Кен Сколс
Ридание (97)

Джин Ли Там

Джин Ли Там прочете бележката десетина пъти, преди да я изгори. Ала дори след това тя продължи да стои пред очите й.

Съобщението пристигна сутринта с една птица, за която баща й знаеше, че винаги може да я намери. Джин не беше сигурна какво точно означава, докато не зърна умърлушените лица на ескорта си.

„Той ще има нужда от теб. Предложи му утеха и ще станеш дясната му ръка.“ Имаше и допълнително кодирано съдържание: „Оплачи саможертвата на брат ти в името на светлината.“

Запита съгледвачите защо са толкова тъжни и те й казаха за смъртта на Грегорик. Внезапно осъзна значението на бележката от баща й. Върна се в шатрата си и за пръв път, откакто се помнеше, заплака тихо, както се полагаше на дъщеря на Влад Ли Там.

Не тъжеше за брат си. По-скоро изпитваше гняв към семейството и най-вече към баща си. Стратегията беше ясна. Човек се оформя от събитията в живота си. Такова беше учението на франсините. Както и че човек, група и дори цяла нация могат да бъдат подтикнати, ако животът им се стимулира в нужните моменти. Малко тъга, за да изградят съчувствие, малко загуба, за да се появи мярка за благодарност, възможност за отмъщение — да уталожи гнева.

И въпреки яснотата на стратегията тя внезапно изпита колебание. Работата на баща й се състоеше от десетки игри на войната на кралицата с истински хора, а ходовете в една партия бяха свързани с тези в друга. Вярваше — както я бяха учили, — че това дело е в полза на светлината, макар и по-тъмно от действията на андрофрансинския орден, но от съществено значение, за да не поемат никога Познатите земи по пътя на Стария свят.

Но сега действията на баща й я разгневяваха. И в центъра на това бе съзнанието, че Рудолфо е потърпевш от машинациите на Там.

Това ли беше любовта? В такъв случай й беше трудно да намери нещо полезно в нея. Любовта трябваше да е най-добрата стратегия в защита на висша кауза. Ала коя беше тя, че да се съмнява във волята на баща си? Доколкото знаеше, той просто бе продължил делото, предадено от баща му. Коя беше тя, че да се съмнява в работата на клана Ли Там?

Тези дела ще запазят светлината в света. Преди да види колоната от дим, което й се струваше толкова отдавна, щеше да заяви без колебание, че подобна благородна цел оправдава всякакви средства. Сега обаче се колебаеше.

Когато прецени, че Рудолфо ще се появи след няколко часа, изплакна очите си и облече прости вълнени дрехи. Тази нощ щеше да свърши работата си. Да изпълни ролята си в бащиното си дело, но нямаше да се облича тържествено.

Джин Ли Там отиде в края на лагера с останалите, включително и Исаак, и загледа редицата метални хора, тичащи в перфектен синхрон по побелялата земя. Около тях препускаха горянски съгледвачи, сякаш караха стадо добитък. За пръв път, откакто се бяха срещнали, не можеше да различи годеника си сред групата ездачи.

Дори когато спряха, не можа да го разпознае отначало. Най-сетне го забеляза как се смъква от коня и подава юздите на един адютант. Джин остана настрани и продължи да го наблюдава.

Рудолфо явно не беше на себе си. Движеше се бавно, с наведени рамене, а лицето му бе уморено и невероятно тъжно. Очите му бяха почервенели от изтощение, а челюстите бяха стиснати. Носеше зимната вълнена дреха на съгледвач, напоена с по-тъмни петна, очевидно кръв. Зачуди се дали не принадлежи на Грегорик.

Джин го гледаше как дава инструкции на друг от капитаните и реши, че не може да чака повече. Приближи се и когато улови погледа му, замръзна на място.

В този миг нещо се пропука в нея и тя осъзна нещо със сигурност, но го избута настрани. После, щеше да мисли за това после!

Рудолфо не показа изненада, че се е отдалечила толкова от седмото имение. Само кимна и изръмжа, когато му обясни, че е довела Исаак, ако другите мехослуги имат нужда от поправки.

Повтори същото и на капитана, който махна на Исаак. Преди металният човек да се насочи към себеподобните си, Джин хвана ръката на Рудолфо и го поведе със себе си. Той не оказа съпротива.

Джин Ли Там нареди да приготвят корито с топла вода, храна и напитки, след което накара Рудолфо да седне на широкия матрак и свали ботушите му.

Загубата му се отразяваше тежко и скоро щеше да тръгне по петте пътя на тъгата, за които говореха андрофрансините. Сега клатеше глава, мърмореше и гледаше надолу, встрани от нея.

Въпреки това се подчиняваше и влезе в коритото, позволи й да отмие кръвта на умрелия му приятел. Тя го подсуши с топла кърпа сякаш беше дете и го уви в тежка памучна роба.

Рудолфо седна на матрака и задъвка унило парче сирене, а Джин се обърна да му налее бренди.

Преглътна буцата в гърлото си и разбърка първата доза от лекарството. След това седна до него и го накара да хапне още, и да изпие подправеното питие.

Сложи го да легне, духна лампите и се сгуши в него. Прегърна го и започна да гали къдравата коса, врата му, докато той не заспа.

Остана будна дълго време, замислена за предстоящото. Изчака цели три часа, преди да се съблече и да се притисне към него, да започне да го гали и целува.

Рудолфо се размърда и тя се покатери отгоре му, пое го в себе си и намери ритъм, подходящ и за двамата.

Той се бе вкопчил в нея, но не издаде и звук, дори накрая. След това потъна в дълбок сън, без да я пуска от прегръдката си.

Но Джин Ли Там не заспа. Замисли се за новата сигурност, която бе открила при вида на потъналия в скръб Рудолфо, и разбра, че вече е преминала отвъд волята на баща си.

„Това дете не е за теб! — каза тя на баща си от най-мрачните дълбини на душата си, където се боеше да надникне. — То никога няма е за теб!“

Извърна се и погледна Рудолфо, усетила топлия му дъх по врата си, когато мръдна насън, за да я прегърне.

— За теб! Само за теб!

Той сякаш отговори, промърморвайки нещо насън.

Джин Ли Там се притисна в него и целуна бузата му.

След това заспа и потъна в неспокойни сънища.