Кен Сколс
Ридание (21)

Неб

Неб не бе усетил, че е заспал, докато някой не го разтърси. Той отвори очи и се размърда разтревожено. Червенокосата жена бе коленичила до него. Носеше тъмно наметало, но качулката бе отметната и косата й се виждаше.

Тя сложи пръст на устните си. Той кимна и жената зашептя.

— Започва война. Тук не е безопасно. Разбираш ли?

Младежът кимна.

— Сетберт унищожи Уиндвир и е запленен от делото си. Държи те жив, за да го забавляваш с историята си. Разбираш ли?

Неб преглътна. Досега се чудеше, но вече знаеше. Понечи да заговори, но само затвори уста и кимна отново.

— Аз ще избягам. Искам да дойдеш с мен.

Той кимна и се надигна от нара.

— Стой до мен. — Жената бръкна в пазвата си и извади кесийка, която висеше на връв от врата й. Изсипа малко прах в дланта си. Поръси челото, раменете и краката си и облиза останалото.

Неб зяпаше как тя се стапя в сенките пред очите му. За миг си помисли, че ще омагьоса и него и това го ужаси. Беше чел за съгледваческите магии и знаеше как могат да засегнат нетренираните и неопитните. Но жената затвори кесийката и я прибра обратно под ризата си.

— Последвай ме. — Тя разви една копринена панделка от китката си и я привърза към ръката му.

Неб се измъкна от шатрата зад нея в ранното утро. Следваше я през тъмния лагер, покрай шатри, в които похъркваха войници. Стараеше се да се ориентира, но жената непрекъснато променяше посоката и го объркваше.

Накрая се измъкнаха от лагера и навлязоха в гората. Думите на червенокосата бяха заседнали в главата му.

„Сетберт унищожи Уиндвир.“ Тези думи го човъркаха и не му даваха покой, но не можеше да разбере защо. Беше чул същото от войниците преди, но бе съгласен с тях, че андрофрансинското любопитство е по-вероятният виновник, а не надзорникът, без значение дали е побъркан. Но жената не само го вярваше, а и твърдеше, че започва война. Можеше да се измъкне сама. Но бе дошла за него, поемайки ненужен риск.

Неб й вярваше.

Сетберт унищожи Уиндвир. Мисълта отново го прободе. Нещо зад стената от думи поддаде и се показа светлинка.

Сетберт.

Когато го порази, Неб спря рязко и панделката се опъна. Червенокосата също спря. Неб виждаше проблясващия й силует в сивото утро.

— Защо спря? Почти стигнахме.

Искаше да отвори уста и да й обясни защо не може да тръгне с нея. Да съумее да опише мълнията, която го бе пробола, щом осъзна истината.

Сетберт унищожи Уиндвир.

Неб не беше убил баща си. Сетберт беше виновен. И това променяше всичко.

Заради това не можеше да тръгне с нея.

Заради това трябваше да се върне и да убие Сетберт.