Кен Сколс
Ридание (83)

Джин Ли Там

Джин Ли Там седеше на писалището в импровизирания кабинет, предоставен от стюарда на нея и Исаак, но не можеше да се съсредоточи в работата.

Утре щеше да се върне при речната жена и да вземе лекарството. Нямаше гаранция, че то ще проработи. Подобни мерки се вземаха само когато нищо друго не помагаше. А и оставаше въпросът как Рудолфо да го изпие и как ще се справи с предизвикателството на съвкуплението. Първото не я притесняваше прекалено. Тя бе обучавана при майстори отровители, макар че сегашната ситуация я караше да се усмихва. Щеше да подправи храна и напитки със субстанция, носеща живот, а не смърт. За второто пък нямаше никакви притеснения. Войниците на горянския крал може и да нямаха мечове, но не се нуждаеха от инструкции за атака.

Тя стана и се протегна, след което погледна към Исаак. Той разполагаше със собствено бюро. Расото му беше чисто и изгладено, двете му ръце се движеха бързо и попълваха едновременно по два листа. Писалките скърцаха по хартията в синхрон една с друга, очите му проблясваха. Той запълни страниците за по-малко от минута и ги отмести да съхнат настрани с отработено старание, преди да се заеме със следващите.

Джин се приближи и погледна. Списъци с книги и автори, чертеж на разположението на етажерките в библиотеката, от която бе останал само кратер с пепел и кости.

— Ще изляза на разходка.

Той вдигна глава и кимна леко, след което продължи заниманието си.

Джин излезе от имението и съгледвачите мигновено застанаха зад нея. Тя разпозна Едрис, младия сержант, който я съпровождаше до летния папски дворец, и му се усмихна. После го заговори, докато излизаха през портите.

— Днес искам да вървите до мен, а не отзад. Искам да науча повече за новия си дом.

Двамата съгледвачи се спогледаха колебливо.

— Лейди Там — започна Едрис, — не съм сигурен…

Тя повдигна едната си вежда.

— Сержант Едрис, забранено ли ви е да говорите с мен?

— Не, лейди Там, просто…

Джин отново го прекъсна.

— Толкова ли съм противна и недостойна за разговор?

Мъжът почервеня.

— Не, Лейди Там, аз…

— Добре. Тогава вървете до мен.

Мъжете се наредиха от двете й страни и продължиха по улицата.

Валеше лек студен дъжд, а тежкият въздух обещаваше сняг. Вчера Джин бе изкачила новопрекръстения Библиотечен хълм и видя, че Драконовият гръбнак е целият в бяло като блатна булка. До няколко дена снегът щеше да дойде и тук и да покрие горите, а Прерийното море около Деветте гори щеше да се превърне в пустиня със снежни дюни. Малко по̀ на север студът щеше да заледи рекичките.

Беше доста по-различно от слънчевия климат на Ентролузианската делта или тропическото време на Изумрудения бряг, още по̀ на югозапад.

„Това ще е новият ми дом.“

Вървяха заедно с лека крачка и Джин се наслаждаваше на студения въздух, въпреки че потръпваше от него. Кожарят се трудеше неуморно над новото й облекло — ботуши, шапки, палта и панталони, — но нямаше да е готов поне още седмица. Дотогава щеше да носи куртка, която бе изровила от дъното на килера. Горянските съгледвачи бяха сменили коприната с вълна, но без да променят шарените цветове на домовете, на които служеха.

— Искам да знам повече за бъдещия си съпруг — обърна се тя към Едрис, докато вървяха.

Той пребледня.

— Лейди Там, аз…

Джин се засмя.

— Едрис, тревожиш се твърде много. Няма да питам нищо неприлично. Вярвам, че може да се научи много за когото и да е от хората, които му служат. Или предпочиташ да разпитам проститутките, които държи за по месец, или пък домашната прислуга?

Едрис почервеня, щом спомена проститутките, и Джин се усмихна леко. Тези повърхностни подробности бяха лесни за обсъждане. Както и поне седемте скрити прохода, които бе открила. Подозираше, че всяко от именията си имаше собствен таен свят.

Подозираше същото и за Рудолфо.

— Какво искате да знаете, милейди?

— Откога му служиш?

Едрис не се поколеба.

— Служа на лорд Рудолфо цял живот.

Това беше ясно. Повечето съгледвачи бяха синове на съгледвачи и бяха закърмени с магии и ножове, наред с майчиното мляко.

— Кое е най-вярното нещо за него?

Едрис се замисли за миг.

— Винаги знае кой път да поеме. — Той помълча малко. — И винаги го поема, без значение от последствията.

Джин кимна. Това определено звучеше вярно. Все пак беше тренирана да слуша и наблюдава. Чуваше нещата, които се казваха и които се премълчаваха. Беше се специализирала да търси недогледаното и подцененото.

— И лорд Иаков ли беше такъв?

Едрис се подсмихна.

— Твърде млад съм, за да помня лорд Иаков. Роден съм в годината, когато са били убити с лейди Мариеле.

Джин Ли Там беше чувала тази история в дома на баща си. Неочакван и кръвопролитен преврат, воден от харизматичен мистик на име Фонтейн. Братовчедът на Фонтейн бил стюард в първото имение Глимърглам. Най-напред отровили охраната от съгледвачи. След това заклали лейди Мариеле в съня й. Но не знаели, че лорд Иаков и наследникът му се били измъкнали през един таен проход за нощен лов. Лордът се завърнал, когато се вдигнала тревога, и бил пребит до смърт пред сина си от Фонтейн и гневните му последователи.

Джин Ли Там слушаше и наблюдаваше още по-усърдно след първото си посещение при речната жена. За пръв път в живота си се съмняваше в делата на баща си, но не можеше да разбере защо. Мотото на баща й бе, че трябва да се стори всичко необходимо, за да се промени светът. Такова бе и нейното. Или поне така си мислеше. То й помагаше понякога да изпитва задоволство от мъжете, при които я пращаше баща й. Тя наблюдаваше и слушаше, на първо място за него, и му предаваше откритията си, за да продължава делата си.

Но сега поставяше всичко под въпрос. Защо? Това беше перфектна стратегия, на ниво, което дори франсините не можеха да оценят напълно. На цената на отровен брат в миналото сега Познатите земи разполагаха с възхитителен лидер. Човек, който според най-младите си подчинени знаеше винаги верния път и го поемаше без значение какво ще му струва.

Тя осъзна, че неделима част от тази стратегия е поставянето на дъщеря на Ли Там до този лидер, за да може добрата работа на баща й да се осъществи докрай.

Но за какво му беше подобен лидер? Какви намерения имаше за Рудолфо?

И какви намерения имаше за нея? Замисли се за лекарството на речната жена. За работата, която й предстоеше в сдобиването с наследник. Нещо повече от наследник. Дете, което ще израсне като пазител на преместената светлина.

Главата я заболя, когато се замисли за различния свят, който детето щеше да наследи. Рудолфо обикаляше степите в смях и състезания с горянските съгледвачи, местеше се от имение на имение. Библиотеката щеше да промени това. Седмото имение щеше да се превърне в новия център на света.

Тя разтърси глава, осъзнала, че е спряла, и погледна изпадналия в недоумение съгледвач.

— Съжалявам, Едрис. Нещо се отплеснах.

Той кимна.

— Питахте за лорд Иаков. Баща ми е служил на него, както и на Рудолфо. Казва, че двамата си приличали. Лорд Иаков също получил тюрбана като малък и това го направило силен. Той отгледал силно момче, но и лорд Рудолфо го застигнала подобна съдба. Според баща ми той много напомня на лорд Иаков, но е по-безмилостен заради обстоятелствата, при които останал сам.

Тя спря пак и думите на Едрис заглъхнаха. По-безмилостен заради обстоятелствата, при които останал сам. „Лорд Иаков също получил тюрбана като малък и това го направило силен.“

От очите й бликнаха неочаквани сълзи, тя примигна на студения вятър, зяпнала от изненада, но не заради осъзнаването, а заради собствената си реакция.

Съзираше стратегията на баща си, как се намесвал в ключови етапи от живота на Рудолфо, за да отклони реката в желаната от него посока. Път, водещ към горски крал, който да пази светлината на света вместо папата и неговата Сива гвардия.

Разбра, че също е част от този план, и изпита едновременно благодарност и отчаяние, тъга заради цената, платена от Рудолфо по път, който не бе избрал сам.

Джин извърна глава и избърса очите си. Дори да беше видял, Едрис нямаше да каже нищо. Беше сигурна в това.

— Благодаря за разходката, сержант — каза тя и се обърна.

Той се покашля.

— Лейди Там, може ли?

Джин вдигна поглед.

— Да?

— Не можете и да мечтаете за по-добър мъж. Няма член на Скитащата армия, който не би дал живота си за лорд Рудолфо.

— Благодаря, сержант Едрис.

Джин Ли Там тръгна обратно към имението и се зачуди как може умът й да вижда толкова ясно брилянтната стратегия, а сърцето й да изпитва само тъга.

След това се замисли: откъде баща й знаеше от толкова отдавна, че ще имат нужда от силен неандрофрансински пазител за останките на Уиндвир?

Първите зимни снежинки започнаха да се сипят, а Джин Ли Там усети как още по-дълбок мраз сковава сърцето й.