Кен Сколс
Ридание (68)

Рудолфо

Рудолфо стана рано по навик и тръгна сам през гората. Подсвирна тихо и продължително, за да предупреди постовите. Мъжете отвърнаха, но след дългите години, изкарани заедно, знаеха, че не бива да го притесняват.

Най-много обичаше сутрините. Светът още спеше и той можеше да остане сам, изолиран от всичко. Това беше времето за обмисляне на стратегии и планиране на деня.

Дъждът спря по някое време през нощта, но земята и растенията бяха още мокри. Въздухът беше влажен, а мъглата се стелеше ниско над земята в сивото утро.

Днес отново щяха да яздят продължително и да се отдалечат още повече от последните андрофрансини. Но остатъците от ордена бяха най-малкият му проблем.

Започваше война. По-голяма война, отколкото предполагаше, когато пусна гарвана с алената панделка, което му се струваше толкова отдавна. Тогава смяташе, че ще е Скитащата армия срещу Сетберт. Но през последните седмици се бяха случили много неща.

Съобщението на Влад Ли Там го интригуваше и се чудеше как ще се развият тези нови събития. Втори папа, по-пряк приемник на трона, можеше да разедини лоялността към ордена. Поне указът за отлъчване нямаше да важи, макар да беше сигурен, че Сетберт и братовчед му ще продължат да упорстват. Кризата в андрофрансинското управление щеше да се пренесе по света, защото благородническите домове щяха да бъдат принудени да изберат страна.

„Избързваш твърде много“, каза си Рудолфо и се засмя.

Този папа също можеше да е марионетка на Сетберт. Макар че се съмняваше. В такъв случай действията на Ли Там щяха да са различни.

Имаше и други събития, които го заинтригуваха. Беше видял съобщенията и знаеше за внезапно обявеното от блатния крал родство с него. Странният, неочакван съюз го накара да изпрати птици до стюардите в именията си, за да преровят архивите за информация — има ли сведения за родство между горяните и блатните? Единствената връзка, за която се сещаше, бе пленяването на блатния крал, когато самият той беше още дете.

Блатната армия беше внушителна сила, щом се събереше на едно място. Беше по-непредсказуема и от Скитащата армия и разчиташе на хаос — дори лудост, — за да победи. Блатните бяха известни предимно с грабежите, но няколкото големи сражения с армията им се бяха оказали предизвикателство за противника. Те рядко печелеха, когато се изправеха срещу стратегическо мислене, но и не губеха. Просто се оттегляха сред високите треви на северните блата и предизвикваха крале и генерали да дойдат да се бият на тяхна територия.

Малцина го правеха. Сивите гвардейци на андрофрансините бяха извършили няколко наказателни похода заради набези в прилежащите на Уиндвир селища.

Защо сега блатният крал заставаше на страната на Деветте горски дома?

Освен този странен съюз, имаше и друг. Сродяването с Ли Там заради годежа с четирийсет и втората му дъщеря. Годежът беше изненада, която Рудолфо все още не можеше да осмисли.

Консумацията на родството беше ефективна и дори задоволяваща. Но задоволството му не се дължеше само на физическия акт. Разбира се, тя бе достатъчно умела. А като съдеше по реакцията й, и неговите умения не отстъпваха. Но насладата му беше по-дълбока от притискането на телата им, от оплитането на ръцете му в ухаещата й на мед коса и устните им, които се сливаха. Имаше нещо повече. Нещо, разпалено от взаимното им завоевание. Той се гордееше, че я изтощи и накара тялото й да се отдаде на удоволствието, но тя бе сторила същото със сърцето му и сега мислеше за нея, копнееше и искаше да я види.

Беше се поколебал дали да не я посети предната вечер. Очите им се срещнаха над огъня и размениха бързи усмивки. Но в крайна сметка си легнаха в различни шатри.

„Богове, каква жена!“

Доколкото знаеше, баща й не бе променил стратегията си. Нито пък Рудолфо смяташе да промени своята. Щеше да се съюзи с този нов папа — стига да беше разумен човек с поне малко сила — и да го спечели на своя страна. А щом войната свърши, ще построи библиотеката на място, където да може да я пази, далеч от лапите на хора като Сетберт.

Рудолфо чу подсвирване зад себе си. Беше твърде високо и не трептеше в края.

Той стисна зъби и приклекна зад един вечнозелен храст, като извади дългия закривен нож. Не отвърна на изсвирването и след няколко мига чу стъпки.

— Лорд Рудолфо? — Гласът беше на Джин Ли Там.

Той прибра ножа и се надигна.

— Тук съм, лейди Там.

Тя се плъзна покрай растенията с лекотата на съгледвач.

— Все още не съм усвоила изсвирването.

Рудолфо се усмихна.

— Почти успяхте. Учите се бързо.

Тя направи реверанс.

— Благодаря, милорд. Може ли да се присъединя към разходката ви?

Рудолфо смяташе, че е време да се връща и да събуди последната стража от краткия сън, за да събират лагера и да потеглят.

— Моля.

Тя застана до него — и двамата внимаваха да не се докоснат.

— Добре ли сте?

— Да. А вие?

— Да — отвърна Джин. — По-добре съм сега, когато сме на път.

Тръгнаха заедно и умерената й походка го впечатли. Движеше се като съгледвач, с увереност и лекота. Папратите и клоните само потрепваха, когато минеше покрай тях, дори не събаряше капките им.

Небето над тях започна да просветлява, сивкавият здрач се процеждаше през короните на дърветата.

Рудолфо се наслаждаваше на тишината, докато вървяха заедно. Накрая стигнаха до края на гората и погледнаха надолу на югоизток, където се виждаше широката река. Беше третата, най-голямата, но и най-пустата. Останаха там и зачакаха изгрева.

Щом слънцето се подаде на хоризонта, двамата се завъртяха и тръгнаха обратно към лагера.

— Какво ще правите сега? — попита Джин Ли Там.

— Тръгвам към Уиндвир. Все още имам хора там.

— Ами Исаак?

Рудолфо спря. Начинът, по който го изрече — загриженият тон и очакването на благосклонен отговор, — внезапно му напомниха как майка му говореше с баща му за него. Тя, естествено, не знаеше, че малкият я подслушва. Баща му го отведе в лабиринта от проходи и тунели под горските имения още когато беше петгодишен и Рудолфо прекарваше свободното си време, обучавайки се в тънкостите на шпионажа. Беше открил, че родителите му са лесни мишени.

Като стана на шест, заряза тази игра. Те се бяха усетили и измисляха истории за заровени артефакти и древни пергаменти в градините около имението. Връщаше се с празни ръце поне десетина пъти, преди да схване, че го премятат. Тогава се разочарова от шпионажа и продължи с обучаване в джебчийство.

Примигна и прогони тези спомени.

„Тя се грижи за металния човек като за дете.“

— Надявах се, че ще ми помогнете — каза Рудолфо и закрачи отново.

Джин го погледна. Пред тях изскочи заек.

— Как да помогна?

— Стойте близо до него. Преструвайте се, че помагате за библиотеката. — Рудолфо посегна и отмести грижливо един клон от пътя й. — Баща ви знае кой е този втори папа. Може би ще говори с него от ваше име, за да упълномощи Исаак — под ваше ръководство, със събирането на необходимите данни и възстановяването на библиотеката.

Джин Ли Там кимна.

— Като предоставим всички планове и подробности за одобрение? Заедно с щедрата подкрепа на клана Ли Там?

Той се усмихна.

— Точно.

Веждите й се присвиха.

— Исках да ви попитам за библиотеката.

Рудолфо спря и я погледна, след което продължи да върви.

— Да?

— Защо го правите? Възнамерявахте да го сторите още преди архиепископът да се провъзгласи и преди аз да ви предложа като мой жених на баща си. Щяхте да го финансирате лично.

Рудолфо се засмя.

— Сетберт щеше да плати. И ако зависи от мен, ще го стори.

— Но защо искахте да възстановите библиотеката? Не приличате на човек, който желае да задържи останалата светлина за себе си. Стратегията ви сочи, че искате библиотеката на място, което е лесно за защита.

Както тя защитаваше Исаак. В гласа й звучаха родителски нотки.

Той сви рамене.

— Вече не съм млад. Смятам, че съм на средата на жизнения си път. Тепърва ще се женя. Ако не успея да дам на Деветте горски дома наследник, поне ще им оставя познание. Нещо, което да обичат и да защитават пламенно на този свят.

Следващите й думи го изненадаха.

— Не се ли опитвате да изкупите предателството на първия Рудолфо?

Той се засмя.

— Може и така да е.

— Въпреки това смятам, че начинанието ви е мъдро и хубаво. — Двамата замълчаха за момент, преди тя отново да го изненада. — Искате ли наследник, Рудолфо?

Този път той се закова на място и се усмихна широко.

— Сега ли? Тук?

— Знаете какво имам предвид.

Рудолфо сви рамене. Беше спал с много жени. Едно време използваше прахчета, за да притъпи мечовете на войниците си. А определено ги бе превел през множество порти. Но когато се опита да направи наследник с конкубина, изпратена от кралицата на Пилос като част от родство, не успя. А опитваха цели девет изпълнени с удоволствие месеца. След това той се уплаши и съвсем заряза отварите. Започна да пробва с жени от персонала. Но нямаше дискретни съобщения от стюардите му, че някое от момичетата е заченало.

Беше чувал, че андрофрансините имат лек и за това. Но дори да беше вярно, му се струваше някак нередно да го използва, макар да не знаеше точно защо.

— Определено съм мислил по въпроса — каза на Джин. — Уви, боя се, че войниците ми нямат мечове!

Беше сигурен, че тя ще изпита облекчение да го чуе. Беше му се сторила доста отворена и опитна през любовната им нощ, но не можеше да допусне, че тази възхитителна жена би имала интерес към деца.

Тя го изненада за трети път. Вместо облекчено, лицето й доби замислено изражение. И не каза нищо повече.

Двамата продължиха бавно към лагера в мълчаливо съгласие, дланта на Джин Ли Там се пъхна в неговата.