Кен Сколс
Ридание (39)

Рудолфо

Рудолфо стоеше сам в сянката на една ела и размишляваше. По ръкава и ботуша му имаше кръв, но тя не бе негова. Беше убил един омагьосан сапьор предната вечер, когато пробиха периметъра. Хората му бяха притиснати, но удържаха. Беше загубил трима съгледвачи за една нощ — трима.

Грегорик се доближи и приседна.

— Генерал Рудолфо.

Рудолфо кимна.

— Грегорик. Какво мислиш?

Капитанът поклати глава.

— Не знам.

Птицата бе пристигнала преди два часа и донесла вести за новия папа и указа за отлъчване. Рудолфо незабавно бе изпратил съобщения до Ли Там и седмото си горско имение. Когато приключи, началникът на разузнаването му донесе още лоши вести.

— Научихме, че още две бригади с пехота са тръгнали насам от делтата. Пилос и Тюрам също изпращат контингенти.

Затова Рудолфо се измъкна от лагера и отиде в гората, за да помисли. Разбира се, знаеше, че Грегорик, все още омагьосан от сутрешния патрул, го следва от разстояние. След като бе изчакал достатъчно, капитанът бе постъпил както винаги — бе седнал до приятеля си.

Рудолфо въздъхна.

— Мисля, че трябва да се изтеглим и да обмислим нова стратегия. Този нов папа размести фигурите на дъската.

— Аха — съгласи се Грегорик. — Все още имаме време. Няколко дена. Ще сторим каквото можем и после ще разделим армията.

Рудолфо кимна.

— А аз трябва да отида на друго място.

Утре Рудолфо щеше да тръгне с личния си отряд съгледвачи към летния папски дворец, за да преговаря с новия папа. Скитащата армия щеше да се изтегли към горите и да чака генералът да я призове отново.

За първи път от седмица Рудолфо се зачуди дали ще успее да постигне победа.