Кен Сколс
Ридание (121)

Петронус

Петронус изми кръвта от ръцете си във фонтана пред имението. Облече просто кафяво расо и сред объркването, което настъпи след последното му действие като папа, се измъкна, пресичайки гората към имението.

Засега всичко вървеше по план, макар да се мразеше заради болката, която бе причинил на момчето. Вече бе изпратил птиците със съобщенията за прехвърлянето на всички имоти и богатства на ордена на Рудолфо. Оставаше само да си събере багажа и да се прибере.

Мина покрай съгледвачите на пост пред имението и влезе в кабинета, като заключи вратата.

— Аз знам защо Сетберт унищожи Уиндвир.

Петронус се сепна и видя Влад Ли Там на бюрото. Очакваше го и знаеше, че ще говорят, още щом го зърна в претъпканата шатра.

Усети как гневът му се разпалва.

— Не съм сигурен, че Сетберт е унищожил Уиндвир. Не и без да е подтикнат. — Посочи златната птичка. — Знаем, че птицата ти е била в града. Тя ли ти донесе вестта?

Влад Ли Там присви очи.

— Подозираш мен. Но аз нямам нищо общо със Сетберт. Моята задача беше Рудолфо. Също както ти си дело на баща ми.

Думите се стовариха върху Петронус като юмрук.

— Как така?

Влад Ли Там сви рамене.

— Ти беше създаден за този ден. Също както Рудолфо е създаден да пази светлината.

— Лъжеш! — Но вече не беше сигурен.

Влад Ли Там се усмихна.

— Както и да е. Имам нещо за теб.

Извади кожена торба и я подаде на Петронус.

— Тук има документи за действителна тайна програма на ордена за възстановяване на заклинанието.

Петронус остави торбата на бюрото.

— Не се съмнявам. Но това не е престъпно.

— Има и още — продължи Влад. — Птицата ми каза, че Уиндвир е паднал. Но не аз я пратих там. Изчезна от клетката си преди година.

Петронус го погледна изненадано.

— Къде е била?

Влад Ли Там се надигна.

— Смятам да разбера. Напускам Познатите земи. Повече няма да се видим. — Петронус долови решителността в думите на бившия си приятел.

Не се прегърнаха, нито си стиснаха ръцете. Петронус просто кимна и Там излезе.

Старецът погледна торбата. Накрая седна на бюрото и разкопча катарамата й. Извади два наръча с документи и прегледа единия. Първите страници бяха банкови извлечения за закриването на андрофрансинските сметки от Петронус. Следваха документите, с които имотите се прехвърляха на Деветте горски дома. Последната страница привлече погледа му. Беше дарение и датираше от преди три дена, преди да се извърши прехвърлянето на владенията.

Влад Ли Там бе намерил начин да остави огромното си богатство на дъщеря си, използвайки ордена и Деветте горски дома.

Петронус завърза панделките и сложи банковите документи до останалите, които очакваха вниманието на Рудолфо, Исаак и Неб, след като заминеше.

Отвори втория наръч — надлежни копия на кореспонденции и доклади. Прегледа страница след страница. Някъде беше написано ясно, другаде само се намекваше. Картината започна да се прояснява и той не можеше да откъсне очи от нея. Не ставаше дума само за възстановяване на заклинанието. Бяха направили сметки и предвиждания за ефекта му върху населението, ако се използва в ограничени мащаби. Дори бяха развили система за употребата му. Ходещи, говорещи интелигентни машини от времената на младите богове, устойчиви на магиите на Ксум И’Зир.

Петронус усети как сърцето му се къса за Исаак и другите метални хора. Тези документи сигурно бяха фалшиви. Нямаше как, защото това, което четеше, беше в разрез с всички концепции на ордена. Вярно, бе започнал да го мрази толкова силно, колкото го обичаше преди, но не можеше да повярва. Внезапно решението на Сетберт да удари пръв доби смисъл и Петронус усети нажежена, остра тъга да го пронизва, щом осъзна какво е сторил.

След това видя бележката от Влад Ли Там в края. Мастилото беше още влажно и размазано.

„Те са искали да ни защитят.“

Сега вече схвана. Андрофрансините се смятаха за пастири, пазещи Новия свят от миналото, най-големият им страх бе, че то може да се повтори.

„Те са искали да ни защитят.“

Очите му се напълниха със сълзи и внезапно по-голямата картина се разкри пред взора му. Някой беше проникнал в мрежата от синове, дъщери и служители на Влад Ли Там. По някакъв начин бяха променили записите на златната птичка, за да го натопят за опустошението на Уиндвир. Опитният играч на войната на кралицата местеше заплашения консорт колкото се може по-далече по дъската. Влад Ли Там бе закрил обширната си мрежа, правейки същото.

Но кой беше този друг играч, че Там да бъде принуден да се изнесе изцяло от Новия свят, да прехвърли богатството си на библиотеката и да остави само дъщеря си след себе си?

„Някой извън Познатите земи.“

Петронус усети, че коленете му се подкосяват.

Андрофрансините са знаели за съществуването му — или поне част от тях. И са били толкова уплашени, че са стигнали дотам да възстановят ужасната песен на Ксум И’Зир, за да защитят Познатите земи от тази невидима заплаха.

Накрая добрите им намерения почти бяха загасили светлината.

Може би действията му бяха справедливи. Може би — милостиви. В крайна сметка Петронус вече ги бе извършил. Сетберт беше мъртъв, орденът също. Замисли се за Гримлис и блатното селище от едно време.

Прибра документите в торбата и я прибави към вещите, които възнамеряваше да вземе със себе си в залива Калдус.

Сълзите му потекоха, още преди да привърши с опаковането.