Кен Сколс
Ридание (34)

Неб

Неб не можеше да не се взира в стареца, докато каруцата трополеше на юг към Кендрик. Преди да тръгнат, възрастният мъж направи цяло представление, докато запрягаше конете и привързваше своя към задната ритла на каруцата.

— Радвам се, че не си я загубил, Дел — каза той и му намигна.

Очите на стареца светнаха, щом зърна инструментите вътре.

Стражите ги ескортираха до южния край на лагера и той им благодари сърдечно. Щом се загубиха от погледа, побърза да се наведе към Неб.

— Още не сме се измъкнали, момче. Съгледвачите ще ни следят през целия път.

Неб кимна.

Продължиха мълчаливо и спряха само да хапнат набързо от клисавия хляб и твърдото сирене в дисагите на стареца. Неб се облегна на колелото на каруцата и се протегна. В сенчестата гора край пътя се чуваше чуруликане на птички. Едно кралско рибарче се гмурна и след малко излезе от бавно течащата река с рибка в клюна си.

Неб не можеше да проговори, за да попита дали старецът е този, за когото го смята. Освен това не знаеше дали е разумно, при положение че наблизо имаше ентролузиански съгледвачи. Щом Сетберт мразеше толкова андрофрансините, че да ги смаже под ботуша си като змия, едва ли хранеше любов и към бившия папа.

Неб не беше сигурен, че напускането на лагера е най-добрият му избор, но старецът не му бе дал друга възможност. Може би го беше видял как оценява мерките за сигурност. Зачуди се дали наистина е било толкова очевидно.

Ако старецът го бе забелязал, същото може би важеше и за другите. Може би Неб му дължеше живота си. А може би бе пропуснал единствения си шанс да отмъсти на безумеца, който бе погубил баща му и бе отнел от света светлината на андрофрансините.

Сега яздеха на юг с каруца, пълна със запаси за Гамет Диг, далеч на югоизток в Изпепелената пустош. Въпросите го измъчваха и дразнеха, чувстваше се затворен в клетка.

Отново погледна към възрастния мъж. Той ровичкаше в една от торбите на брат Хебда сякаш беше негова. Неб скочи на крака разгневен, но не бе сигурен какво да направи.

Старецът видя изражението му.

— Търся акредитивните писма.

Неб усети остър пристъп на срам и отвори уста да заговори. Разнесе се порой от думи, откъси от деветнайсетте евангелия, от франсинския кодекс и от останалите части на Уимската библия. Затвори уста и опита отново, но със същия резултат. Старецът вдигна торбата и я тикна в ръцете му. След това се наклони и заговори тихо.

— Вътре има хартия и моливи. Това ще помогне да осъществим разговор. Но не прави нищо, преди да се измъкнем от хората на Сетберт.

Неб кимна. По-късно, щом се приютяха в някоя плевня или пък се напрегнеха и стигнеха до Кендрик, щеше да има време за множеството въпроси.

Възрастният мъж се настани на капрата, а Неб се разположи отзад, стиснал торбата на брат Хебда към гърдите си. Чу се плющенето на поводите и силно изсвирване. Каруцата потегли.

Неб се отнесе, докато пътуваха. Луд надзорник, който бе потопил целия свят в мрак. Красива жена с изгрев в косите и множество тайни. Стар и силен папа, върнал се от смъртта, за да отмъсти за унищожения си град.

Приличаше на легенда. Като стотиците, които бе прочел през тихите дни в библиотеката. Споменът беше толкова силен, че Неб можеше да усети миризмата на пергамент, докато поклащането на каруцата и топлото следобедно слънце не го приспаха.