Кен Сколс
Ридание (67)

Влад Ли Там

Влад Ли Там дори не беше преполовил пътя съм Изумрудения бряг, когато птицата го настигна. Тя се снижи, кацна на рамото му и го клъвна игриво по брадичката. Той я погали и вдигна ръка, за да спрат. Синовете му помогнаха да се смъкне от седлото и да развърже бележката.

Докато четеше, прислугата опъваше трескаво шатрата и разполагаше походния му стол. Влад извика командира на охраната и секретаря си.

— Настъпила е сериозна промяна в хода на събитията — съобщи им. — В ръцете си държа декрет от нашия невидим папа. Разбира се, все още не се е провъзгласил. Но в думите му личи авторитет и увереност.

Влад Ли подаде съобщението на секретаря си, който го разгледа набързо, като си правеше бележки.

— Задейства се по-бързо, отколкото очаквахме — каза секретарят.

— Но без името му това си остават само думи — подчерта Влад Ли Там.

Секретарят продължи да чете.

— Той одобрява събирането на ресурси в летния папски дворец и хвали от името на ордена архиепископ Орив за проявеното стратегическо мислене. — Мъжът поклати смаяно глава. — И след това се позовава на правото си на крал според родството, за да обяви война на лорд Сетберт, надзорник на ентролузианските градове-държави.

— Забележи — натърти Влад Ли Там и пое лулата с кала от прислужника. — Не обявява война на самите градове-държави.

Секретарят се подсмихна.

— Оставя им вратичка. Могат или да предадат Сетберт, или да го подкрепят.

Влад Ли Там кимна.

— Запомни, Арис. Петронус е един от най-волевите мъже.

Но въпреки това продължаваше да се крие от света. Влад Ли Там бе прекарал цяла година в лов на риба с него, като бяха млади. Баща му, Бен Ли Там, бе настоял първородният му син да живее цяла година без привилегии. Всеки патриарх на Там осъзнаваше, че истинският му наследник трябва да мисли отвъд краищата на светлината. Затова приемното семейство получаваше указания да го държи наистина без привилегии. Защото тези първородни синове щяха да наследят внушителната невидима мрежа, която корабостроителите Ли Там бяха създали, щом започнаха да се занимават с търговия на пари и информация. Подобно наследство изискваше широк спектър от умения и набирането на голям обем познания.

Той беше живял с Петронус и семейството му, беше ял на тяхната маса, беше зашлевяван от баща му и бе ловил риба всеки ден в обширните води на залива Калдус.

Още по онова време Петронус обичаше андрофрансините. Показа му разкопките, които бе направил в близката гора, за да търси артефакти, каквито не съществуваха в Новия свят.

— Може би някой ден ще станеш папа — каза му Влад Ли Там, докато кърпеха мрежите една вечер.

Петронус се засмя и той го последва. Но никак не се изненада, когато прочете за младия архиепископ Петронус в разузнавателните доклади на баща си. Когато Петронус стана папа, Влад Ли Там вече имаше двайсет и три дъщери и управляваше напълно дома си. Двамата бързо възстановиха дружбата си, сякаш не бяха минали двайсет години.

Не се виждаха често, срещаха се предимно по държавни дела. Три пъти присъстваха на конференции в летния дворец по въпроси за андрофрансинските сметки. Най-яркият спомен на Влад беше от лятото преди фалшивото убийство на Петронус. Двамата седяха в кабинета на горния етаж, а слънчевите лъчи навлизаха през отворените стъклени врати. Преглеждаха документите от сутрин до здрач и им оставаше само един следобед, защото Ли Там трябваше да замине за някъде.

След задълбочен спор за ликвидирането на няколко актива Петронус вдигна поглед и го погледна измъчено.

— Чудиш ли се понякога какъв щеше да е животът ти, ако не беше наследник на клана Ли Там?

— Не — спомни си, че каза Влад. — Това е моето предназначение. Не мога да си представя, че бих правил нещо друго.

Петронус се замисли и кимна.

— А не ти ли липсва риболовът понякога?

Влад Ли Там се засмя.

— Всеки ден.

След пет минути персоналът на двореца изпадна в шок, защото папата поиска да му намерят въдици, примамка и вино.

След всички тези години Влад Ли Там още вярваше в отговора, който бе дал. Имаше трийсет и седем синове и петдесет и три дъщери. Всички го караха да се чувства горд по някакъв начин. В нито един миг не се бе чудил дали би могъл да бъде нещо по-различно.

А и не вярваше в това.

Той беше създаден за съдбата си. Трябваше да отвори очите на приятеля си по някакъв начин.

Влад Ли Там се обърна към сержанта, който командваше охраната му.

— Кажи на птичаря, че ни трябва цяло ято. За един ден издигнете шатра за птиците. — После се завъртя към секретаря. — Ти се погрижи за преписването на прокламацията. — Наведе се към запалената от слугата клечка и дръпна от лулата си. — На следващия ден тръгваме за Уиндвир.

„Идвам, Петронус. Идвам да ти напомня за какво си създаден.“

След като остана сам, дори димът от кала не успя да успокои нервите му.