Кен Сколс
Ридание (51)

Неб

Неб вдигна поглед от количката и зърна голямата група ездачи, която приближаваше от юг. Опита да преброи конете, но се отказа. Нямаше начин, просто бяха твърде много.

Пусна товара от кости и затича към Петронус, като крещеше с цяло гърло. Старецът погледна към него през почернялото поле, но беше твърде далече и не можеше да види изражението му. Останалите спряха работата си, но Петронус им подвикна да продължават.

Неб тичаше с всичка сила, но ездачите го изпревариха и той се закашля от вдигнатия прахоляк. Когато гледката се проясни, видя, че са обградили стареца и един едър мъж на огромен жребец — Сетберт, го заговаря.

Неб се приближи, но спря отстрани и се заслуша.

— Мислех, че си в Кендрик — каза Сетберт.

Петронус се поклони.

— Бях, милорд. Върнах се.

— Виждам — изсумтя Сетберт. — И какво точно правиш?

Неб видя, че кавалеристите се оглеждат и преброяват групата. Неусетен ветрец вдигна прахоляк от земята и той дочу тихо подсвирване.

— Тук сме! — чу се лек шепот.

Неб кимна, макар че вътрешностите му се втечниха.

— Погребваме нашите мъртви — отвърна Петронус.

— Но нали сте запознати с декрета за свещеното запечатване?

Петронус кимна.

— Внимаваме да не навлизаме в самия град. Изчакваме да получим разрешението ви за нарушаване на декрета с хуманитарна цел. Доколкото съм запознат, има такъв прецедент от…

Сетберт вдигна ръка.

— Знам, знам. Не съм глупак, старче. Поназнайвам андрофрансинските закони. Но стига толкова. Ще ти дам нещо повече от разрешение.

Неб видя болезнения поглед на Петронус, той сякаш знаеше какви ще са следващите думи на Сетберт и изпитваше боязън.

Надзорникът се надигна на седлото, доколкото можеше, и гушите му се раздрусаха.

— Съберете ги — извика той на хората си. — Съберете всички.

Войниците започнаха да подбират гробокопачите.

Когато всички се скупчиха, Сетберт започна обръщението си.

— Поздравявам ви за добрата работа! Делото ви е благородно. — Очите му обходиха тълпата, търсейки да срещнат нечий поглед. — Петрос казва, че в андрофрансинските закони има вратичка, която ми позволява да ви дам разрешение да влезете в Уиндвир по хуманитарни причини. Ще сторя нещо повече. — Гласът му се извиси. — Подкрепям това начинание от името на андрофрансинския орден и като пазител на Уиндвир ще ви защитавам, докато работите. Всеки ще получи добра заплата, освен това ще пратя припаси и готвачи.

Може би очакваше въодушевени викове, но нямаше. Петронус го изгледа сурово.

— Ние не правим това за пари, Сетберт. А защото трябва да се направи.

Надзорникът изсумтя.

— Именно. — Той се приведе от седлото. — Виж, старче, без значение дали искате, ще получите моята помощ, иначе няма да ви разреша да влезете в града.

Петронус стисна зъби.

— Това няма да промени отношението на света, щом научи какво си сторил — отвърна той тихо. И се изплю в лицето му.

Неб видя как изражението на надзорника преминава от шок към гняв. Мъжът обърса плюнката и ритна силно и бързо. Ботушът му попадна в челюстта на Петронус и старецът падна със завъртане на земята. Неб се втурна, но не успя да го хване. Двамата се стовариха в прахоляка. Сетберт изръмжа отгоре им:

— Последно условие. Всичко, което откриете, принадлежи на андрофрансинския орден. Хората ми ще прибират находките ви всеки ден. Имам поне един шпионин в лагера ви и ще знам, ако ме излъжете. — Усмихна се. — Разбра ли ме?

Петронус разтърка челюстта си. Очите му светеха опасно.

— Разбирам.

В този миг Сетберт забеляза Неб.

— Успя ли да проговориш, момче? Готов ли си да ми разкажеш за опустошението на Уиндвир?

Очите им се срещнаха и Неб усети, че потръпва. Не можеше да мръдне.

Сетберт се засмя.

— Така си и мислех.

Обърна се, а младежът продължи да го гледа. Внезапно му се прииска да не беше срещал папа Петронус. Може би тогава щеше да намери начин да убие Сетберт.

Но погледът на Петронус, огънят в очите и ледът в гласа бяха проникнали дълбоко в душата му. „Това няма да промени отношението на света, щом научи какво си сторил.“

Може би някой друг щеше да накара Сетберт да плати за греховете си.