Кен Сколс
Ридание (79)

Рудолфо

Рудолфо накара другите да го почакат малко, както бе модно напоследък, като се замота с приготовленията си повече, отколкото бе нужно. Избра за преговорите най-добрия си тюрбан и подходящ пояс в яркозелено и лилаво. Сложи кремава риза и парадна броня, дар от папа Интроспект заради помощта му в потушаването на една малка ерес.

Взе най-добрия си меч — дълъг и лек, с чието острие можеше спокойно да се бръсне. Препаса го, метна се на седлото и пое с горянските съгледвачи към определеното място.

Телохранителите от различните страни се бяха събрали в подножието на хълма. Единственият, който се появи сам, бе блатният крал. Беше гигант, може би най-едрият човек, когото бе виждал. Под миризливите кожи носеше сребърна броня, а в ръцете му имаше масивна сребърна брадва. Яздеше грамаден жребец, който пристъпваше неспокойно, докато хората наоколо говореха.

Близо до него бе дребна жена, седнала странично на седлото, а златистата й коса беше събрана и подпъхната под лъскавата корона. Носеше позлатен нагръдник и колан, а ръкавите и полата й бяха от червена коприна. Беше все още красива, макар годините да започваха да й личат. Рудолфо беше спал с нея няколко пъти, както по работа, така и за удоволствие. Беше разумна, но не обичаше рисковете.

Това описваше кралицата на Пилос не само в леглото.

Рудолфо й кимна и се усмихна. Тя не отвърна на поздрава и го изгледа с открита неприязън.

Сетберт не се виждаше никакъв. Дебелият козел беше пратил генерал Лисиас от негово име, показвайки красноречиво отношението си. Рудолфо не беше изненадан.

Не се изненада и като видя Ансилус — престолонаследника на Тюрам — до Лисиас. Семейството му беше сродено с това на Сетберт до такава степен, че чак си приличаха. Личеше си, че гледа на останалите с презрение и едва ли ще говори.

Влад Ли Там вдигна поглед, щом Рудолфо се приближи.

— Лорд Рудолфо, радвам се да ви видя.

— И аз, лорд Там — поклони се горянският крал.

Влад Ли Там заговори ентролузианския генерал.

— Май е по-добре, че вашият господар не се появи. Ще бъда напълно откровен с вас.

— Не ви карам — намръщи се генерал Лисиас.

Влад Ли Там се усмихна.

— Въпреки това. Но изчакайте за миг. — Той се насочи към кралицата на Пилос. — Кралице Мейров, ослепителна сте като лятото!

Тя отклони поглед от Рудолфо и се усмихна престорено.

— Ласкаете ни, милорд.

Блатният крал изръмжа, но не каза нищо.

— Да се залавяме за работа — предложи Влад Ли Там. — Папата призовава за спиране на военните действия и незабавен арест на Сетберт. — Той се обърна към генерала. — Ето го откровението ми, Лисиас. Вашият надзорник разруши Уиндвир и осакати андрофрансинския орден.

— Това е абсолютна лъжа! — възрази генералът, но лицето му го издаде още преди да проговори. Той посочи Рудолфо. — Срещу този човек има указ за отлъчване.

— Невалиден указ — изтъкна Влад Ли Там. — Както сте чули, човекът, който го издаде, не е истински папа.

Лисиас се изплю.

— Това ще се разбере, когато претендентът се разкрие и орденът проведе разследване за претенциите му. — Той се обърна към останалите. — Дотогава папа Непоколебим Първи е наследникът на П’Андро Уим.

Влад Ли Там въздъхна и поклати глава.

— Мълвата за новия папа се разнася из Познатите земи. Някои твърдят, че са го видели. Пътувал със солидна охрана, но облечен в парцаливо расо на абат и не се задържал никъде за дълго. В рамките на няколко месеца привържениците му ще нараснат и Познатите земи ще потънат в невиждана война. Накрая Уиндвир ще бъде оставен да лежи в руини, а скитащите гробокопачи ще имат още повече работа заради злодеянията на Сетберт.

Той посочи към града и Рудолфо проследи пръста му. Едва различаваше хората с лопати и колички в калта под този дъжд.

— Умолявам ви — продължи Влад Ли Там, — оставете хората си да помогнат на копачите и нека това са последните гробове за сезона. Войната само ще утежни загубите ни.

Генерал Лисиас извъртя жребеца си.

— Няма да отстъпим. Непоколебим е нашият папа.

Престолонаследникът се огледа и отвори уста.

— Не чух нищо, което да ме убеждава в противното. — Той също завъртя коня си.

Двамата се отдалечиха, а кралицата на Пилос се загледа след тях.

— Вярно е, че не изпитвам симпатии към Сетберт — заговори тя, щом ездачите се отдалечиха достатъчно. — Трябва да призная, че не се нуждая от доказателства за вашия невидим папа, но трябва да знам, че е истински. А за тази цел той трябва да се провъзгласи.

Влад Ли Там кимна.

— А вие, лорд Рудолфо?

Рудолфо сръчка коня си напред и изгледа кралицата сурово.

— Нямам вражда с андрофрансините. Дойдох тук да почета родството, когато видях димния стълб. Намерих метален човек, който говореше на обратно и разбрах, че Сетберт е платил на един чирак да промени програмата му, за да може да събори Уиндвир. — Присви очи, без да ги отделя от нейните. — Мейров, кълна се в честта си, че не съм извършил това ужасяващо престъпление. — След това се обърна към Влад. — Обречен съм на светлината, лорд Там. Ще следвам вашия папа и ще му предоставя горянските съгледвачи, ако се нуждае от помощта им.

Влад Ли Там кимна.

— Много добре. — Той хвърли поглед към мълчаливия блатен крал. — Сигурен съм, че папата ще се разкрие скоро.

Кралица Мейров обърна коня си да тръгне надолу към своите хора.

— Надявам се, Влад Ли Там. Ако Сетберт наистина е сринал Уиндвир и твоят папа е легитимен, и аз ще служа на светлината.

Влад Ли Там се усмихна.

— Отлично. Ще обсъдим възнаграждението за вашите услуги и нужните кредитни писма, когато му дойде времето.

Тя кимна отсечено за последен път и препусна към лагера си.

Лорд Рудолфо гледаше зад нея. След това сигнализира бързо на Влад Ли Там.

„Довечера ли?“

Влад кимна.

„Изпрати ги на север при другия.“

Когато над града паднеше мрак и започнеше следващата военна проповед на блатния крал, Рудолфо и съгледвачите му щяха да освободят мехослугите от лагера на Сетберт.

Той завъртя коня си и погледна надолу по хълма. Изненада се, когато блатният крал застана до него. Едрият мъж го изгледа с тъжно лице.

— Не ме интересуват папите и металните хора. Но успехът ти е важен за народа ми. Ела в лагера ми, за да преговаряме.

Блатният крал пришпори жребеца си и препусна. Рудолфо продължи да гледа след него, докато не се загуби в северна посока.

Реши, че наистина ще отиде в лагера на блатните за преговори. Може би щеше да вземе и бутилка охладено прасковено вино, произведено от градините на Глимърглам и спуснато по реката до останалите му имения.

Зачуди се какво да облече за подобен случай.