Кен Сколс
Ридание (91)

Влад Ли Там

Влад Ли Там се усмихна и вдиша пушека на кала от дългата си лула. Преповтаряше си събитията от деня и не можеше да бъде по-доволен. Когато ги остави, Рудолфо, Мейров и блатният крал обсъждаха стратегията за вечерната операция.

Сега от него се искаше само да изчака.

— Явно петдесетият ми син се е справил много добре с пръстена.

Секретарят кимна.

— Да, милорд.

— Имам чудесни, силни чеда. — Той затвори очи и остави на пушека да го понесе. Но се зачуди дали димът няма да го вдигне твърде нависоко и надалеч от предстоящите през нощта събития.

— Децата ви са легендарни, милорд. Имаме вест и от трийсет и седмия ви син. Той язди с Непоколебим Първи.

Влад Ли Там издиша пушека.

— Утре ще бъде изненадан.

— Имаме добър източник в гвардията — продължи секретарят. — Ще ни предава сведения за движението и стратегията им.

Влад Ли Там се замисли.

— Сивите гвардейци на Орив са твърде малко, за да сторят каквото и да е, освен да го охраняват. Ала ще е полезно да знаем разположението им. Но пък можем да научим нещо за срещата му със Сетберт.

Зачуди се колко щеше да се задържи Орив на слабата си позиция, след като Петронус се бе разкрил. Сред андрофрансините навярно имаше такива, които помнеха Петронус, но фактът, че бе инсценирал смъртта си преди трийсет години, щеше да отблъсне част от тях. Това определено беше нарушение на андрофрансинските закони. Никой папа не бе напускал поста си досега, още повече с подобни усилия.

Но връщането от смъртта изискваше не по-малки усилия. Петронус се бе съпротивлявал на всяка крачка. Предателството на Влад Ли Там беше уредено тихомълком. Бяха изковали нов пръстен от метала, който пазеше за подобни случаи с помощта на скиците, на които се бе натъкнал в библиотеката преди трийсетина години.

Не беше сигурен как се вписваха блатните и Сетберт, но долавяше някаква стратегия, успоредна на неговата. Понякога му се струваше, че дори засенчва собствените му интриги. Части от тази план изплуваха на повърхността от време на време.

Неговата роля беше сложна. Ала знаеше, че чуждата стратегия бе не по-малко сложна от уимски лабиринт. И бе наясно, че андрофрансините се бояха от нещо. Беше го доловил в мрачните им трезви изражения, когато обсъждаха нуждата от силен лидер, нов пазител на светлината, далеч от останалия свят.

Дръпна отново от лулата, заслушан как стритите плодове пращят, докато се разгарят от пламъка, поднесен от секретаря му.

— Утре се завръщаме в Изумрудения бряг — каза Влад.

Знаеше, че Желязната армада е блокирала пристанищата в Ентролузианската делта. Сега подкрепленията и припасите на Сетберт трябваше да пристигат по земя. Границите на войната не бяха ясно очертани, но вече виждаше формата и размера на предстоящото.

Ако Рудолфо се окажеше толкова силен, колкото Влад го бе създал, войната нямаше да трае дълго. Строежът на библиотеката щеше да започне. Орденът щеше да пропълзи в сенките и да умре от раните си. Дъщеря му щеше да отгледа дете, което да притежава силата на горянския крал и лукавството на клана Там. Светлината щеше да трепти, но нямаше да изгасне.

„Ала на каква цена?“

Влад Ли Там въздъхна и отново дръпна от лулата.