Кен Сколс
Ридание (103)

Влад Ли Там

Влад Ли Там чакаше в горната стая на ниската квадратна кула на границата с Пилос. Беше оставил приготовленията у дома в ръцете на способните си деца и отплава с един от железните си кораби на тази тайна среща. Придружаваха го четвъртият син и тринайсетата дъщеря, заедно с две отделения от най-добре обучените им мъже и жени. В момента те бяха омагьосани и заемаха позиции около граничната кула. Влад седеше със секретаря си и чакаше.

Чу се потропване на вратата и секретарят я отвори. Появи се мъж в андрофрансинско расо, който отметна качулката си. Генерал Лисиас изглеждаше доста странно в тази дреха. Той присви очи и огледа помещението.

Влад Ли Там посочи стола насреща си. Секретарят побърза да налее две чаши с огнедъх, горянския ликьор, който владетелят на Изумрудения бряг бе заобичал напоследък.

— Моля, седнете, генерале. Пийнете с мен.

Лисиас вдигна чашата и я помириса. След това удари здрава глътка.

— Нося вест от племенника на Сетберт. Ерлунд е съгласен със споразумението, макар да не е доволен.

Влад Ли Там сви рамене.

— Недоволството не е от значение в този случай.

Лисиас кимна.

— Казах му, че не виждам по-добро разрешение на конфликта. Градовете-държави са почти в гражданска война. Блокадата и загубата на Уиндвир осакатиха икономиката ни.

Влад Ли Там се чудеше какво ли е да се превърнеш от генерал на най-могъщата нация на света в човек, който се опитва да спаси поне част от достойнството на народа с пазарлъци в последния момент.

— Делтата едва ли ще се оправи напълно някога — каза тихо той.

Лисиас преглътна.

— Съгласен съм, лорд Там. Но трябва да спасим каквото можем. Всичко това е една огромна трагедия.

Влад се замисли за децата, които бе изгубил по пътя. Последните бяха синът, който се бе жертвал в ентролузианския лагер, и дъщерята, която вече не му говореше. А преди тях и колко други, за които не искаше да си спомня в момента.

— Наистина неприятно.

Лисиас извади торба изпод расото си и му я подаде.

— Очертахме условията…

Влад Ли Там махна с ръка.

— Изгори ги, Лисиас. Няма да има писмени условия. — Той погледна към секретаря и мъжът донесе увит в кърпа предмет и пергамент. Секретарят връчи пергамента на Лисиас и извади металния предмет. Беше дълга около лакът метална тръба, монтирана на дървена дръжка от арбалет.

— Това принадлежи на Непоколебим. Могъщо оръжие.

Лисиас вдигна поглед от свитъка.

— А това писмо?

Влад Ли Там се усмихна.

— Съвпада с почерка на Непоколебим. Всички, които биха могли да го оспорят, отдавна са мъртви.

Лисиас местеше поглед от оръжието към бележката и обратно.

— Мислите ли, че ще повярват?

Влад Ли Там отпи от чашата и се наслади на топлината в гърлото си.

— Ще повярват. Слуховете продължават да се разрастват. Сетберт не беше особено дискретен за ролята си от самото начало.

Лисиас стисна зъби.

— Твърдеше, че има основание. Че има доказателства за намеренията на андрофрансините да възстановят заклинанието и да го използват, за да ни поробят.

— Накарай го — каза бавно Влад — да ти покаже тези доказателства. Подозирам, че ще му е трудно. — Осемнайсетият му син вече се бе погрижил за това. — Щом се разпространи мълвата за тази последна трагедия, ще има папски декрет с нови условия. Кажи на Ерлунд, че това е последното предложение и от него се иска само да го приеме и да арестува Сетберт. — Той се наведе и присви очи в слабо осветената стая. — Ако опита да защити по някакъв начин чичо си, му обясни, че предложението ни е милостиво. Стъпили сме здраво на врата на делтата. Едно движение и ще го прекършим.

Лисиас кимна.

— Ще предам съобщението ви.

Влад Ли Там се надигна.

— Много добре. Смятам, че приключихме тук. Акредитивните писма ще пристигнат дискретно, щом арестувате Сетберт.

Генералът наведе глава.

— Благодаря, лорд Там.

Влад Ли Там отвърна на поклона, като внимаваше да не склони глава повече от подходящото. Щом Лисиас излезе, той се облегна назад и довърши питието си.

До края на седмицата един от папите щеше да е мъртъв. Щом Познатите земи научеха за бележката на Непоколебим, никой нямаше да се съмнява, че Сетберт е унищожил Уиндвир и андрофрансинския орден. Разпространението на пълното с мъка признание на Непоколебим щеше да обясни колко се срамува, че е казал на братовчед си за заклинанието, и защо повече не може да понася вината, която го разяжда. Щеше да насочи вниманието към сметки в банката на Ли Там, които се създаваха в момента, сочещи обвинително към мъжа, чиято параноя и амбиция почти бе струвала на света светлината на познанието, и към братовчед му, папата марионетка, готов да стъпче останалото за пари.

Сетберт щеше да загуби последователите си, а войната — смисъла си.

Надзорникът щеше да бъде лишен от земи и титли и трябваше да бяга. Това бе всичко, което възнамеряваше да стори Влад Ли Там засега. Но беше сигурен, че е достатъчно.

Рудолфо и Петронус щяха да се погрижат за останалото.