Кен Сколс
Ридание (56)

Рудолфо

Щом свършиха с вечерята, Рудолфо отведе Джин Ли Там до камината и донесе бутилка с канелен ликьор и две чаши.

Преди да се разположи, се обърна към Исаак.

— Сигурен ли си, че можеш да го направиш?

Очите на Исаак потрепнаха.

— Според ограничените ми разбирания правата за комуникиране не се ограничават от указа за отлъчване. Вашата молба не противоречи на заложения в мен андрофрансински протокол.

— Много добре — кимна Рудолфо.

Беше затворен в тази стая от дни и я мразеше. Междувременно бе написал внимателно кодирани инструкции до съгледвачите и стюардите на Деветте горски дома. Естествено, подозираше, че няма да може да ги изпрати и го правеше по-скоро заради себе си. Възнамеряваше да ги изгори… когато старият гвардеец се появи и му каза, че ще вечеря с годеницата си и металния човек, който не трябваше да изчезва от погледа й.

Исаак четеше бавно всеки документ. Рудолфо се надяваше, че по-късно ще успее да ги възпроизведе със същата точност, с която щяха да възстановят и библиотеката. Наистина беше чудо на механиката.

След като Исаак ги възпроизведеше, Джин Ли Там щеше да ги предаде на съгледвачите, които бяха пристигнали с нея. Те от своя страна щяха да ги доставят на отряда, който съпровождаше Рудолфо и чакаше търпеливо навън.

Рудолфо се настани и наля ликьор в чашите. След това й подаде едната.

Осъзна, че се любува на дългите й фини пръсти. Плъзна поглед по тях и продължи по китката и нагоре по ръката. Роклята подчертаваше грацията й и му беше трудно да откъсне очи от нея.

Фактът, че баща й го беше одобрил за жених и бе обявил годежа, доста го изненада. Още по-изненадващо бе това, че съюзът им не бе отменен, след като Непоколебим взе властта. Това говореше доста за Влад. Той беше като уимски лабиринт и със сигурност знаеше нещо, иначе нямаше да рискува четирийсет и втората си дъщеря.

Но най-изненадваща бе красотата й. И силата. И преди бе срещал по-високи жени, но тя направо се извисяваше над него. И позата й излъчваше могъщество. Червената й коса бе прибрана, за да разкрие дългата шия и челюстта й, и отразяваше светлината на лампата. В тяло не беше съвсем хилава, имаше мускули. Имаше и извивки, и роклята ги подчертаваше добре.

Освен че бе красива, в очите й личеше интелект, а думите й бяха остроумни. Рудолфо определено бе очарован.

Продължи да оглежда лицето й, докато отпиваше от ликьора.

— Какво мислите за този съюз?

Тя сви рамене.

— Аз съм дъщеря на Ли Там. Върша работата на баща ми.

Рудолфо се усмихна.

— Подходящ отговор. — Той се наведе към нея. — Винаги ли сте толкова внимателна, милейди?

Тя отпи от чашата си и я остави на малката дървена масичка.

— Винаги ли сте толкова прям?

— Известен съм като прям, когато ме устройва.

Погледна лицето й. Сега, когато не ставаше въпрос за храна и питиета, му беше по-трудно да я разчете.

— Заинтригувана съм от стратегията на баща ми — призна накрая Джин.

Рудолфо поглади брадата си.

— Баща ви е учил при франсините като малък, нали?

Тя кимна.

— Така е.

— Бързото съюзяване с врага на Сетберт и обявяването на годежа, с който го унижи, показва, че се е учил добре. — Едно от стотиците действия, които Влад Ли Там заплиташе в мрежата си, за да извърти събитията в своя полза. — Винаги съм се възхищавал на силата му.

Джин наклони леко глава.

— Баща ми също говори добри неща за вас и фамилията ви.

— Значи не сте разочарована от решението му?

Думите й бяха отново премерени.

— Баща ми е брилянтен. Напълно вярвам в преценката му.

Рудолфо допълни чашите. Този ликьор бе познат в Деветте горски дома като „огнедъх“. Беше старо питие, донесено от народа му през Стената на пазителя, когато първият Рудолфо се заселил в Прерийното море. Беше силно и ако нощта се развиеше, както предполагаше, щеше да им помогне да се отпуснат.

Отпи и остави чашата си. Погледна към Исаак, който седеше на масата и бръмчеше тихо, докато четеше купчината бележки. Мехослугата вдигна глава и погледите им се срещнаха за миг.

Джин Ли Там проследи очите му.

— Той е истинско чудо — отбеляза тя.

Рудолфо се наведе напред.

— Със сигурност е невероятен. Но в интерес на истината, вие сте единственото чудо в стаята, лейди Там.

Тя се изчерви и след това още повече, щом го осъзна. Размърда се неудобно на стола и за момент развали позата си. След това се окопити и присви сините си очи.

— Ласкаете ме, лорд Рудолфо. Мога да ви уверя, че…

Той вдигна ръка и Джин замълча.

— Не е нужно. — Гласът му беше тих. Очите й се присвиха още повече. — Признавам, че сте добре обучена в тънкостите на родството и държавническите машинации. Но времената са лоши и стратегията на баща ви е солидна. Не е нужно да намесваме плътта си в тези отношения.

Тя отвори уста, но Рудолфо продължи.

— Наясно съм с очакванията към вас като към дъщеря на клана Ли Там. Напълно съм запознат с Членовете за консумация в Четиринайсетото приложение на родството чрез годеж. Няма нужда да ги намесвате в разговора. Сега сме само двамата и Исаак. — Той посочи металния човек. — Ако желаете, можем да се оттеглим в спалнята, да затворим вратата и да оставим света да вярва в каквото си пожелае. Може само да спим, но да заявим, че е била най-изтощителната и страстна нощ в живота ни.

На лицето й не се изписа възхищение. По-скоро изненада и може би несигурност. Ала за съвсем кратък миг му се стори, че долавя облекчение. След това Джин се усмихна.

— Вие сте много любезен, щом се интересувате от чувствата ми по въпроса.

Рудолфо наклони глава.

— Вярвам, че в някои пътешествия трябва да се напредва бавно. Опустошението на Уиндвир промени всички ни. Светът се промени и не знаем какво ще произлезе от това. Не искам да внасям повече промени, без значение от стратегията. — Той замълча. — Но трябва да призная, че съм доволен от досегашната работа на баща ви.

Джин Ли Там стана и се приближи до него.

— Промяната е пътят на живота. — Цитатът беше от Уимската библия.

Рудолфо също се надигна и тя се наведе, за да го целуне отстрани по устата. Той обгърна с ръце бедрата й, усети топлината и се изправи на пръсти, за да отвърне на целувката.

— Непредвиден развой — прошепна тихо. Притисна пръсти към бедрото й и изпрати ново съобщение, което я накара да се изчерви отново.

„Винаги ще бъдеш моят изгрев.“

След това, защото знаеше, че за нея е важно да води точно в този танц, се остави да го отведе в очакващата ги спалня.

Затвориха вратата, оставиха Исаак да си върши работата и се заеха със своята.