Кен Сколс
Ридание (60)

Рудолфо

През следващата седмица папа Непоколебим разпитваше Рудолфо по своя прищявка. Повечето срещи протичаха в затворническите покои, но поне два пъти сивите гвардейци го съпровождаха — разбира се, окован — до папския кабинет на последния етаж. След първата нощ повече не му разрешиха да се среща с Джин Ли Там.

Явно Непоколебим се учеше бързо.

Но този път гвардейците се появиха и не му сложиха окови. Рудолфо се изненада още повече, когато откри Джин Ли Там и Исаак, които го очакваха в кабинета на Непоколебим.

— Лорд Рудолфо. — Папата вдигна поглед от писалището си. — Седнете, моля.

Рудолфо кимна на Джин Ли Там и тя отвърна на поздрава.

— Радвам се да ви видя, лейди Там.

— И аз, лорд Рудолфо.

Той седна.

— Исаак, как си? Добре ли си?

Металният човек отвори уста, но папа Непоколебим го изпревари.

— Мехослугата функционира нормално. Благодарен съм на годеницата ви, че го доведе тук.

Рудолфо огледа набързо помещението. На писалището имаше повече документи, отколкото преди два дни. Папата изглеждаше уморен, а вратата на балкона бе затворена заради намръщеното небе. Захладняването се усещаше от няколко дни. Скоро по високите прозорци щеше да забарабани дъжд. Бяха далеч на север и снегът също нямаше да се забави. Стратегията им беше консервативна и предсказуема. Взета направо от учебниците в Академията. Щяха да се крият тук и да инвентаризират ресурсите. Напролет щяха да преценят какво да сторят с това, с което разполагат. Рудолфо подозираше, че това не е дело на папата. Някой го съветваше. Някой с военен опит.

Рудолфо обаче не можеше да остане толкова дълго. Ни най-малко.

Папа Непоколебим се наведе над бюрото си.

— Лорд Рудолфо, извиках ви тук, за да очертаем следващите стъпки на разследването.

— Значи не възнамерявате да отмените указа за отлъчване?

— Не виждам доказателства, че трябва да го сторя. — Папа Непоколебим разрови документите на бюрото си.

— Но и нямате доказателства за противното — обади се Джин Ли Там с остър глас. — Мехослугата потвърди…

— Мехослугата твърди онова, което му е казал Рудолфо. Не се съмнявам, че асистентът на брат Чарлс е променил записите. Както и че този мехослуга е изрекъл заклинанието, унищожило Уиндвир. Извън това не знае нищо.

Джин Ли Там раздвижи пръсти по облегалката на стола. „Той ни мотае.“

„Да.“

— Оценявам позицията ви, ваше светейшество — отвърна Рудолфо. — Моля, продължете.

— С оглед на това, ще продължите да бъдете мой гост. Всеки ден пристигат все повече хора и ресурси. Скоро ще мога да свикам разследващ съвет.

Рудолфо кимна.

— Сигурен съм, че това е правилното решение.

На вратата се почука и Непоколебим вдигна поглед.

— Да?

Секретарят се приближи бързо и прошепна нещо в ухото му.

„Не мога да остана“, сигнализира Рудолфо.

„Съгласна съм“, отвърна Джин Ли Там.

Папата вдигна поглед и на лицето му се изписа изненада. Секретарят побърза да се оттегли и Непоколебим изпусна затаения си дъх. Рудолфо реши, че изглежда дори по-блед от обикновено. Папата го изгледа и се обърна към Джин Ли Там.

— Имам изненадващи новини.

Вратите се отвориха, преди да успее да продължи. Папа Непоколебим се надигна и Рудолфо последва примера му. Джин също стана и Рудолфо зърна с периферното си зрение, че тя също е изненадана. В стаята влезе слабичък мъж с жълта роба и къса червена коса, която бе започнала да сивее. Придружаваха го двама млади мъже с черни копринени дрехи и жълти пояси. Рудолфо незабавно забеляза приликата в лицата и позите им. Братя, дошли заедно с баща си.

Но видя и нещо повече. За всеки случай погледна към Джин Ли Там и се убеди. Очите им бяха еднакви.

— Лорд Там — каза Непоколебим. — За мен е неочаквана чест да се срещнем.

— Някои съобщения трябва да се доставят лично. — Погледът на хилавия мъж беше остър и твърд. — Ще бъда кратък, архиепископ Орив.

Любопитно, не го наричаше папа.

Непоколебим също забеляза и присви очи.

— Щом приключа с…

Влад Ли Там махна с ръка, отвявайки думите му като рояк мушички.

— Ще се уверите, че моите дела са с предимство. — Той се усмихна леко на Рудолфо, след което се обърна към дъщеря си и усмивката му стана по-широка. — Радвам се да те видя, дъще!

Тя се поклони.

— И аз, татко!

Влад Ли Там се обърна към папа Непоколебим.

— Обещавам да бъда кратък.

— Ще накарам да изпроводят гостите ми…

Лорд Там отново прекъсна думите му с махване.

— Няма да е нужно, архиепископе. Това, което ще кажа, засяга и тях.

Непоколебим се отпусна тежко на стола и загледа мрачно.

— Много добре.

— Вашето възкачване на трона на Уиндвир като Свещен взор на андрофрансинския орден е оспорено — каза Влад Ли Там небрежно. — Има друг папа с преки права за приемничество. Мога да ви уверя в това.

Непоколебим се опули.

— Друг папа? Как е възможно?

Влад Ли Там сви рамене.

— На тези въпроси ще отговаря друг. Но като наместник на андрофрансинската хазна, съм длъжен да ви уведомя официално за съществуването му, преди да спра достъпа ви до богатствата на ордена. Можех да изпратя куриер, но реших, че трябва да го чуете лично от мен.

— И къде е този папа? Защо не се е разкрил?

Влад Ли Там се усмихна.

— Не мога да кажа. Засега остава… анонимен. С оглед на последните събития съм сигурен, че ще оцените неговата дискретност.

Непоколебим се отпусна на стола. Изглеждаше смачкан. През стъклените врати зад него се видя как от мрачните облаци заваля дъжд.

— Това е много необичайно. И претендирате, че той има преки права за приемничество?

— Аз не мога да отправям претенции. Просто казвам, че има преки права. Останалото е работа на ордена. Не е моя работа да спекулирам допълнително със сложностите на андрофрансинското право.

Лицето на Непоколебим почервеня. Изненадата явно преминаваше и в гласа на папата се долови гняв.

— Със сигурност ще има допълнително разследване. Междувременно трябва да възстановя ордена и за целта са ми нужни средства. Как предлагате да се справя?

— Не бих си позволил да ви уча — отвърна Влад Ли Там. — Просто изпълнявам задълженията си и ви информирам.

— Това е напълно недопустимо — избухна Непоколебим. — Не можете…

Лорд Там го спря с жест за трети път.

— Нещата са такива — произнесе бавно той и замълча. Рудолфо бе наясно, че не подбира думите си, а подсилва значението им. Думите на Влад Ли Там бяха подбрани, още преди да напусне кабинета си на осмия етаж на крайморското имение. — Точно вие трябва да знаете колко е важно да се внимава с останките от ордена на П’Андро Уим.

Папата го изгледа и се обърна към Рудолфо. След това погледна Джин Ли Там. В очите му се появи твърдост.

— Разбирам го напълно — процеди той през зъби.

Влад Ли Там наклони глава.

— Чудесно. Имам спешни дела. Боя се, че трябва незабавно да потегля към Изумрудения бряг.

Влад Ли Там излезе от стаята, без да каже нищо на дъщеря си. Рудолфо зърна обърканото изражение на Джин с периферното си зрение.

Непоколебим се обърна отново към тях.

— Лорд Рудолфо, ще наредя да ви върнат в покоите. Искам да обсъдя с лейди Там тези неочаквани събития.

Рудолфо стана и се усмихна.

— Ако лорд Там е прав, вашият указ за отлъчване няма сила.

Но двамата сиви гвардейци, които пристъпиха до него с ръце на дръжките на мечовете си, даваха цялата необходима сила на претендента за папа.