Кен Сколс
Ридание (59)

Джин Ли Там

Джин Ли Там се измъкна от тъмната стая, притискайки дрехите към голото си тяло. Знаеше, че Рудолфо се преструва на заспал, за да й спести неудобството на следващата сутрин.

Затвори вратата на спалнята зад себе си и се огледа. Исаак стоеше до камината и гореше бележките една по една, според инструкциите на Рудолфо.

— Свърши ли? — попита тя.

Той кимна и я погледна.

— Консумирахте ли годежа си?

Джин се засмя на прямия въпрос.

— Да.

— Дано първородното ви дете е силно и решително и да донесе на Новата земя милост и разсъдък. — Цитатът бе от една от по-нисшите благословии на П’Андро Уим.

Думите му я изненадаха. Беше взела прахове за тази цел, разбира се. Годежът бе едно нещо, а майчинството, съвсем друго. Все пак, ако намеренията на баща й оцелееха и при сегашните събития, щеше да извърви и този път.

— Благодаря, Исаак.

Облече се бързо и се приведе в приличен вид, макар и не напълно. Беше важно хората да видят, че новият съюз е циментиран. Беше сигурна, че капитанът на папата ще я огледа.

Рудолфо отново я бе изненадал. В началото се чудеше дали твърденията на Сетберт са верни, но по средата на вечерята вече бе сигурна, че надзорникът греши. Между масата и леглото бе стигнала до заключението, че горянският крал е доста умел и в обществените, и в личните дела.

Той го потвърди, когато се преместиха в спалнята. При това цели три пъти.

Джин беше подходила със същата решителност и сдържаност, както и всеки предишен път, даваше от себе си само това, което баща й и обичаите изискваха. Но Рудолфо я беше спечелил със страст и нежност. Ръцете му се движеха по тялото й и отправяха по кожата съобщения, които я бяха обезоръжили, и това сега я тревожеше.

Не, самите съобщения не бяха тревожни. Нейната реакция обаче беше.

И последния път, само преди час, всички думи, произнесени с езика и ръцете му, достигнаха до неочаквана и могъща кулминация.

Джин Ли Там се гордееше, че запазва контрол над всичко. В спалнята пазеше строго реакциите на тялото си спрямо партньорите. Те, разбира се, узнаваха само това, което им позволеше. В някои случаи трябваше да знаят, че са се провалили и тя е постигнала крайния резултат. В други случаи дори не си даваше труда да се преструва. А с малцина бе смъкнала задръжките и се бе отдала на удоволствието.

Но Рудолфо я бе обсадил, бе подкупил стражите и накрая бе превзел града. Някаква част от нея не можеше или не искаше да го спре и това я притесняваше.

„Непредвиден развой.“ Беше го повторил, щом пъшкането й утихна след последния път. След това двамата бяха заспали за около час, прегърнати в копринените чаршафи.

Джин взе обувките си и се огледа в малкото огледало на стената.

— Исаак, готов ли си?

Металният човек се надигна.

— Готов съм, милейди.

Отидоха до вратата и тя почука. Лицето на сивия гвардеец беше неразгадаемо.

— Благодаря — каза Джин и наклони глава.

Върна се в покоите си заедно с Исаак и избра няколко парчета плод от купата. Извади купчина пергаменти и ги подреди до писалката и мастилницата.

Исаак възобнови работата си, а тя взе плодовете и влезе в банята. Отпусна се в голямата гранитна вана, пълна с гореща вода.

Отхапа от крушата и се замисли за изминалата вечер и за предполагаемото бъдеще.

Зад котешкото излъчване на Рудолфо се криеше сила, която й напомняше доста на баща й. Като се имаше предвид, че Влад Ли Там бе най-великият и възхитителен човек, това не беше лошо. Но се чудеше как горянският крал щеше да се оправи с променящия се свят.

Знаеше достатъчно за него. Живот, прекаран между деветте имения и стотината горски селища. Неутолим апетит за добра храна, охладено вино и… Усети, че се изчервява, и се потопи във ваната.

Но ако — или по-скоро когато — разрешат проблема с папския указ и ако Рудолфо успееше да възстанови част от Великата библиотека в далечните северни гори, как щеше да реагира генералът на Скитащата армия, щом му се наложеше да се задържи на едно място?

И как щеше да реагира самата тя?

Преместването на центъра на света изискваше саможертва и носеше последствия. Както и промяната на историята, тази широка и силна река, в нова и неочаквана посока.