Кен Сколс
Ридание (120)

Влад Ли Там

Влад Ли Там гледаше как рибарят мести фигурките по дъската и виждаше делото на баща си. Не очакваше внезапната проява на твърдост от Сетберт. Заплахите бяха ненужни. Видя младежа да се изправя и моментната тъга по лицето на Петронус.

Но папата беше подготвен. Двамата се познаваха отлично от онова лято преди години и всеки знаеше как да разчете другия. Петронус го бе научил как да опъва мрежите и да хвърля кукичката там, където имаше пъстърва. В замяна Влад Ли Там го научи на войната на кралицата. Усвои играта добре, макар да правеше странни ходове.

Сега вече играеше като майстор.

Петронус се взря в момчето. След това повтори думите си заради единствения човек, който не изпитваше колебание.

— Който и да е от андрофрансините да излезе и да вземе ножа. — Той хвърли поглед към мехослугата, който бе натоварен със запаметяването на процеса, за да може да го предаде после на хартия. — Нека се отбележи в протокола, че младият Небиос бен Хебда беше отстранен от ордена с папски указ за отлъчване.

Влад Ли Там се усмихна. Още един от древните закони.

Неб се намръщи и седна.

Някой подвикна и отклони вниманието на Петронус от момчето.

— Един папа не би сторил такова нещо — обади се един от епископите. — Уимската библия го забранява.

Петронус изчака. Надигна се мърморене, а вятърът отвън нахлува през трите входа и донесе дъх на бор и лавандула.

Влад Ли Там видя следващия ход на стария си приятел и се усмихна. Нямаше как да не се наслади на брилянтността и красотата на бащината си работа. В миг осъзна собствената си роля в тази игра и се изпълни с възхищение.

— Много добре! — Петронус се приближи до Сетберт. — Никой от вас няма да убие в името на светлината.

Той докосна лицето на Сетберт нежно, като баща, утешаващ провинен син.

След това замахна с ножа в другата си ръка, бързо и сигурно, с прецизността на рибар, изкормващ уловена риба.

Петронус пусна острието и вдигна окървавените ръце над главата си.

— Обсебената от миналото мечта свърши! Аз съм последният андрофрансински папа!

После изхлузи пръстена и го хвърли до окървавения нож. Влад Ли Там стана и се измъкна от павилиона. Движеше се бързо, следван от ескорта си.

Скоро и той щеше да се завърне към рибарството.