Кен Сколс
Ридание (33)

Джин Ли Там

Покоите на Джин Ли Там в седмото горско имение бяха доста по-прости от тези в двореца на надзорника, но това не я впечатли. Апартаментът се намираше на третия етаж и разполагаше с широка двукрила врата. Дрешниците бяха заредени с одежди с нейния размер. Тя се изкъпа, облече лятно облекло и слезе в трапезарията.

Исаак не ядеше, но я очакваше там. Не беше на масата, а на един стол за прислугата, до стената.

Джин посочи към празно място на масата.

— Исаак, моля те, присъедини се към мен.

— Благодаря, милейди. — Той закуцука към празния стол.

Тя забеляза, че си е облякъл чисто расо, и се усмихна.

— Защо още носиш маскировка?

Исаак приглади расото с металните си ръце.

— Не знам. Струва ми се правилно.

Качулката му беше спусната на гърба, така че явно не се криеше. Дали имаше нещо друго?

— Покоите устройват ли те?

Той кимна.

— Да, лейди Там.

Вратата към кухнята се отвори и оттам нахлу миризма на пресен хляб и сърнешко задушено. Появи се една прислужница, понесла димящ поднос. Тя го постави пред Джин Ли Там и се оттегли.

Джин се подвоуми между задушеното и хляба. Накрая избра второто и си отчупи един къшей.

— Кога ще започнеш работа?

Исаак избръмча и от гърба му изригна малко пара.

— Довечера ще сравня записките си за работата на мехослугите. Занимавах се с тях миналата година. Така ще видя с какво точно разполагаме. Понякога изтриват и подменят пластините ни, но рядко.

Тя кимна и натопи лъжицата в задушеното. Подуши пресните лукчета, морковите и подправките, и устата й се изпълни със слюнка.

— Колко време ще ти отнеме?

— Две седмици, пет дена, четири часа и осем минути — отвърна той.

— И след това ще преизчислиш сметките си? — Джин отпи от леденото ябълково вино.

— Да. — Откъм гората полъхна ветрец, носещ миризмата на зеленина и пушек. Светлината на свещта се отразяваше в металното му лице. — След това ще отида при последните андрофрансини и ще помоля за помощ.

Вратата се отвори и се появи стюардът.

— Лейди Там, току-що пристигна птица от баща ви. Сега ли да я донеса, или като приключите.

Тя попи устата си със салфетка.

— Сега, моля.

Мъжът й подаде малък свитък и тя го разгъна, насочвайки го към светлината.

Явното съобщение беше просто и незабележително. „Радвам се, че си добре.“ Разбира се, под него имаше тройно кодирано по-дълго съобщение. „Одобрявам избора ти, помогни за възстановяването на библиотеката.“ Точката, която бе сложена над буквата „а“, показваше, че Влад Ли Там смята четирийсет и втората си дъщеря за сгодена според правилата на родството.

Тя погледна към Исаак и отново към бележката в ръцете си. Това не беше съвсем неочаквано, но сякаш се случваше по-бързо от планираното. Определено потвърждаваше подозренията й, че баща й е бил замесен в плановете на Рудолфо да възстанови библиотеката. Погледна отново към металния човек и се зачуди какво ли ги очаква през следващите месеци. Замисли се за новия си годеник и се запита какво ли очаква и двама им с Рудолфо.

Когато заговори, можеше да има предвид и единия, и другия случай.

— Трябва да обсъдим стратегията.