Рьоне Госини
Междучасията на малкия Никола (16)

Правим тест

Тази сутрин не сме на училище, обаче няма нищо щуро, понеже трябва да отидем до диспансера да ни прегледат и да се разбере дали не сме болни, или пък луди. На всички в класа ни раздадоха по едно листче, което да дадем на татковците и на майките си, а на него пишеше, че трябва да се явим в диспансера с удостоверенията си за ваксинация, с майките и ученическите си бележници. Учителката ни каза, че ще правим „тест“. Тест се прави, като карат човек да си рисува разни неща и така си проличава луд ли е, или не.

Когато пристигнах с мама в диспансера, Рюфюс, Жофроа, Йод и Алсест вече бяха там и не им беше до смях. Честно казано, мен винаги ме е страх от местата, където има доктори. Обикновено са бели и миришат на лекарства. Приятелчетата бяха там с майките си, с изключение на Жофроа, който си има много богат татко и беше дошъл с Албер, шофьора на татко си. После се появиха Клотер, Мексан, Жоашен и Анян с майките си и Анян плачеше адски шумно. Една много любезна леличка, цялата в бяло, повика майките, взе от тях удостоверенията за ваксинация и каза, че докторът скоро ще ни приеме, да не бъдем нетърпеливи. Ние хич не бяхме нетърпеливи. Майките почнаха да разговарят помежду си, галеха ни по косите и разправяха колко сме били сладки. Шофьорът на Жофроа излезе навън да търка грамадната си черна кола.

— Моя — обясняваше майката на Рюфюс — просто не мога да го накарам да яде; ужасно е нервен.

— При моя е обратното — отвърна майката на Алсест, — става ужасно нервен, когато не яде.

— Според мен — разправяше майката на Клотер — доста ги претоварват в училище. Направо безумие; моят едва се справя. Навремето…

— О, не зная! — каза майката на Анян. — Моят никак не се затруднява, скъпа госпожо; разбира се, то си зависи от децата. Анян, ако не спреш да плачеш, ще те набия пред всички!

— Може и да не се затруднява, скъпа госпожо — отвърна майката на Клотер, — но ако не греша, горкото момче ми се струва доста неуравновесено!

На майката на Анян хич не й харесаха думите на майката на Клотер, но не успя да отговори нищо, понеже се появи леличката в бяло, заяви, че ще започваме и трябвало да се съблечем. Тогава на Анян му стана лошо. Майката на Анян се развика, майката на Клотер се разкикоти и пристигна докторът.

— Какво става тук? — каза докторът. — Тия сутрешни прегледи на ученици винаги са жив ужас! Кротко, деца, иначе ще се обадя на вашите учители да ви накажат. Събличайте се, бързо!

Съблякохме се и беше доста особено да стоим така чисто голи пред всичко живо. Всяка майка оглеждаше приятелчетата на другите майки и всичките майки имаха същия вид, както изглежда мама, когато е отишла да купува риба и обяснява на продавача, че рибата не е прясна.

— Добре, деца — каза леличката в бяло, — минете в съседната стая; докторът ще ви прегледа.

— Искам да си стоя при мама! — извика Анян, който сега беше облечен само с очила.

— Тъй — рече леличката в бяло. — Можете да влезете с него, госпожо, но се опитайте да го успокоите.

— Моля, моля! — обади се майката на Клотер. — Щом госпожата може да влезе заедно със сина си, не виждам защо и аз да не вляза с моя!

— Аз искам и Албер да дойде! — извика Жофроа.

— Ти си шашав бе! — каза Йод.

— Я повтори — каза Жофроа и Йод го перна по носа.

— Албер! — извика Жофроа и шофьорът пристигна тичешком едновременно с доктора.

— Невероятно! — каза докторът. — Преди пет минути на един му беше лошо, сега на друг му тече кръв от носа; това вече не е диспансер, а полесражение!

— Вижте сега — рече Албер, — аз отговарям за детето и за колата. Смятам да ги закарам и двете на шефа без драскотина. Ясен ли съм?

Докторът изгледа Албер, отвори уста, затвори я и ни вкара всичките в кабинета си заедно с майката на Анян.

Отначало докторът започна да ни тегли.

— Хайде — каза докторът и посочи Алсест. — Първо ти.

Алсест помоли да го оставят да си дояде пастата, понеже нямал джоб да я прибере. Докторът въздъхна и ме накара аз да се кача на теглилката, след което се скара на Жоашен, задето я натискаше с крак, та да излезе, че съм по-тежък. Анян не искаше да се тегли, обаче майка му му обеща цял куп подаръци, Анян се качи целият треперещ и когато всичко свърши, се хвърли разплакан в прегръдките на майка си. Рюфюс и Клотер искаха на майтап да се претеглят заедно и докато докторът се караше, Жофроа срита Йод, за да си отмъсти за удара по носа. Докторът се ядоса, заяви, че сме му били омръзнали, че всичките ще ни натъпче с очистително, ако продължаваме да щуреем, и че е трябвало да стане адвокат, както го съветвал баща му. После докторът ни накара да се плезим, преслуша ни гърдите с някакъв апарат, каза ни да кашляме и се скара на Алсест, понеже ръсеше трохи.

След това докторът ни настани около една маса, раздаде ни хартия и моливи и ни каза:

— Деца, нарисувайте каквото ви хрумне, и ви предупреждавам, ако някой почне да прави маймунджилъци, ще изяде такъв пердах, че ще има да го помни!

— Само да посмеете и ще викна Албер! — закани се Жофроа.

— Рисувай! — изрева докторът.

Съсредоточихме се. Аз нарисувах шоколадова торта; Алсест — гювеч по тулузки. Той ми обясни де, иначе много не се разбираше. Анян нарисува картата на Франция с департаментите и окръжните градове; Йод и Мексан нарисуваха каубои на коне; Жофроа нарисува замък с цял куп коли наоколо и написа отдолу „Моята къща“; Клотер не нарисува нищо — каза, че никой не го бил предупредил и не бил подготвен. Рюфюс пък нарисува Анян гол и написа отдолу „Анян е натегач“. Анян го видя и се разплака, а Йод взе да вика: „Гос’дине! Мексан преписва!“. Беше адски щуро, говорехме си, майтапехме се, Анян плачеше, Йод и Мексан се биеха и накрая пристигнаха майките заедно с Албер.

Като си тръгвахме, докторът седеше в края на масата, мълчеше и въздишаше тежко. Леличката в бяло му донесе чаша вода и хапчета, а докторът си рисуваше револвери.

Тоя доктор е луд!