Кен Сколс
Ридание (80)

Неб

Неб усети как го разтърсват за рамото и се разбуди. Уинтърс клечеше до него, облечена в грубовата рокля, която показваше напъпващите й форми. От толкова близо миришеше на пръст, пушек и пот.

— Донесох ти закуска — каза тя и посочи нащърбената купа на масичката.

Неб разтърка очи.

— Ти няма ли да ядеш?

Тя поклати глава.

— Вече закусих. Светът се променя.

Младежът изрита завивките и се надигна.

— Блатният крал върна ли се?

— След малко. Сега хапни.

Неб се приближи до масата и седна на разкривения дървен стол. Купата беше пълна с варен овес и миризмата на мляко, мед и сушени ябълки накара стомаха му да изкъркори. Имаше и чиния с печени кестени, парче хляб и бяло миризливо сирене.

Уинтърс седна срещу него, докато той се хранеше и отпиваше от хладната вода в металното канче.

— Тази сутрин имаше преговори — каза момичето. — Присъстваха всички лордове, включително и лорд Ли Там.

— А блатният крал?

Тя кимна.

— Нашият народ имаше представител.

Неб опита от сиренето. Соленият вкус изтика кисело-сладкия на овесената каша.

— Какво ли ще произлезе?

— Само война. Но когато този скрит папа се разкрие, нещата ще се променят. — Тя го изгледа и широките й кафяви очи станаха сурови. — Блатните не се интересуват от държавите в Познатите земи и още по-малко от андрофрансинската политика.

— Тогава защо кралят ви доведе армията си на юг?

Уинтърс се намръщи.

— Любопитство и родство. Сънищата на блатния крал отдавна са предсказали края на андрофрансинската светлина. Както и сънищата на предишните крале. Дълги години и ние воювахме с андрофрансините, надявахме се, че можем да причиним края им.

Неб вдигна изненадано поглед от закуската. Знаеше за набезите, но досега не бе чувал смислено оправдание, освен стари вражди и остатъци от лудост у блатните.

— Но защо?

Тя се усмихна сладко на светлината в пещерата и сърцето му трепна.

— Защото, когато светлината загасне, сънищата на блатните крале ще се сбъднат и ще бъдем заведени в новия си дом.

Тя посегна през масата и погали бузата му.

— Скъпо сънуващо момче, ако можеше да видиш сънищата на блатния крал, щеше да заплачеш от красотата им. Баща ти ги видя и силата им го върна при теб, за да може да говорите в съня.

Неб не беше сигурен кое го притеснява повече — блатният мистицизъм или дланта на бузата му. Усети, че му става топло и нещо потръпва в стомаха и гърдите му.

Уинтърс свали ръка и той видя в очите й, че и тя се е почувствала неудобно. Момичето извърна поглед и се изчерви.

— Не разбирам — промълви Неб. Имаше предвид и странните чувства, които парцаливото момиче събуждаше у него, и пророчествата на блатния крал.

— Нашето изгнание е към края си, Небиос бен Хебда. Когато остатъкът от народа ни дошъл от Изпепелената пустош, първият крал се посипал с пепелта от родната ни земя и призовал децата си да сторят същото. Ние бяхме странници в тази земя и избягвахме андрофрансините и тяхната светлина. Предпочитаме сенките, защото знаем, че познанията за миналото няма да създадат по-безопасно бъдеще — а просто ще го повторят. Дори П’Андро Уим е знаел, че ще дойде ден, в който греховете му ще се стоварят върху чедата му. — Думите й зазвучаха по-бързо, очите й се изцъклиха и изреченията започнаха да се сливат. — Трябва да потърсим дома си, и чрез спящите и будни сънища ти ще ни поведеш на това пътешествие.

Тя внезапно заговори като блатния крал, очите й се разшириха от почуда и страх. Неб видя как челюстите и вратът й се изпънаха, докато опитваше неуспешно да спре потока от думи.

Неб отвори уста, за да я попита дали е добре и може ли да помогне, но не успя да формулира въпрос. Усети как паниката нараства в него, започна от стомаха и премина през цялото тяло. Усети възбуда и страх, и екстаз, а тялото му изтръпна от пръстите на краката до главата.

Понечи да попита какво се случва и откри, че говори на същия език. Гласовете им се вплитаха един в друг и довършваха изреченията си на език, съставен от копнеж, страх и ужасяваща тъга.

Момичето подбели очи и се загърчи на пода. Неб усети как и неговите мускули също поддават, но се насили да отиде до Уинтърс, преди да падне на колене до нея.

Ръцете й се увиха около него и силните й пръсти се впиха в кожата, придърпаха го на земята. Неб я притисна здраво и остави думите да се изливат от него и да танцуват с нейните. Накрая странният припадък премина и двамата останаха неподвижно със затворени очи. В помещението се чуваше само накъсаното им дишане.

Когато Неб отвори очи, момичето се взираше в него. Той усети болката в челюстите и разраненото си гърло, причинена от думите, които не бе свикнал да произнася.

— Не разбирам какво стана — каза с тих и дрезгав глас. — Как може да съм част от това?

Уинтърс го целуна по бузата.

— Скъпо, сладко сънуващо момче. — Гласът й сякаш идваше от много далече. — Невинаги е нужно да разбираш.

Неб усети, че мускулите му са схванати, и осъзна, че продължава да я прегръща. Чувството бе преминало в нещо различно. Топлината на тялото и силата на ръцете й разбуждаха нещо у него, което беше едновременно плашещо и опияняващо.

Той я пусна бързо и се изправи на крака. Момичето също се надигна и Неб видя, че е почервеняла като него.

— Съжалявам — извини се той.

Уинтърс се засмя.

— Няма за какво. Дъхът се движи волно, както и тялото.

Неб погледна към полуизядената закуска, но нямаше охота да я довърши.

— Мисля, че трябва да се връщам в Уиндвир. Сигурно се тревожат за мен.

Момичето се натъжи за миг.

— Разбирам. Ще видя дали блатният крал се е върнал от преговорите.

Тя се приближи до него, достатъчно, за да усети топлината й. След това докосна бузата му отново и излезе бързо от задния вход пещерата.

Неб седна и се замисли за нея и народа й.

„Трябва да потърсим дома си.“

Той скри думите й в сърцето си и се замисли за променения свят.