Кен Сколс
Ридание (19)

Джин Ли Там

Джин Ли Там беше сигурна, че Сетберт ще я повика точно тази нощ. Подозираше, че баща й би искал да стори това, което се очакваше от нея, и да научи повече за заговора на надзорника. Част от нея се чудеше дали не знае достатъчно и дали не би било най-добре просто да го прониже между ребрата. Разбира се, в повечето редки случаи, когато я привикваше напоследък, я претърсваха съвсем надлежно.

Но Сетберт не я призова. Вместо това свика генералите си на съвет и махна на Джин Ли Там да се оттегли. Тя му беше благодарна за това.

Затвори платнището на шатрата и привърза звънчета към долния му край, така че да не може да се отвори безшумно. Още от девойка беше обучена да използва всички методи на куртизанка, за да се пази и да поддържа притока на информация към клана Ли Там.

Легна в леглото с копринения костюм за езда, дори не събу мокасините, а ръката й придържаше тънкия, извит кинжал. Преди банкета бе скрила малък пакет, омотан в тъмно наметало. Можеше да се омагьоса, да се шмугне край стражите на Сетберт и да стигне в лагера на Скитащата армия преди сутринта.

Но само ако Рудолфо изпратеше човек. В такъв случай щеше да е сигурна в скритото послание на набързо изречените думи.

„Изгрев като теб принадлежи на Изтока с мен.“ Но Рудолфо беше натискал по-силно на думата „изгрев“ и бе обърнал „изток“, освен това бе завъртял леко пръстите си на „принадлежи“, придавайки усещане за спешност.

Съобщението гласеше, че е наложително да напусне лагера и да тръгне на запад преди изгрева.

А съобщението зад съобщението бе още по-интригуващо: Рудолфо знаеше отнякъде невербалния език на клана Ли Там. „Акцентът“ му беше малко остарял, но предлагаше по-официално звучене.

Преди банкета се готвеше да побегне на югозапад, към Изумрудения бряг, да пътува омагьосана, докато се отдалечи достатъчно, така че да няма риск да я познаят.

Но сега й бе поднесено ново предложение, по ясен и находчив начин.

Този Рудолфо може и да беше суетен. Но в очите му имаше твърдост, а пръстите му по китката й се движеха с отработена насоченост.

Тя задряма леко, ослушвайки се за звънчето на входа.

 

 

Джин Ли Там се събуди с нечия ръка на устата. Посегна към малкия си кинжал и замахна, но друга ръка хвана китката й. Тя започна да се дърпа.

— Спокойно, лейди Там — прошепна глас. — Нося съобщение от генерал Рудолфо. — Тя спря да се бори. — Ще ме чуете ли?

Тя кимна и мъжът я пусна.

— Ще го изслушам.

Горянският съгледвач прочисти гърлото си и зарецитира.

— Генерал Рудолфо ви пожелава приятна вечер и ви уверява, че предложението му е искрено. Настоява да изберете между него и Сетберт и да помислите за баща си. Вярно, Скитащата армия е малка, но знаете, че Ли Там ще изпрати Желязната армада, за да почете тайното си родство с Уиндвир. Когато блокират Ентролузианската делта на трите реки, няма да има значение колко малка е армията на генерал Рудолфо. Сетберт ще трябва да се бие на два фронта.

Джин Ли Там се усмихна. Баща й беше прав за този Рудолфо. Наистина беше възхитителен лидер.

Горянският съгледвач продължи:

— Ако изберете правилно, ще бъдете негов гост, докато неприятностите приключат и стане възможно да се върнете при баща си.

Тя кимна. Баща й имаше тайно родство с андрофрансините, но пратеникът на Рудолфо беше знак, че се търсят и други съюзи. Кланът Ли Там се занимаваше с корабостроене и бе отворил множество успешни банки през последните петстотин години. Заради всепризнатия им политически неутралитет дори бяха получили възможността да се грижат за огромните андрофрансински сметки. Ли Там нямаха официално признато родство с останалите и събираха и продаваха информация на най-сериозния купувач.

— Какво ще получи Рудолфо за себе си?

Долови как съгледвачът се усмихва.

— Каза да ви отговоря на този въпрос, че един танц с изгрева ще го топли през целия му живот.

Тя се засмя.

— Ясно. Крал, който мечтае да е поет.

— Ще ви чакаме на запад, ако приемете предложението на генерал Рудолфо.

След това тя остана сама в мрака. И този път не се чу дрънчене от звънчето.

Джин Ли Там нямаше нужда от време, за да вземе решение. Беше го сторила още преди появата на съгледвача. Просто се бе чудила дали Рудолфо ще направи и третия жест, и ето че пратеникът дойде. Обичайно не би имало нужда от такава тайнственост и дори можеше да се стигне до официално събиране. Всеки от трите жеста на Рудолфо бе деликатно отворен за интерпретация. Първият бе поканата за танц в присъствието на Сетберт. Вторият се съдържаше в последната част от съобщението, което бе потупал по китката й: „И никога няма те нарека конкубина.“

Вече имаше и третия жест. Ако бяха само един или два за една вечер, можеше да не означават нищо. Но третият жест носеше ново скрито послание и тя вече бе уверена, че този Рудолфо е като уимски лабиринт със скрити пътеки и тайни врати. Последното съобщение бе ясно поднесено, с уважение към баща й. Трети жест за една нощ, предлагащ ясно заявление, поднесено с деликатност.

Лорд Рудолфо от Деветте горски дома бе обявил, че е потенциален ухажор, спазвайки древните обичаи на родството, когато владетел търси съюз между клановете, за да победи общ враг.

Това означаваше, че ако тя желае, може да се позове на родството и да заяви без думи, че го приема като ухажор.

Джин Ли Там се зачуди колко ли от това вече бе известно на баща й и реши, че вероятно идеята първоначално е била негова.