Кен Сколс
Ридание (53)

Влад Ли Там

Летният кабинет на Влад Ли Там се намираше на осмия етаж на крайморското му имение. Сградата беше като пирамида, всяко следващо ниво бе по-малко, а осмото се падаше в най-високата точка в радиус от стотина левги. Влад седеше на възглавниците, пушеше лула, задаваше въпроси и отговаряше, както през всеки ден от живота си.

— Какви са вестите от четирийсет и втората ми дъщеря? — попита той и вдъхна мощно от пушека на кала.

Секретарят зарови в купа с бележки и намери точното съобщение.

— Изпратила го е със синя панделка.

Аха. Предупреждение, скрито като въпрос. Тя си беше умна. Беше я кръстил на водните духове, които населяваха океаните едно време. Бързи, невидими и твърде надълбоко, за да бъдат заловени.

Определено оправдаваше името си.

— Какво е нейното предупреждение?

Секретарят продължи да рови в бележките.

— Казва, че металният човек се връща при папа Непоколебим.

Разбира се. Той е едновременно опасен и в опасност. Нямаше нужда дъщеря му да съобщава, че ще придружи машината. Влад го знаеше.

— А какъв е въпросът й?

Секретарят отново погледна в документите.

— Дали още искате да се омъжи за Рудолфо.

Познаваше добре дъщерите си и това предизвика усмивка. Знаеше, че тя ще отправи питане след декрета на новия папа. Не защото смяташе, че стратегията им би се променила, макар че щеше да допусне и подобно нещо. Питаше, защото една дълбока част от нея виждаше брака като капан, нещо, около което да се въртиш, но да не попадаш в него.

Влад се засмя.

— Разбира се! Непоколебим Първи няма да постигне нищо.

— Милорд?

Той вдъхна от пушека и погледна зелените води на Изумрудения бряг.

— Какво друго?

Секретарят показа тъмнолилава панделка — цвят, който не фигурираше официално в съобщителната система, но показваше скрито родство.

— Имаме вест от Непоколебим. Нарежда да преведем значителна сума на Сетберт в качеството му на пазител.

— Колко значителна?

— Достатъчно, че да намали ефекта от унищожаването на сериозна част от икономиката на Ентролузианската делта. Поне за известно време.

Влад Ли Там се усмихна.

— И малко време му е достатъчно. Указът за отлъчване се съчетава чудесно с обявяването на Сетберт за пазител на Уиндвир. Не е трудно да се досетим, че възнамерява да се погрижи и за Деветте гори.

Но защо? Влад Ли Там не зададе въпроса на глас. Не искаше да се издава пред секретаря, че не знае отговора. По-добре хората да смятат, че е наясно с всичко.

През повечето дни наистина знаеше всичко. Но днес не бе наясно защо Сетберт се обърна срещу Уиндвир и го унищожи толкова внезапно, без никакво предупреждение.

Планът бе добре замислен. Братовчедът удобно се бе озовал в летния папски дворец. Чиракът бе подкупен. Плочите на металния човек бяха пренаписани. Сетберт бе успял да унищожи града, да прилапа икономиката му и да се позиционира за анексиране на Деветте гори, действайки уж от името на андрофрансините.

„Но защо?“

— Рудолфо също е тръгнал за Драконовия гръбнак — продължи секретарят, показвайки нова бележка. — Скитащата армия е изчезнала.

Влад Ли Там въздъхна. Знаеше, че армията ще се изтегли. Но не беше сигурен дали Рудолфо ще се изправи пред папата. Сега бе научил нещо ново за него.

Секретарят подреди документите.

— Това са официалните съобщения за деня.

— А неофициалните? — попита Влад.

— Папа Петронус е отказал акредитивните ни писма за Уиндвир с извинения.

Влад Ли Там се наведе напред.

— Защото Сетберт се занимава с това ли?

— Да, милорд — потвърди секретарят.

— Добре. Съобщи на папа Петронус, че ще запазя тайната му. Засега.

— Веднага ще изпратя съобщението.

Секретарят се надигна, поклони се и се оттегли.

Три дена. „След три дена ще известя всички, че и аз заминавам за Драконовия гръбнак.“

Влад Ли Там вдъхна от соления морски въздух. Беше почти толкова успокояващ, колкото и димът от кала.

— Чудя се какво ще сътворим, дъще! — каза той на морето.