвам се да ви видя отново! — Наистина. Чак се изненада колко се радва. Той носеше тъмнозелени панталони, свободна копринена кремава риза и пурпурен пояс. Тюрбанът подчертаваше тъмните му очи. Рудолфо се обърна към металния човек и усмивката му се разшири.

— Исаак, добре ли си?

— Не, милорд — отвърна мехослугата. — Опасявам се…

Рудолфо вдигна ръка.

— След вечеря, приятелю.

Той се приближи до Джин и й предложи ръката си. Тя я прие. Изглеждаше по-висок, отколкото го помнеше, но пак си оставаше по-нисък от нея. Усети как пръстите му се плъзват по дланта й, стискат и се отпускат.

„Надявах се да ти спестя това.“

— Нека ви съпроводя до стола — каза той на глас.

Джин кимна с усмивка и тръгна към масата, плъзвайки длан над китката му.

„Явно баща ми има други планове.“

Рудолфо издърпа стола и я настани. След това заобиколи масата и се насочи към своето място.

— Седни при нас, Исаак — предложи той и посочи третия стол.

— Аз не ям, милорд — отвърна Исаак, но Рудолфо махна с ръка.

— Няма значение.

Исаак докуцука и се настани, загледан в подредените пред него прибори. След това обърна очи към покритите ястия и охладените бутилки с вино.

— Може ли поне да ви прислужвам, милорд?

Рудолфо поклати глава.

— В никакъв случай. — Намигна на Джин. — Днес е моят годеж и аз ще се занимавам със сервирането.

Джин наблюдаваше как той се изправя и застава до нея с бутилка вино, увита в бяла памучна кърпа. Рудолфо вдигна вежди и тя кимна. Той напълни чашата й, после своята и седна.

След това вдигна чаша и се наведе напред.

— Щях да ви сготвя нещо, ако Непоколебим ми беше позволил да се повъртя в кухните.

Джин се усмихна и премина с лекота на друг от невербалните езици. Отпи от виното, размърда пръсти и сви рамене. „Непоколебим не разбира нищо от държавничество.“ Тя облиза устни. Виното можеше да е малко по-сухо и остро.

— Това е превъзходен избор — продължи Джин.

„Съгласен съм. Можем да се възползваме от това.“ Рудолфо отвърна на усмивката й.

— Радвам се, че одобрявате.

Той се обърна към Исаак. Плъзна пръсти по ствола на чашата и докосна покривката с десния си показалец. „А той как се справя?“

— Как си, Исаак? — изрече на глас.

„Тъжен“, беше нейният отговор.

— Функционирам нормално, лорд Рудолфо.

Той кимна и отново обърна лице към Джин Ли Там.

— Според традициите на моя дом младоженецът приготвя пир за булката. Когато баща ми взел майка ми, той прекарал цяла седмица в кухнята и още три преди това във Великата библиотека, за да потърси перфектните рецепти. — Рудолфо се засмя. — Често говореше, че това било най-голямото му стратегическо изпитание. Изпратил куриери до всички краища на Познатите земи за съставки. Бутилка ябълково бренди от пещерните замъци на Грун Ел. Праскови от Глимърглам, естествено. Ориз и кала от Изумрудения бряг.

Баща й беше говорил за лорд Иаков. Но не бе споменавал за съпругата му. При по-подходящи обстоятелства баща й щеше да я запознае в подробности с историята на дома на Рудолфо. Когато бе приела да стане конкубина на лорд Сетберт, бе изкарала цял месец в наизустяване на всичко за човека и семейството му.

Сега залозите бяха по-големи — пълноправен годеж, а тя знаеше доста по-малко за бъдещия си съпруг.

Джин се размърда на стола си, внезапно усети тежестта на тези залози. Може би баща й бе променил стратегията си.

Но се съмняваше. Ако имаше нещо такова, тук щеше да я очаква съобщение, нямаше да й позволят да се срещне с Рудолфо.

„Баща ти трябва да защити Исаак“, направи знак Рудолфо и се надигна.

— Уви, ние ще празнуваме в по-бедна обстановка!

Той заобиколи масата, за да й сервира. Наблюдаваше изражението й, докато отхлупваше различните блюда. Направи й впечатление колко добре долавя реакциите й, защото не поднесе тези, които не й се нравеха.

„Явно разбира хората добре“, помисли си, докато Рудолфо сипваше аспержи в чинията й. Той не посегна към соса от масло и печен чесън и продължи с другите блюда.

Джин се усмихна, когато постави чинията пред нея.

— Много сте добър!

Той кимна.

— Уча се от хората.

Рудолфо сервира и на себе си и напълни чашите им с нещо червено и неохладено. Джин доближи чашата до носа си и усети, че виното ще бъде остро и по-сухо.

Рудолфо също вдигна своята.

— За великолепното партньорство. — Другата му ръка се мръдна леко, но тя я забеляза. „Дано бъдем щастливи един с друг въпреки обстоятелствата, които ни събраха.“

Джин повтори наздравицата, която бе произнесъл на глас. Беше твърде изненадана, за да повтори неизречените думи, които бе изказал на невербалния език на клана Ли Там.

Преди не мислеше, че щастието може да е важно за горянския крал. Зачуди се с какво ли още ще я изненада.